Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Оръжието на страхливците

Да залееш някого с киселина показва слабост, не сила
Снимка: pixabay
Да залееш някого с киселина показва слабост, не сила

Една 36-годишна жена лежи в болнично легло в "Пирогов", а четвърт от тялото й е покрита с изгаряния. Тази жена се казва Ажда Ибрахимова.

На 26 март вечерта Ажда е причакана пред жилищния си блок на булевард "Александър Стамболийски" в столицата. Мъж, макар да използваме това определение само, за да обозначим пола, но не и поведението му, застава пред нея и я залива с киселина. Кожата на жената започва да гори, а писъците й огласят булеварда. Нападателят бяга, а съсед се притичва на помощ на пострадалата Ажда.

В действителност нищо не е в състояние да й помогне. Макар да се надяваме да грешим, Ажда може би никога няма да се възстанови след това, което е преживяла. Нито физически, а още по-малкото психически. Нейният живот в една или друга степен е съсипан и то само за няколко секунди.

Причината тя да лежи в това болнично легло е не друго, а слабост. Не в нея, а в извършителя на грозната атака - без значение дали става дума за физическия такъв или поръчителят, ако става дума за различни хора.

Атаките с киселина са опит за проява на сила; да докажеш, че доминираш над жертвата си. Без значение дали мотивите са свързани с лични или бизнес взаимоотношения, подобен тип нападения са един вид твърдение - нападателят или поръчителят по един примитивен начин се опитва да каже "аз победих, аз съм отгоре, а ти пищиш в краката ми". Когато става дума за престъпление от ревност, налице е и логиката "Щом аз те нямам, никой няма да те има", което според извършителя ще бъде постигнато, ако жената бъде лишена от външната си красота.

Естествено, реалността е различна от тази моментна илюзия. За да се стигне до момента на нападението, нападателят вече е загубил и жадува за отмъщение. С подобно деяние той губи себе си - лишава се от човечността си. Не можем да го характеризираме дори с животно, защото животните не причиняват такива наранявания умишлено.

Водещото при атаките с киселина е, че те винаги са умишлени престъпления. Замислете се - кой ходи с шише с киселина в джоба си?

Хайде, все ще се намери друга причина човек да държи в себе си нож или огнестрелно оръжие - било то за лична защита или професионален дълг. В определени конфликтни ситуации това оръжие може да бъде извадено с цел сплашване, а дори използвано срещу другата страна. Никой обаче не не се разкарва по улицата с шише с киселина, защото "работата му го изисква" или "за всеки случай".

Самият характер на това престъпление показва, че хората, които прибягват до него, са отделили време, за да го обмислят и планират. Дори жертвата да е случайно избрана, което се случва по-рядко, самият акт е планиран предварително, избрани са мястото и времето. Заливането с киселина не е нещо, което човек извършва в състояние на афект. То не е импулсивно деяние.

То е хладнокръвно посегателство на другия - но не над живота му, а над неговата личност.

Използваш подобно средство, когато искаш да причиниш едно дългосрочно страдание. Първо, това страдание е физическо, защото изгарянето от киселината предизвиква ужасяваща болка. Второ, то е психологическо и емоционално. Киселината цели не да отнеме живота на жената, а нейната външност, нейната привлекателност и самочувствие.

Физическите белези може и да бъдат прикрити с пластична хирургия, но психическите такива остават до живот - от вечния страх, който обсебва съзнанието на жертвата от момента на атаката; през липсата на доверие в хората, усещането, че с външността си са загубили своето място в обществото; до изолацията, била тя доброволно или предизвикана от същото това общество, склонно да се отдръпва от различните. Налице са притеснение, депресия, стрес.

На трето място атаката с киселина нанася щети и на социалния статус на пострадалата. Лишава я от професионални възможности, лишава я и от контакти. Преживяното може да унищожи един брак - не заради физическите травми на жертвата, а заради пълната загуба на увереност и на вяра, че партньорът й я подкрепя и иска да бъде с нея. Може да попречи и на една необвързана жена да потърси такъв партньор, с което няколко секунди я обричат на цял живот самота.

Това са победите, които нападателите търсят, може би дори несъзнателно. Страданието, което те причиняват, не е просто моментно. Целта му е да е вечно. Калпав опит за доказване на доминация. Не е случайно, че подобни престъпления са разпространени в страни в Южна Азия и Африка, където налице е ясно изразено неравенство между половете, а жените са в подчинена позиция спрямо мъжете.

Проблемът е, че такива нападения има и у нас. Едно такова действие наранява не само жертвата, а и цялото ни общество. Страхът се прокрадва в жените и отнема усещането им за безопасност. За мъжете остава тревогата дали нещо подобно няма да се случи и на близките им, както и срамното петно, което подобно деяние лепва върху целия пол.

Защото нападащият с киселина не е мъж. Той е някаква пародия на такъв. Неуверен, страхлив и жалък индивид, лишен от морал, който може да мисли, че "печели", а всъщност копае ново дъно в моралната стълбица.

А на пострадалите им остава само едно - да се борят. Колкото и трудно да е, колкото и време да отнеме, да намерят сили да се възстановяват и да намерят своя нов път в живота. Защото така загубата за нападателя вече ще бъде наистина разгромяваща.

   

Най-четените