Едно от лошите неща, които могат да се случат на една новосформираща се политическа партия, обещаваща да работи за "националния интерес", е едно от основните лица - и дясна ръка на лидера - да се откаже от партията в деня на нейното учредяване, при това с думите "не мога да гарантирам, че няма да бъдете излъгани и предадени за пореден път".
Изказването на Ралица Симеонова хвърли сянка върху учредяването на "Български възход" - политическият проект на бившия служебен министър-председател, а след това и министър на отбраната Стефан Янев.
Думите ѝ носят допълнителна тежест заради това колко близо работеше с Янев до момента - първо като началник на служебния му кабинет, след това като зам.-министър в подопечното му министерство, беше с него и при обявяването на "Български възход" и се очакваше да е от ключовите лица в партията.
Но се отказа и от партията, и вероятно от бъдеща работа с Янев, с аргумента, че новата политическа формация - още преди създаването ѝ да е официално, вече е "обект на нездрав интерес и се пълни със странни партийни отломки и компрометирани личности".
С други думи, падението привидно започна още преди да е започнал обещаният възход.
Всъщност "партийните отломки" едва ли могат да са изненада за поредната партия, чието учредяване идва по-малко от 2 месеца след обявяването ѝ и която вече се цели в участие в евентуални предсрочни парламентарни избори през есента. Подобна готовност за избори, каквато Янев демонстрира, е логична само когато си имал време да изградиш структури по места, а там да привлечеш качествени (и проверени) хора.
В случая обаче изглежда, че подобно на примера на "Продължаваме промяната", и тук се действа на принципа да се яхне вълната на недоволството и на приличния рейтинг на лидера.
С това - и с нуждата от все пак някакви структури - е неизбежно включването на хора, които през годините в своите населени места са се борили за "националния интерес" от името на поне няколко други партии.
Поне в привидното ръководство на "Български възход" (БВ) - нейният Изпълнителен съвет, няма нещо фрапиращо, освен факта колко непознати са лицата там с изключение може би на Виолета Комитова и Георги Самандов - съответно бивша служебна министърка на регионалното развитие и бивш зам.-министър на енергетиката в служебния кабинет на Янев. Но както казахме, това, което ще дърпа гласове за БВ, е лицето на Стефан Янев...
...и клишетата, които той повтаря.
По всичко личи, че "Български възход" ще търси народната любов с поредната доза лишени от конкретика обещания за утвърждаване и развитие на държавата, повече суверенитет, акцент върху традиционните ценности - вяра, семейство, общност, бля-бля-бля, и упражнения върху българското.
Неслучайно в речта си по време на учредителното събрание Янев е вкарал цитат от Левски, делегатите са били призовани да размахват знаменца с трибагреника, а налице е бил и... гайдар.
Ситуацията стана малко:
- Защо да гласуваме за вас?
- Защото обичате България и българското!
- В смисъл?
- Ето ви цитат от Левски! Ето го знамето! Ето гайда!
- Хубаво, ама какво искате да ни дадете с влизането си в политиката?
- Суверенитет! Развитие! Справедливост!
- Да де, знаем ги тези, ама как точно?
- Вижте как се вее знамето!
С други думи, реторика и подход, които още по времето на АТАКА като фактор в политиката (забавен факт: тази партия все още съществува) започнаха да изглеждат и звучат овехтяло.
Но въпреки това реторика и подход, които все пак могат да достигнат до определени избиратели - народолюбиви и особено по-умерените сред тях, за които "Възраждане" стига твърде далеч в позициите и действията си.
С липса на ясни ангажименти и позиции - освен противопоставянето на еврото и все още неизяснени бълнувания за по-силна позиция на България на международната сцена чрез "баланс" - е по-малък рискът да откажеш някой от себе си.
Някои от онези, които до онзи ден са пеели "Боят настана" (във версията на Слави, разбира се) на третата ракия, а сега се чувстват предадени, също могат да се прелеят от "Има такъв народ" към новите спасители.
Липсата на конкретика - и ясно идеологическо лице на тази политическа формация - идва от това, че Янев е поредният, който бяга от "лявото" и "дясното", за да не отблъсне някого и да се предложи на всички като алтернатива (помним "десни мерки с леви цели", нали? Или вече забравихме?).
Това личи още повече от представянето на "Български възход" като "обединител", който ще търси диалог с всички политически партии и няма да чертае "червени линии". С други думи, има готовност да пристане на правилната политическа сила в правилния момент в правилно конфигурирания парламент. Коя ще е "правилната" - времето ще покаже.
Но дори БВ да не иска да чертае линии сега, позициите ѝ за еврото (референдум, защото политиците в тази държава вече свикнаха да прехвърлят отговорността за всичко към избралите ги) и ЕС/НАТО ще начертаят такива линии с "Продължаваме промяната", "Демократична България", дори ГЕРБ и ДПС.
Въпросът е ще повлияят ли тези неясноти на шансовете на "Български възход" да влезе в един евентуален нов парламент тази година? Или патриотичните залитания и махането на знаменца ще се окажат по-силен притегателен механизъм?
Последните социологически проучвания показват, че електоратът, в който Янев се цели, не бива да бъде подценяван - за него биха дали гласа си 5,6% от твърдо решилите да гласуват според проучване на "Галъп"* и 7,6% от решилите да гласуват според такова на "Тренд"**. И двете изследвания поставяха все още неформираната партия пред "Демократична България" и "Има такъв народ", а това са резултати отпреди политическите катаклизми на юни.
Янев печели от това, че е извън парламента и няма да обере от негативите на тази политическа криза, които вероятно очакват всички партии без "Възраждане" (неслучайно от там натискат за предсрочни избори).
Но какво печели българската политическа сцена от появата на "Български възход" и нейното галопиране към евентуален предсрочен вот? Не знаем, освен че ще опита да се превърне в поредния събирач на протестен вот и потенциално ще раздроби допълнително и без това доста шарените парламенти.
Какви лица би вкарала тази политическа сила в бъдещ парламент? Не знаем, но вероятността за второ ИТН не са малки.
Какви идеи? Също не е много ясно, освен евроскептицизма, а може би и реториката на Янев за войната в Украйна следва да ни намеква едно-две неща. Все пак говорим за човек, определян от конкурента си Костадин Костадинов като "натовски генерал", а в същото време изразяващ изненадващо сдържани позиции за мястото ни в НАТО и отношенията ни със съюзниците.
Ако не друго, поне се налага тенденцията, че за генералите има място в политиката. Добър пенсионен вариант е, със сигурност по-добър от това да работиш за друга държава. Макар че... то от полето на политиката най-добре се работи за интересите на друга държава.
---
- Независимо проучване на Gallup International, направено в периода 29 април-6 май сред 805 лица.
- Проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа", направено в периода 4-11 май сред 1002 респонденти.
