"Хаосът е стълба." Прословутата реплика на Петир Белиш от сериала "Игра на тронове" е един от най-запомнящите се политически уроци в сериала.
Хаос е едно от най-точните определения и за политическата ситуация у нас в момента. За разлика от "Игра на тронове", тук няма гражданска война между воюващи за кралската корона претенденти.
За сметка на това си имаме нестабилна четворна коалиция, съставена от политически несъвместими играчи (обединени предимно от общата си неприязън към предишните управляващи), имаме няколко на брой глобални кризи, имаме инфлация, бушуваща война на няколкостотин километра и постоянно пропагандно облъчване от Русия.
В тази ситуация много хора са грабнали своите стълби, надявайки се именно те да спечелят от целия този хаос.
Стефан Янев - бившият служебен премиер и военен министър в началото на сегашното правителство (преди да бъде изгонен от премиера Кирил Петков за своеволните си позиции за войната в Украйна), е един от тях.
Неговата нова партия "Български възход" събра Инициативния си комитет, заявявайки претенции за това да върне връзката между граждани и политици и да се съсредоточи върху това да даде алтернатива за патриотични и консервативни избиратели.
Събирайки около себе си някои лица от служебните правителства на 2021 г., наравно с бивши депутати и хора, известни досега най-вече с топлите си връзки с БСП, интересно е в какъв точно електорат се цели "Български възход".
Цялата реторика на Стефан Янев до момента показва една ясна посока - патриотично-националистически уклон, при който наративът е, че България има нужда от спасяване, по-голяма независимост и най-вече - неутралитет на фона на войната в Украйна.
Същевременно с това обаче и от екипа, с който се обгражда, и от самата му реторика за противопоставяне на всяка възможна конфронтация с Русия, и от изказванията в посока на това, че държавата трябва да се погрижи за редица неща, се вижда, че погледът на "Български възход" е насочен и в традиционното ляво консервативно пространство, където също се оформя свободно пространство.
Сривът на традиционните националистически партии на парламентарните избори през 2021 г. (и трите вота) показа много ясно тоталния упадък в патриотичния сектор.
Участието във властта на формации като ВМРО и НФСБ (вече партия "Силна България"), както и намесването им в някои шумни скандали и откровени комуникационни издънки доведе до жесток срив и резултати от по под 10 хил. гласа на вота за всяка една от формациите.
Подобни отчайващи резултати най-често могат да се тълкуват като вкарване в политическото гробище, но на фона на това, че на президентските избори от 2016 г. тогавашният кандидат на националистите - Красимир Каракачанов от ВМРО - успя да събере внушителните 573 хил. гласа, е ясно, че именно тук се е отворила сериозна ниша.
Разбира се, на последните избори тези гласове бяха разпръснати. Една част от тях отидоха за сегашните силни в сектора - "Възраждане", друга отиде при шоумена Слави Трифонов и неговата антисистемна партия "Има такъв народ", а трети дори подкрепиха новите на деня - "Продължаваме промяната", чието не съвсем оформено лице към онзи момент и демонстрираната близост до президента Румен Радев привличаха много различни гласоподаватели.
Само половин година по-късно обаче политическата картинка е много по-различна.
"Възраждане" смело играят националистическата карта, но с ярък проруски елемент в посланията си, напомнящ много на ранните "Атака".
"Продължаваме промяната" търпят всички негативи на това да са управляващи по време на тежка криза, а самото им поведение само налива масло в огъня, разпалван от критиците им, докато за ИТН опасността да се обезличат като малък партньор в коалицията неминуемо ще доведе до още спад в подкрепата.
При хората на Слави истината е, че те имаха шанс през миналата година, но го проиграха аматьорски. Сега те се борят да установят свой твърд електорат, който да им гарантира сигурност, че ще оцелеят в следващите няколко вота, а няма да изчезнат в графата "Други" на социологическите проучвания.
Колкото до БСП, през цялата 2021 г. те търпяха тежки спадове в подкрепата си, като на 14 ноември регистрираха историческо дъно от едва 267 817 гласа. В сравнение с 955 490 през март 2017 г. това показва огромно поле от разочаровани социалисти, към които Стефан Янев би могъл да се ориентира.
Големият въпрос е до каква степен той би могъл да привлече подкрепа за новата си формация.
Една от водещите теми, на вълната на която той се опитва вече да се понесе, безспорно е войната в Украйна. Още откакто я нарече "специална операция" в първите дни на руската инвазия, Янев беше позициониран сред защитниците на каузата на Кремъл у нас, като това дори му коства поста в правителството.
В самото начало това му даде известен тласък - революционният образ на разбунтувал се министър, грижещ се за националните интереси, насред правителство на русофобски ястреби, особено предвид факта, че Янев все още бе твърде тясно свързван с президента Румен Радев и неговия висок рейтинг.
Този първоначален устрем обаче беше забавен малко по малко, а сега има все по-ясни знаци за това, че между Радев и Янев има отворена значителна пропаст. Последният такъв беше статусът на съветника на президента Димитър Стоянов, гласящ: "Новият "възход" се е задал на хоризонта! Не, благодаря!".
Това означава, че бившият служебен премиер сам ще трябва да изгражда публичния си образ, без да използва отразената светлина на държавния глава, радващ се все още на солидна популярност.
Именно това ще е едно от предизвикателствата пред него, тъй като досега той беше известен предимно и почти само като човек на Радев - изпълнител, а не лидер.
Дори по времето, когато оглавяваше правителството, Стефан Янев сякаш беше заел една по-задна роля, давайки възможност на президента да блесне и да подсигури основата за собствената си предизборна кампания.
Факт е, че тезите на двамата продължават да се припокриват по редица въпроси, особено за външната политика и за Украйна, а Янев в сегашната си позиция може да си позволи да използва доста по-рязка реторика от държавния глава, което може да му спечели подкрепа.
От решаващо значение сега ще е колко активно ще заработи екипът около Янев - дали те ще подсилят идеята за тази нова партия с него начело, или ще го поставят в ситуация, в която той да се опитва да тегли цялата формация "Български възход".
При първия вариант партията ще дръпне напред, при втория най-вероятно тя ще изглежда като финалното усилие на един самотен и маргинализиран политик с амбиции, които надвишават възможностите му.
От изключителна важност за бъдещето на "Български възход" ще е и това до каква степен Стефан Янев ще успее да привлече към себе си по-знакови лица от българската политика - разочаровани видни социалисти и патриоти, подкрепа от интелектуалци, хора от структурите на МВР и армията и т.н. Тук отново работи принципът на Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече".
Това, което трябва да проектира Янев като свой образ, за да може да оцелее и да се наложи в политиката, е, че той е име, зад което застават имена. Причината за това е, че за него до момента не е даден нито един глас персонално. Той е административен кадър, впуснал се в политиката и без идеята, че зад него стои Румен Радев, той трябва да разчита на собствените си сили.
Истината е, че Янев не е харизматична личност и сам с позициите си и речите си едва ли би могъл да събере недоволните маси. Именно затова му трябва валидацията на други, които да потвърдят, че той е "реален избор" и възможен водач.
Същевременно с това, макар да има отворена голяма ниша от свободни гласове сред консервативните и националистически и русофилско леви кръгове, той не е единственият играч в това поле.
БСП може и да губи авторитет, но амбицирани от участието си във властта, социалистите ще се опитат да си върнат някакви позиции, докато вътрешната им опозиция от месеци насам вече обикаля страната за срещи, търсейки подкрепа за собствените си амбиции.
Социолозите от няколко месеца насам посочват, че "Възраждане" на Костадин Костадинов е във възход, а двете формации се позиционират в относително едно и също поле - Янев просто все още не си позволява толкова рязък и антисистемен тон на говорене.
За сметка на това бившият служебен премиер би могъл да привлече някои от кръжащите около тази нова парламентарна сила избиратели, на които Костадинов и позициите му им идват твърде екстравагантни и ексцентрични.
Не трябва да бъде подценявана съвсем и Мая Манолова, чиято нова партия "Изправи се, България" също беше регистрирана в началото на май. Тя никога не е криела амбициите си за влияние сред червения електорат, а позициите ѝ се доближават доста до тези на Янев - критики към правителството, неутралитет за войната, държавна помощ за бедните.
А за дългия си стаж в политиката Манолова е доказала, че много умело може да свири на популистката нота.
Можем да споменем и бившите кандидати за министри на "Има такъв народ" Десислава Димитрова, Георги Султанов и Теодора Пенева, които сформираха своята партия "Развитие", прицелена в сектора център-ляво, неутралитета по отношение на Русия и бедността на българите.
В този сектор, разбира се, плуват още доста други по-малки риби, които да откъснат по няколко хиляди избиратели. Цялото струпване на партии и проекти в този сектор, който допреди няколко години беше зона само на БСП, е много възможно да доведе до разсейване на вота и по-слаби резултати дори и за най-големите играчи.
Предвид факта, че позициите на различните политически субекти тук си приличат толкова много, всеки един от тях, особено Стефан Янев, ще трябва да намери начин как да се отличи от другите, за да успее да се извиси над тях.
Това предвещава малка политическа буря в този сектор - битка между много играчи, които искат да получат водещата роля в този консервативен, леко ляв, умерено националистически сектор с проруски уклон.
Първите удари вече се чуха, когато Костадин Костадинов обяви Янев за "поредната пионка" на САЩ в България, демаскирайки го като още една креатура на американското посолство. Напълно сигурно е, че ще последват и още атаки в различни посоки.
Крайният резултат от всичко това ще е или погром за всички, или доминация на 1-2 формации, или в един момент широка коалиция. Поне засега обаче последният вариант изглежда трудно постижим - най-малкото всеки един от тези политици иска да има водеща или поне значима роля в едно обединение и никой още не е готов да дели с другите.
Със сигурност Стефан Янев има амбициите неговият проект да излезе победител от това предстоящо меле и той ще се опита да се възползва от сегашната ситуация с всичките си сили.
Хаосът действително е стълба, но когато толкова много политици осъзнават това и се опитват да се възползват, резултатът може да е пагубен за всички.
