Празничният период беше усилен за хората от Планинската спасителна служба (ПСС). Те отново сътвориха своето чудо и свалиха няколко пострадали туристи от труднодостъпни райони на Рила и Пирин, носейки ги часове наред на ръце.
Спасителите откриха и върнаха на близките и тялото на загинал под връх Вихрен планинар, когото издирваха дни наред.
Намериха и друг, неидентифициран починал, и свалиха и него, малко преди ситуацията да започне да напомня на положението под близо 6000 метра по-високия Еверест, чието подножие е осеяно с останките на част от жертвите му.
За няколко дни, когато беше прекратено издирването под Вихрен, изглеждаше, че в българските планини е почти толкова трудно да се издири и свали пострадал, колкото и в Хималаите.
Да, отново става дума за прословутите липсващи хеликоптери, както след всяка трагична ситуация и последвало геройство на хората от ПСС. Но не само за тях.
България е, и ще продължи да бъде още поне една година, единствената страна в Европейския съюз без медицински хеликоптери за спешна помощ. Така у нас умират хора, които иначе биха живели. Този срамен факт, показателен за нивото ни на цивилизованост, е коментиран достатъчно.
Конкретно в трагичния инцидент в Пирин хеликоптер нямаше да помогне за спасяването на живот - вероятно и двамата открити там са загинали още при падането си по улея. Можеше обаче да помогне на самите хора от ПСС, които са рискували живота си по изключително трудния терен и един от тях е пострадал леко.
Проблемът обаче не е единствено в липсата на хеликоптери - те са просто показателна част от цялостното отношение към планинското спасяване в България, което е оставено да се оправя както намери за добре.
Планинската спасителна служба е част от структурата на Българския червен кръст. Цялото ѝ обществено финансиране - 1 млн. лв. през 2021 г., е част от общата държавна субсидия за БЧК, преразпределяна от самата хуманитарна организация за различните ѝ дейности.
Самите спасители казват, че подобна сума е крайно недостатъчна и дори намалява, затова от две десетилетия е дадена възможност дейността на ПСС да се финансира и през доброволни застраховки, които да покриват разходите по спасяването при конкретни инциденти.
Който няма застраховка, трябва да си плати спасяването.
Дори и без хеликоптери това е скъпо. Трудът и изключителният риск, който поемат спасителите, са последното, за което се плаща - огромната част от 550-те спасители у нас са доброволци и не получават заплащане.
Те обаче имат нужда от бази, в които да се поддържа постоянна готовност, от превозни средства и гориво, от обучение и екипировка.
Цената за отзоваването на нещастен случай в планината е 557 лв., а ако пострадалият няма застраховка (каквато около половината спасени нямат), той би трябвало да възстанови разходите от джоба си.
Данните на ПСС сочат, че половината от хората, които е трябвало да покрият разходите по спасяването си и са нямали застраховка, не са го направили.
Въпреки това ПСС не отказва на никого и се отзовава при всеки сигнал. И как иначе - това, което правят тези хора, е част от спешната помощ, на която право има всеки гражданин. И която - в частта си и за полицията, и за пожарната, и за спешната медицинска помощ, и за бедствията и авариите, е безплатна по закон.
А ПСС най-малкото осъществява и спешна медицинска помощ, освен всичко друго.
Това е и един от основните проблеми при планинското спасяване в България - липсата на регламент какво и по каква нормативна уредба работи то.
ПСС е част от структурата на БЧК, а според Закона за БЧК работата на организацията е да осъществява и подпомага държавата в хуманитарната дейност, за опазване и укрепване здравето на населението, в действията при военно положение, военни конфликти и бедствия, възпитание на милосърдие и благотворителност и т.н.
Освен че не се предполага всички тези дейности да се плащат от гражданите, няма и законов текст, който да го регламентира. Няма обаче и такъв, който да го забранява.
ПСС развива дейността си на основание Закона за БЧК, според който "Българският Червен кръст осигурява необходимите средства за своите дейности от членски внос, субсидии от държавния бюджет, дарения, завещания, приходи от недвижими имоти и от други дейности, съответстващи на българското законодателство". Последното явно важи за ценоразписа за спасяване, с който се финансира работата на спасителите.
Така ПСС хем получава субсидия от хазната за хуманитарната си дейност и опазването здравето на населението, хем събира пари за нещо, което представлява спешна помощ и би трябвало да е безплатно за гражданите.
Въпреки това държавата не може да бъде обвинена, че отказва основно право на поданиците си - това на живот. Защото все пак финансира някаква част от планинското спасяване.
Масово в Европа планинското спасяване се финансира с публични средства. То или се осъществява от независими организации, както е у нас, но разходите им се покриват от общото здравно осигуряване, или направо е част от държавните структури за безопасност - като пожарната и полицията.
Тук сме избрали типичния за България смесен модел, при който държавата финансира услуга, за която гражданите доплащат. Не е задължително всички да се съгласим, че цялата дейност на ПСС следва да се покрива с бюджетни средства, но за доста от нас това би било доста логично решение.
Защо спасяването на джигит, размазал се на магистралата, да е безплатно, а на загубил се планинар - не?
Не се налага да мислим за това обаче, защото държавата няма как да финансира нещо, с което няма никакви отношения и съответно няма как да налага изисквания към това как ПСС харчи парите си.
Нормативни актове, по които работят планинските служители, са уставът на БЧК и Правилникът за устройството и дейността на ПСС - и двата част от вътрешните норми на самата организация.
Това съвсем не означава, че планинските спасители се справят зле с това, което правят, или още по-малко - че имат нужда от държавен контрол или одържавяване. Напротив.
Означава обаче, че отново ангажиментът на останалите институции и държавата е нулев - служба, която се занимава с животоспасяване, е оставена сама да определя правилата, по които го прави, без помощ и съответен контрол отгоре.
Неслучайно от ПСС например настояват за приемането на отдавна отлаган закон - този за доброволчеството, който да регламентира, че когато са на сигнал в планината, спасителите се освобождават от работа. В момента работодателите им ги "пускат" да спасяват животи на доброволни начала.
Няма обаче и държавен регламент, който например да казва в какви ситуации ПСС излиза на акция и в какви - не. Въпреки че тя субсидира тази дейност, макар и половинчато.
Не е задължително и такъв стандарт да е нужен - една от най-големите сили на ПСС е именно самоорганизацията и доброволческият момент.
Хората, които се занимават с това, са мотивирани от нещо напълно противоположно на държавната служба, а администрацията, партийните назначения и институционалната склонност към буквоядство без реален контрол само биха им попречили.
Пречи обаче и сегашното положение, в което всичко е полуфинансирано, полурегламентирано и полуспасено.
