"Един час в окото на бурята. Пред вратата на българска хижа" прекара в неделя водещата Мира Добрева пред хижа "Рилски езера", известна още като новата хижа на Седемте езера. Във Фейсбук тя се оплака, че хижарите "със златни ланци и анцузи" не я пуснали вътре, защото е била с куче и се е наложило да стои пред сградата, докато в планината вилнее стихия, заради която е спрян и лифтът.
"Тогава се питаш как е възможен такъв сблъсък между величието на природата и нищожеството на човеците", прочувствено проплака Добрева.
Момчетата "с ланците" пък отвърнаха, че не са отказали подслон на дамата, приятелките и кучето ѝ, а само да не стои с животното в столовата, тъй като това е забранено от РЗИ. "Обяснихме им, че няма как да посетят зоната за хранене, но може да останат в скиорната. И ПОДСЛОН ИМАХА!", обясниха от хижата и онагледиха спора с видео от камерите.
"Правилата са за всички и хижите понякога не могат да отговорят на високите очаквания на някои туристи", натъртиха от засегнатата страна.
Подобни сблъсъци между очаквания и реалност са класически в българските планини, а място като Седемте рилски езера провокира и потенцира проблема неимоверно. И именно там е средоточието на есенциалния конфликт между масовия туризъм и съхранението на обекта на интереса му.
Да, става дума за лифта. Който дава възможност на хиляди да разгледат уникалното място. И който е на път да го разруши.
Лесният достъп до националния парк - път в добро състояние, лифт, както и уникалната опция човек да се качи до езерата с джип, дават измамното усещане, че става дума за разходка в парка, само че с естествени езера, по-чист въздух и по-яко селфи. Затова и масово посетителите се разполагат там като в градска градина - по джапанки, с бира в едната ръка и йорки в другата, на пикник и мятайки остатъци където сварят. А щом завали и затрещи, хукват към хижата с неписания закон на уста - в планината никой не бива да остава без подслон.
Конкретният въпрос в неделята, намокрила Мира Добрева, е защо лифтът изобщо е работел при прогноза за буря и съответно - вероятност той да бъде спрян и да остави стотици туристи на високото. По-важният въпрос е трябва ли да има изобщо лифт там, а оттам следва генералният - за кого е най-високата планина в България.
До появата на лифта през 2009 година, който е и със съмнителна законност заради противоречието със Закона за защитените територии, който казва, че всяко строителство в национален парк е забранено, до района на седемте езера месечно се качват пеша около 1000 души. Последните данни са за 150 000 души годишно - над 10 пъти повече.
Резултатът е виден - част от езерата са заблатени заради пръстта, изровена от хиляди крака, които минават оттам, постепенно изчезват видове, които са живели във водите, а това води до дисбаланс в цялата екосистема в района.
Боклуците, фасовете и кучешките изпражнения са в унисон с тълпите, които населват мястото през уикенда за ужас на "истинските" планинари, за които високото е елитарна запазена територия за ултра атлети, способни да вземат 2 километра денивилация за под 4 часа.
Гледката на хиляди кашкавал туристи, пъплещи по пътеките край езерата може да не е особено естетична и в синхрон със суровото величие на Рила, но убеждението, че до планината право на достъп следва да имат само тези, които са в състояние да ходят пеша от Сапарева баня до Езерния връх, е също толкова противно, както и идеята за барбекю, каса бира и плаж на брега на Бъбрека.
Планината е за всеки и всеки има право да я посети, включително и да помрънка, че духа вятър и водата е мокра.
Важното е да не я променя. Няма нищо лошо в наличието на лифт до Седемте рилски езера, който да позволи там да се разходят и тези, за които 1-2 часа път нагоре са прекалено предизвикателство.
Така че проблемът не е в качеството на хората, които се изсипват там, а в количеството. Лифтът е с капацитет до 700 души на час, което е далеч от възможностите на крехката екосистема горе. Най-разумното решение е да се лимитира броят на хората, които могат да се качват на езерата дневно и да се постигне по-добър баланс между достъп и опазване на района.
Но тук, уви, опираме до клишето, употребено от обидените "хижари с ланци" в задочния спор с водещата Мира Добрева - "правилата са за всички". Не са, не и в България, и затова би било наивно да се смята, че ако експертите намалят двойно и повече капацитета на лифта, на езерата няма да се изсипват същите 150 000 души годишно, колкото са и в момента. Та лифтът е работел и в неделя, въпреки очакваната буря!
Да не забравяме и че мястото е прочуто и с джиповете, които също извозват туристи и които всяко лято "ги спират", защото забраната от предния сезон не се спазва.
Щом служителите на националния парк не са в състояние да контролират подобна забрана, същата ще е съдбата и на забрана за ползване на лифта на макс. Половинчати мерки като изграждане на алеи, по които да се ограничи трафикът, се провалят скоростно - направените тази година пътеки изтраяха няколко месеца.
Затова единственото работещо решение за съхранението на Седемте рилски езера би било спирането на лифта. Нещо, което няма никакви признаци, че е възможно да се случи - съоръжението и туристите хранят региона и има инвеститори с интереси.
Защото планината е за всички, но някои предпочитат да я експлоатират до дупка сега. Нищожеството на човеците временно ще вземе връх над величието на природата, а на децата си ще оставим блата.
И не очаквайте туристът по джапанки сам да се сети да не си изстудява бирата в Окото. Самосъзнанието не е вродено, то се изгражда с контрол.
