Когато гледам снимките от наводнените карловски села, първата ми мисъл е, че едва ли има нещо по-страшно от това да загубиш дом, покъщнина, живот.
След това в още мъглявата сряда сутрин дочувам словосъчетанието "слаб интерес", само че този път без да е намесен спор между естрадни величия. А ми се искаше...
Репликата идва по далеч по-сериозен повод, защото в ефира на bTV академик Богдан Петрунов, имунолог, се притеснява, че интересът към ваксините срещу дифтерит, тетанус и коклюш в Карловско е слаб.
Това, което акад. Петрунов не изрича на глас, е предупреждението, че без спешна ваксинация може да плъзне и епидемия на фона на цялата останала трагедия.
Епидемия от, държа да подчертая, предотвратими болести.
Скептицизъм към доставените препарати обаче полъхва не само от Каравелово и съседните села, но и от свърталището на всички конспиративни теории - социалните мрежи. Там потребители вече лансират псевдополезни тези в стил "Не това е най-важното" и пресподелят стари опорки за "фарма мафия" и "опити с хората".
Недоразбрали за кои точно ваксини става въпрос преповториха и опасенията си от "експериментални течности".
На осем часа разлика и осем хиляди километра оттук, в Ню Йорк, наводнения няма и причини за сравнение с Карлово на пръв поглед също няма. На Източния бряг обаче е обявено извънредно положение, защото е установен случай на друго предотвратимо с ваксина заболяване, полиомиелита. Отново предупреждение.
Приликата между скромната България и Голямата ябълка е очевидна - и на двете места недоверието към ваксините завладява все по-мащабни сегменти от обществото и започва да тиктака като бомба със закъснител.
Когато се появиха ваксините срещу коронавирус, основните аргументи срещу тях бяха два: твърде нови са и няма смисъл да се поставят срещу не чак толкова смъртоносен вирус.
Тогава всеки, който се съмняваше в препаратите за COVID-19, държеше да изтъкне, че не е против ваксините изначално, а само против тези - новите и уж не достатъчно изпитани. На старите ваксини нищо им нямало, само новите са лоши.
Още тогава подозирах, че подобни хора само се опитват скрият далеч по-мащабното си недоверие към съвременната медицина, но сега потвърждението е налице.
Ваксина срещу тетанус има от 1924 г., а такава срещу полиомиелит - от 1932 г., така че аргументът, че тези препарати са нови и неизпитани отпада. Напротив, те са залегнали в западния имунизационен календар от десетилетия.
И докато можем крайно лекомислено да отписваме коронавируса като не толкова смъртоносен, то смъртността от тетанус е 10 на сто, а снимките на осакатени от полиомиелит деца не са за хора със слаби нерви.
И никой не смее да нарече тези заболявания "летен сопол", както например си позволява да нарича COVID-19 лекарят Георги Тодоров.
Тезата "Аз не съм антиваксър, НО..." се пропуква шумно и показва, че освен с природни бедствия, явно ще трябва да се борим и с иначе предотвратими епидемии.
Ваксините, обичат да повтарят лекарите, са жертва на собствения си успех. Те прекрасно знаят, че ваксина срещу скептицизма и човешкото безразсъдство не е създадена и им остава само да предупреждават - къде успешно, къде все по-неуспешно.
Днес предупрежденията може да са за малките Каравелово, Богдан и Слатина. Могат да са и за огромния Ню Йорк и региона му.
В един момент обаче може и да няма кой да чуе предупрежденията. И това не е излишен драматизъм, а предположение, за което все повече неща сочат, че може да се превърне в истина.