Звучи някак откровено възмутително - депутатите се събраха в пленарната зала, а след по-малко от две минути си станаха, защото днешното им заседание вече беше приключило.
След като не получи нови имена за кандидати за председател на Народното събрание, председателстващият Вежди Рашидов обяви, че на практика няма смисъл заседанието да продължава и разпусна депутатите до сряда с надеждата, че дотогава ще бъде намерен разум за излизане от сегашната патова ситуация.
Зад това, което на пръв поглед изглежда като едно крайно безотговорно поведение на народните представители, обаче може би се крие нещо повече.
На всички ни е ясно, че има шанс този парламент, подобно предишните, да си замине безславно за няколко месеца. Нещо повече - подобна съдба няма да е нещо безпрецедентно.
И в предното Народно събрание изборът на шеф на парламента се проточи излишно дълго, да не говорим, че вече имаме опита от достатъчно много парламенти, които се оказаха способни да произвеждат скандали и нищо друго.
Разликата сега е, че за пръв път първата и втората политическа сила започнаха да преговарят. Да, тези преговори по политики са само това - преговори - и от коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" дебело и предебело подчертаха, че никой не трябва да си прави илюзии, че ще подкрепят кабинет на ГЕРБ.
Самото излизане от настоящата криза обаче изисква малки стъпки на компромиси - сядане на една маса между хора, които до онзи ден буквално са се обиждали взаимно и са се обвинявали във всевъзможни грехове и престъпления.
Такива разговори ще водят до смекчаване на тона от всички намесени страни, вкарване на по-обрано поведение без обичайните експресивни и бомбастични изказвания, както и до налагане на усещане за спокойствие. Спокойствие, което да се прехвърли от партиите към електоратите.
И все пак не трябва да вдигаме надеждите си особено високо, поне не и засега.
Политиката у нас премина и все още преминава през един изключително труден, турбулентен и странен период, в който негативното взе тотален превес над позитивната комуникация и говоренето за политики и визии.
Затова и твърде лесно партиите може да се върнат крачка назад към обичайния си антагонизъм и разпри. Твърде дълго това беше приемано за нещо нормално.
Така че макар да е възможно ГЕРБ и ПП-ДБ да излъчат общи приоритети за работата на Народното събрание, все още в сферата на малките вероятности да се постигне съгласие за шеф на парламента или още повече - за някакво управление на страната.
За да се доближим до изход от сегашната политическа криза, партиите трябва да се променят. Трябва да променят начина си на мислене и на функциониране.
Истинската политика трябва да бъде ориентирана в една посока - постигането на цели. Това обаче изисква съвсем друга нагласа, в която конфронтацията се прави с цел, преговорите са основна форма на общуване, а резултатите се поставят преди всичко.
Защото на никого не му пука какви намерения си имал или колко висок е моралът ти, ако не можеш да изпълниш и елементарните си обещания.
Дали тези преговори говорят за крачка в правилната посока - можем само да се надяваме.
В този смисъл, ако се върнем към днешното кратко заседание, нима би било по-добре да слушаме как 4-5 часа народните ни представители се дърлят за глупости, говорят празни приказки и само правят вятър с устите си?
Не, не би. И ако е необходимо да минат седмица-две, преди да може парламентът ни да проведе едно нормално, пълно със съдържание заседание, така да бъде. Стига, когато седнат в пленарната зала, мнозинството от депутатите да се заемат с работа, а не с глупости, това е една напълно приемлива цена.
Българската политика има нужда от време, за да се излекува от пристъпите си на истеричност и детинските си тръшкания. Дори и да не стане сега, надеждата е, че в момента виждаме първите стъпки към това така нужно "порастване".
