Позицията на коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) да отказва подкрепа на кабинет с мандат или с участие на ГЕРБ не е нещо изненадващо, но със сигурност ни доближава до още едни нови избори.
В крайна сметка партиите от формацията са преценили, че излизането от сегашната политическа криза не може да стане на абсолютно всяка цена.
Твърде много от избирателите им биха се почувствали предадени, ако се приеме подобна коалиция с човека, за когото от години насам и ПП, и ДБ говорят като за символ на корумпираното управление.
Някои ще нарекат това решение въпрос на морална позиция, други ще го определят като егоизъм или безполезен инат.
Каквито и определения човек да приеме в случая, важното е, че решението на ПП-ДБ е факт и трудно ще се промени оттук нататък.
По-интересното в случая е, че то не затваря изобщо вратата за разговори с ГЕРБ. Макар да изглежда по този начин, и в първоначалната позиция на "Продължаваме промяната", а след това и на брифинга на ръководството на коалицията много конкретно беше формулиран отказът от общи действия с Борисов.
И двата пъти Асен Василев посочи два важни елемента - от една страна блокиране на първия мандат на ГЕРБ-СДС, а от друга - присъствие на кадри на ГЕРБ в правителството.
Подобна формулировка остава отворена възможността, за която в няколко свои изказвания вече евродепутатът от "Демократична България" Радан Кънев намеква - коалицията може и да не е работещ модел за отношенията между ПП-ДБ и ГЕРБ, но той не е единствената възможност.
Една алтернатива е излъчването на експертен кабинет, еднакво отдалечен от всички партии - нещо, за което в предишния парламент ГЕРБ предложиха в лицето на Николай Габровски, и за което ДБ говориха като потенциално приемлив вариант.
Такъв кабинет би се случил потенциално с втори или трети мандат, при добра воля за преговори и от двете страни. Тук ще се изисква и разбирателство между двете формации за ключовите политики, които експертното правителство да изпълнява, и времевата рамка, по която да работи.
Всичко това обаче поставя твърде много условности, особено що се отнася до добрата воля за преговори, защото съвсем не можем да бъдем сигурни дали такава въобще съществува.
Взаимната неприязън, която съществува между ПП-ДБ и ГЕРБ, както и между електоратите им, е наистина силен фактор, който не може да бъде пренебрегван.
Особено с оглед на предстоящите местни избори, където антагонизмът между двете политически сили ще бъде използван максимално за мобилизиране на гласоподаватели, а всяко потенциално сътрудничество може да се изтълкува от твърдите ядра като предателство.
Въпреки това все още има шанс за разиграване на сценарий, в който двете формации успяват да се разберат достатъчно, че да подкрепят едно и също правителство.
Той обаче ще зависи от това доколко ГЕРБ са склонни на компромис, както и до каква степен могат да търпят високомерно отношение от ПП-ДБ.
На практика подобен сценарий изисква партията на Борисов да преглътне егото си и да приеме съставяне на кабинет с втори или трети мандат. Това обаче може да се окаже сложно.
Подкрепата за правителство с мандата на ПП-ДБ ще означава ГЕРБ да дадат зелена светлина на политическата сила, която ги отрича и ги приема за символ на корупцията и упадъчното управление. Още повече - от гледната точка на хората на Борисов ще означава, че първата политическа сила признава победа на втората политическа сила.
Затова и ще е голяма изненада, ако партията се съгласи на този сценарий. Ако все пак обаче оттам приемат подобно решение, това ще покаже, че наистина са готови на компромиси в името на държавните интереси.
Алтернативата на това е да се чака третият мандат и там да се търси потенциален партньор, но този сценарий върви с твърде много неизвестни и вкарването на трети играч за крепене на мнозинството.
При това в 49-ото Народно събрание вариантите са такъв трети играч са доста... рискови. От най-вероятния избор на президента - залитащата към проруски позиции БСП, през ДПС, та до най-малката политическа сила "Има такъв народ", която се е доказала с поведението си като бомба със закъснител за скандали.
Винаги е възможно държавният глава Румен Радев да избере и "Възраждане", с което да пъхне прът в колелото на всички предварителни парламентарни сметки.
Или казано с други думи - правителство с третия мандат прехвърля инициативата в ръцете на президента - човека, който в момента държи изпълнителната власт чрез служебния кабинет.
Преди обаче да се стигне до втори и трети мандат, топката все още ще е в полето на ГЕРБ-СДС, като Бойко Борисов вече намекна, че е готов да търси и алтернатива на партньорството с ПП-ДБ.
В случая това означава някаква форма на мнозинство с ДПС и БСП, вероятно по същата схема на експертен кабинет.
На пресконференцията си Борисов дори заплаши, че ако тази невероятна коалиция на риба, рак и щука проработи на национално ниво, то тя може да проработи и на местно и да удари всички амбиции на ПП-ДБ за добро представяне на местните избори.
Това може и да е било празно блъфиране, но може и да показва коз в ръкава, с който да убеди Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ за общо сътрудничество.
ГЕРБ едва ли искат да прибягват до такъв съюз, защото той може да им навреди - както в имиджово отношение, така и на местните избори. И все пак не трябва да пренебрегваме изцяло възможността Борисов да предприеме подобен ход за излизане от политическата криза в страната.
Едно е сигурно - всички варианти в момента за формиране на мнозинство изглеждат нелицеприятни. Един от тях обаче трябва да бъде взет, ако не искаме да продължаваме със спиралата на избори.
Алтернативата е през лятото или наесен да гласуваме отново за парламент, да получим пак идентични резултати и да си говорим отново и отново същите клишета за отговорност, демокрация и управление.
А в този случай никой не би могъл да каже, че повторението е майка на знанието.
