Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Има ли наистина кой да наследи Путин

Има ли наистина кой да наследи Путин Снимка: Getty Images

Руският президент Владимир Путин със сигурност е под напрежение, защото войната в Украйна не изглежда да върви по план.

Правителството в Киев не падна за няколко дни, а руската армия губи непрекъснато хора и техника заради некадърно изпълнение на тактически задачи и погрешни първоначални схващания, че ще бъде посрещната като освободител в нещо, което едва ли са очаквали да продължи повече от седмица.

Неслучайно се появиха и новините от края на миналата седмица, че ръководителят на отдела за външно разузнаване на Федералната служба за сигурност (наследникът на КГБ) Сергей Беседа и неговият заместник Анатолий Болюх са били задържани под домашен арест. Въпросните двама са с важна роля при планирането на войната, тъй като са пряко отговорни за шпионажа на Украйна и всяка една информация, идваща от там.

Съдбата им не е известна, като по всяка вероятност ще бъдат наказани заради некадърността си или пък прекомерното им желание да се подмажат на лидера, предоставяйки му информацията за състоянието на украинската армия и изобщо настроенията там спрямо Русия, която той е искал да чуе, а не тази, която е била реалистична.

Защото в Кремъл системата работи именно така, а благоразположението представлява основната валута, която има стойност в модела на руския президент. Модел, роден из тайните имперски канцеларии в Царска Русия и по-късно на КГБ, където държавни постове, роли и функции в повечето случаи са просто формалност.

Важна е единствено лоялността и нищо друго.

Сега обаче именно този модел поставя Путин в трудното положение да представя като победа една най-малкото силно противоречива военна кампания, която от своя страна струва на Русия все по-растящо изолиране от глобалната икономическа и финансова система и влизане в джоба на Китай.

На целия този фон из социални медии и различни канали от цял свят немалко хора смятат, че Русия има нужда от радикална смяна на управлението. Даже се стигна до там, че от Facebook и Instagram да наложат забрана за всякакви коментари на потребители, призоваващи за убийство на Путин.

Да, става въпрос за чесане на езици в интернет, но все пак имайки предвид цялата ситуация в момента, това е и един повод да се замислим дали наистина няма някаква опасност за управлението на руския президент и има ли евентуално живот след него?

За преврат и покушение по-скоро трудно може да се мисли. Охраната на Путин при всички положения е една от най-сигурните в света, а Москва сама по себе си се пази от две елитни дивизии, поставени под зоркото око на контраразузнаването, плюс елитни части на Росгвардията - ръководена от Виктор Золотов, бивш бодигард на Путин и краен лоялист.

Това означава, че всеки потенциално успешен преврат трябва да включва едно почти безпрецедентно сътрудничество на служби за сигурност и армия, и много кръв по улиците на столицата.

Тук следва въпросът с предаването на властта.

Системата на Путин е толкова авторитарна и персонализирана, че обичайните механизми за наследяване на властта няма как да се приложат. Тази година руският президент ще навърши 70 г., а при условие, че здравето му е добро, сегашната конституция ще му позволи да управлява поне до 2036 г.

Сам той трудно би се отказал от това да управлява. От една страна, президентът иска да остави своята следа в руската история и да бъде запомнен като величествена фигура - част от неговото огромно его, надскачащо сериозно скромните му физически пропорции.

Проблемът е, че това наследство вече бива засенчено от едно голямо външнополитическо черно петно в лицето на Украйна, което заличава всичките успехи на Путин досега, както и начина, по който върна Русия на световната сцена след краха от 90-те.

От друга страна, поне за момента, няма ясно изразена фигура, която да бъде фаворит за негов заместник.

Според Конституцията вторият човек след Путин е премиерът, който трябва да постъпи като временен президент в случай на криза. От 2020 г. постът на министър-председател се заема от 56-годишния Михаил Мишустин, твърдолинеен технократ, който обаче твърде отскоро е по високите етажи на властта.

Премиерът Михаил Мишустин се води втората най-влиятелна фигура в руската политика Снимка: БГНЕС
Премиерът Михаил Мишустин се води втората най-влиятелна фигура в руската политика

Доскоро се смяташе, че потенциален наследник би могъл да е Дмитрий Медведев, но той по-скоро може да се каже, че отпадна от листа с фаворитите на Путин, след като от премиер трябваше да заеме значително по-маргиналната позиция на заместник-председател на Съвета за сигурност.

Все пак трябва да се вземе предвид, че Медведев вече е бил веднъж президент и в същото време си остава част от най-близкото обкръжение на Путин. Макар и да е известен с това, че просто топлеше президентското кресло в периода 2008 - 2012 г.

Други хора, около които винаги е имало слухове, че могат да заместят настоящия президент, са министърът на отбраната Сергей Шойгу, кметът на Москва Сергей Собянин и даже някой от така наречените "силовики" - водещи политици, издигнали се покрай Путин от службите за сигурност.

Почти всички от тях обаче са около или след средата на 60-те си години, което не ги прави особено подходящи наследници в дългосрочен план.

В този смисъл следващият лидер на Русия по-скоро трябва да се търси из средите на по-младото клептократско поколение от не толкова известни политици, военни, бизнесмени, шпиони или дипломати, което е родено след 60-те и 70-те години на миналия век.

Кой ще е няма яснота, но едно нещо е ясно със сигурност - този човек ще трябва да притежава наистина сериозни способности да менажира самата система, изградена от Путин.

Като един своеобразен феодален модел на върха стои лидерът, а под него са поставени неговите васали, чието благополучие зависи от благоразположението му.

Затова и неговата силна фигура се явява единственият посредник в борбата за власт и влияние между различните фракции и лобита на политици, военни, бизнесмени и всички останали. Без нея просто не остават други механизми, които да разрешават конфликтите между руските елити.

Така е било през голяма част от историята на Русия и тази тенденция просто се затвърди от Путин. Проблемът е, че в подобна система почти цялата сила е концентрирана в един властови център и разчита на неговите лични способности.

Путин е успял да смълчи законите в своята страна и да подчини цялата администрация на своята воля, защото е достатъчно силен, за да го направи и да поддържа поддържа баланса.

"Следващият Путин" обаче може и да не успее.

Цели империи са се издигали или са рухвали само заради това, че са зависели от способностите на един-единствен лидер или крайно ограничен кръг от хора с неограничена власт.

Включително Русия. Неслучайно историята ѝ от последните няколкостотин години редува 70-80-годишни цикли на възход с такива на политически и социални катастрофи с континентални мащаби. А последиците винаги са едни и същи - бунтове, социални сътресения, метежи, рухване на съществуващия режим или други форми на вътрешно политическа турбуленция.

Нека припомним, че провалът на Русия във войната срещу Япония от 1905 г. води до революция; катастрофата от Първата световна война провокира болшевишката революция; унижението в Афганистан допринесе за краха на Съветския съюз.

Само можем само да гадаем до какво може да доведе един неуспех в Украйна.

А за съжаление историята на Русия ни е показала и нещо друго - обикновено след Владимир идва Йосиф.

   

Най-четените