"Доволен ли си от специалността, която избра да учиш?"
Всеки студент по света е чувал поне веднъж този въпрос, който в български контекст често събужда тъжни размишления за катастрофата пред българското висше образование.
Последният повод за размисли и страсти около проблемите с родните висшисти идва от Картата на висшето образование в България, изготвена от Министерството на образованието и науката, която показва, че само около 50% от българските студенти завършват висше.
А според служебния министър на образованието проф. Николай Денков данните доказват, че дори входът на ВУЗ-овете да е широко отворен, значителната част от приетите студенти пак не се дипломират.
Обсъждането на проблемите с висшистите в България в навечерието на всяка кандидат-студентска кампания се превърна в традиция, а от година на година картинката се пълни с нови и по-сиви щрихи, които не чертаят светло бъдеще пред нашите университети. Към това число вече може да се добави и последното проучване на служебния кабинет.
Казано накратко, все повече бъдещи и настоящи студенти си задават въпроса дали въобще има смисъл да карат "висше" у нас, докато същевременно с това битката за българското образование се пренася не само на фронта за привличането на нови попълнения в университетите, а и в задържането им.
Пред системата на висшето образование у нас, нагазило до гуша в проблеми, има ново изпитание - дипломата се обезценява, а приетите студенти губят мотивацията си да продължат напред някъде след втория семестър.
Но как се стигна дотук? От една страна, отговорност може да се потърси в скъсаната връзка между бизнеса и академичните среди.
За голяма част от работодателите няма почти никакво значение какъв студент си бил и какви са оценките ти през четирите години между стените на образователните институции. Бизнесът се интересува дали може да работите на практика и да увеличавате приходите им. Затова и ще ви наемат, а не заради редиците с отлични оценки.
В голяма част от престижните факултети обаче продължават да се преподават теории, които са толкова далеч от адекватното състояние на професията, че приличат на древни изкопаеми. Лекциите рядко са подкрепени с достатъчно примери от практиката, а стажовете в повечето специалности са фиктивни и за отбиване на номера.
В същото време я няма до голяма степен и обратната връзка от бизнеса - ясните и директни съвети за това как учебната програма може да бъде актуализирана, така че да е поне донякъде да е съотносима с практиката.
Реалните работодатели, които имат нужда от обучени кадри, прясно излезли от университета, все още стоят дистанцирани от самия процес на висшето образование, разчитайки на това, че веднъж наели младите кадри, ще си ги обучат така, както им е нужно.
Ниската летва за влизане в университет също не говори добре за ценността на българската диплома за висше образование. Приемът не е просто лесен - той вече е нелеп, защото заприлича на придумване и реклама с атрактивни оферти, вместо на отсяване на знаещите и можещите.
С тези данни нищо чудно скоро професори на велосипеди да обикалят по домовете, дискотеките, фитнесите и пейките, за да търсят млади хора и да им предлагат да се дообразоват.
Тук обаче идва и един от големите парадокси. При положение, че у нас всеки може да стане студент и да учи каквото си поиска, а образованието ни е евтино, специалностите, с които реално може да работите навсякъде по света, остават традиционно нежелани и отпадането от тях е най-често.
Под този знаменател влизат физиката, химията, математиката и инженерните специалности, с които лесно може да се реализирате в чужбина, а семестриалните такси са значително по-ниски в сравнение с конкурентите на Запад. И все пак голяма част от българските студенти предпочитат да ги запишат в по-престижни задгранични институции вероятно заради по-добрите условия и очертан път за последваща професионална реализация.
На местна почва силна конкуренция на българските дипломи се оказват и различните курсове по професионална квалификация.
От счетоводство, до дигитален маркетинг, софтуерно инженерство, режисура, творческо писане и графичен дизайн редица платформи предлагат образование на по-ниски цени от университетите, с по-кратък период до завършване и със същите възможности за реализация.
Творческите, техническите и икономически специалности във висшите училища са в неизгодни позиции, когато насреща имат три пъти по-евтини и скоростни алтернативи, които имат реален шанс за пласиране на пазара на труда, докато добавената стойност на университета се цени предимно от възпитаниците му.
И ако трябва да обобщим, за някои българското образование е временен, но запомнящ се купон, особено ако живеят в "Студентски град", където академичният дух отдавна се е изпарил.
Други пък толкова бързо се разочароват от нивото на преподаване, че или намират алтернативни начини за квалификация, или се пренасочват към бизнес, където академичните знания нямат никакво значение.
В този смисъл, какъв е проблемът с българската диплома за висше образование и има ли проблем въобще?
Дипломата би трябвало да е обективна гаранция за компетентността на един човек в дадена сфера, но при нас процесът толкова се е опорочил от самото приемане до последвалото образование и прилагането на знанията на практика.
Така че не трябва да се изненадваме от факта, че българските студенти поставят под въпрос нейния престиж, а немалка част от тях решават, че могат и без нея.
Все пак за какво ти е това "парче хартия", когато единствените, които се интересуват от него, са не работодателите, а онези родители, за които "висшето" все още значи нещо.
