Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мило гневниче: Новата свобода изисква да млъкнеш

Типичен български сериал Снимка: БГНЕС
Типичен български сериал

Неделя. Получих видение. Яви ми се ген. Мутафчийски в черни одежди. Загадъчно усмихнат. Тръпки ме побиха. Никога не съм го виждал такъв, като се обличаше в зелено. Край, викам си, това беше. Последният ми брифинг настъпи. До него се наредили медицински работници в бели престилки с червени кръстове, държат в ръце хирургически инструменти.

Ужас! А един доволен чичка със златен гердан и куп значки по корема връчва нещо. Епикриза да не е, моля се. Не. Сертификат. Ама специален. Не като тия зелените за простолюдието. Удостоверение за рицарство на 2021. Друг вид годишна винетка за извънредност. Посъвзех се от шока.

Много плашлив съм станал напоследък. Няма страшно. Това е само светско събитие. Не здравно. Престилките се водят наметала на тамплиери. Грамадните ножове се оказаха мечове. Повишението на професора се връчва този път лично от най-великия тамплиер на УБО. Или нещо такова.

Всичко е под контрол, стига съм бълнувал! Просто малка проява на аристократичност насред пандемия. Но защо пак ме побиха тръпки?! То това е по-ужасно от предишния кошмар. Барем една маска да бяха турили от кумова срама. Или шлем поне. Иначе сертификати за избраност съм сигурен, че имат. Нали те ги издават.

Понеделник. Знаете ли какво е "свобода на словото"? Това е всеки да може да си изкаже гласно мнението, ако мисли като вас. Затова много хора (и вестници също) бъркат свободата на словото с пригласянето. Ако си на едно мнение със силния на деня, значи си прав. Останалите не са дорасли да са така свободни. Лошото е, че като се смени деня, пригласянето става демоде и се оказва, че се е пригласяло на неправилния. Затова новата свобода изисква да млъкнеш.

Гледам, че вестник "Труд" сега е в тая роля. Но по чисто финансови съображения, разбира се. Настъпил е краят на трудовите взаимоотношения със силните. Новият хазяин на словесната свобода има други изисквания. Според мен санкциите са ненужни. Трябва да се постъпва по-цивилизовано. Нека се позволи на изданието хвали и тая власт. Да се издължи със суперлативи, както си му е редът. Толкова ли е трудно?!

Вестниците са само тоалетната хартия на политическите катаклизми. Нищо лично. Словото също може да се променя. То и това е свобода. Просто трябва да усети навреме кога да спре със старата и кога да продължава промяната.

Вторник. Имам идея; ще допадне на всички. Да назначим Ицо Хазарта за главен редактор на "Труд". И без това имам чувството, че е в парламента, за да може да ни разказва от първа ръка колко е тъпо вътре. Репортер под прикритие. Така го възприемаме. Самите депутати сигурно го имат за порта.

Новина от оня ден е, че Пеевски направил личната си охрана депутат, та да го следва навсякъде. На обикновените депутати от ДПС дори той няма вяра, че ще ходят все след него. Изумява се народонаселението на тази рап-нюз, но аз се чудя какво толкова нередно има. Защо гардовете да не стават за народни представители?! Че ние един неотдавна цял премиер го направихме.

Не е лошо да си охрана, в последно време всички непрестанно ни обучават да пазим нещо си (другия, себе си, хигиена, тишина, дистанция, слово). В някакво гигантско тамплиерско УБО сме се превърнали под егидата на Червения кръст. Та един личен санитар сега ли ще ни възмущава? Това си се води нещо като охрана на труда. Труд с малка буква. Сигурен съм, че човекът барем има зелен сертификат, като самия Пеевски.

За разлика от ония главанаци от "Възраждане". Заради тях в мола ще те сканират, а в парламента - не, макар да е по-голям търговски обект. Следя тоя дебат с интерес. И чакам да науча подробности от сертифицираните ни парламентарни репортери. Независимо дали с място в залата или кулоарите.

Сряда. Анди Гарсия има клипче от София: уличен саксофонист му свири на ушенце етно-версията на кръстника. Той ако знае какви кръщенета имаме тук, хич няма да се фука, че е участвал в онова продължение, което никой не брои към трилогията.

Щастлив съм обаче, че още умеем да се възторгваме. Друго си е знаменитост да поспре и да послуша свирача ни, нищо че тая мелодия я няма в неговата серия. Бустерна доза самочувствие, има и нужда. Сгрява се бедното българско сърце още от първи дубъл.

Кинаджийски погледнато кадърът е толкова дълъг и целенасочен, че само едрите неугледни нашенци в него ме карат да мисля, че не е изцяло режисиран. Каква чудесна реклама на България! Елата в страната, където не-толкова-актуалните звезди снимат евтините си платформени филми, докато ги ласкаем почти естествено. Велики натуршчици сме ние. В не един и два филма сме страхотна масовка. Но и Анди се е променил. Само на мен ли ми прилича на Любен Дилов-син? Или твърде много ми дойде образа му напоследък, покрай цялото това бранене на слово и свободен шейминг на шапката на Биков.

Четвъртък. Счупих си телефона. Падна на цимента. Край на свободното ми слово! А дори не съм блокиран от Фейсбук. Без телефон ми е много трудно да прочета какво мисля. Отидох да си купя нов. Момичето ми каза, че правел по-добри селфита. Е, не чак толкова добри, като това на Влади Панев с Пеевски. Но пак впечатляващи. Хората се вълнуват от тази кулоарна среща, а аз разучавам новото устройство. Иначе нищо лошо не виждам в кадъра. То там е проблемът, де.

Понеже Влади се е снимал с възможно най-лошото, а и двамата са някак си в дружеско настроение. На снимки Пеевски не изглежда толкова страшен. Веднага имам два въпроса. Първо: къде е бодигард-депутатът, защо и той не е уловен? Г-н Панев, хич ви няма в журналистически план. Ако се бяхте снимали и с него, щяхме да кажем, че темата на Хазарта е с продължение. Поканете го тоя човек и него в един блок, може да се окаже, че има потенциал.

Саксофонистът на "Кръстникът" вече гостува по телевизиите, а личният помощник - не. Откъде-накъде? Вторият ми въпрос е по-скоро в епидемиологичен план. Дори да се въведе задължителен сертификат за Парламента, дистанция все пак трябва да се спазва. Нали? Хигиена също. Това, че един депутат е зелен, не трябва да ни прави немарливи. Или пропускам нещо от коалиционните пазарлъци?

Петък. Новият ми телефон е супер, но и с него не мога да намеря снимката на Влади и дон Шиши. Изтрита е. Автоцензурата е стар похват да не ядосваш твоите. Чудя се кой ли нанесе по-тежък удар върху градската десница с внезапната си поява в кадър: Делян или Кирил. Или викате: все пак Корнелия. Текат едновременно преговори за сертификат и кабинет.

Коалицията още не е обособена, а вече се виждат проблемите ѝ. Дайте да поканим дон Гарсия на подписването, да има поне един сертифициран кръстник споразумението. Че иначе не знам кой ще държи враждуващите фамилии така привидно обедини.

И все пак любимият ми кръстник не е Анди. Първото място делят Брандо и Брендо. После е Ал. Но не е за подценяване и онзи, който измислил името на "Продължаваме Промяната". Привижда ли ми се бял дом? Дим, исках да кажа. Бял дим от комина. Ще имаме правителство. Следват снимки на Асен и Кирил с партньорите. Официални снимки, не някакви си селфита. Само наметала и мечове им липсват.

На каква династическа сватбена церемония сме свидетели само! И както подобава традицията на сватбите - в правителството ще има нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо на заем. Горчиво! Чета състава. За министър на външните работи ще е назначен неназован представител на ИТН. И това ако не е добра новина за макенодската космановтика!

Събота. Твърде кисел съм станал. Трябва да спра да се наливам с тая лимонада. И без това лимоните на живота много поскъпнаха. Чувал съм, че кората им ставала по-сладка, ако я изчегърташ. Като ГЕРБ. Вчера ги изгониха от НДК, утре може и от "Арена Армеец" да ги прокудят. Никой вече дори не се преструва, че ги обича, каквито е сертификати да покажат.

А съвсем не беше далеч времето, когато Бойко правеше предложенията, на които не можеше да се отказва. Или ги получаваше, знам ли. всъщност кому са нужни тия алюзии с мафията? Тя май съществува най-вече във въображението ни на зрители. Отдавна е под контрола на ФБР. Магнитски е посланието, който истинските донове изпращат вместо конска глава. Но тук още си играем на добри и лоши от едно време. Типичен български сериал. Фалшивичко, но със страст.

В новия министър на културата ми е надеждата. Чета, че бил на 31 години; от Хасково, но живеел в Холивуд; актьор и продуцент, учил на тенис децата на богатите и допълвал бюджета си като пицар. Аз по-подходяща илюстрация на съвременната ни българска култура не бях срещал. И тя е хасковски Холивуд, дето ѝ се допълва бюджета с трохи от бързо хранене.

Ама така е, като не предложихме овреме поста на Анди. Видя се, че може да плаща на музиканти повече от цялото ведомство. Но все пак съм оптимист за развитието на отрасъла де. Сега децата на американските богаташи ще казват, че са научили тенис от министъра на културата на България.

   

Най-четените