Неделя. Горд съм! Ние българите отново покоряваме връхове в шахмата, не само ливади в Родопите. Браво на Нургюл! Сам-самичка постигна национално обединение. Или както му казват по нейния край: заедност.
Най-после и прогресивният ни елит да прояви патриотизъм покрай трибагреника. Току-виж някой интелектуалец шахматна дъска си татуирал от вълнение. А и на чисто естетическо ниво всичко е топ. Толкова по-вдъхновяващо е да подкрепяш не само умни, но и красиви хора. Външността хич не е за подценяване. Вижте да речем Белослава и Калина например. Разликата се усеща чак в промилите.
Царят ни още е жив, ама щерка му малко се матирала, чувам. Домашна драма. Но с любимец, не с партньор. Така че подигравките са позволени. И без това достатъчно феминизъм проявяваме с шаха. Нищо, че ФИДЕ още дели умствения капацитет на мъже и жени.
Понеделник. Новината за световната ни титла се оказа малко фалшива, но то за нас Нургюл си беше шампионка, още щом научихме, че има такова първенство. Иначе днес бил асъл финалът. Нито един наш офицер не бива да попада в руски ръце! Обаче Тагарев е на инструктаж в Одеса, не в Баку. Така че Путин, уви, пак успява да ни прецака накрая.
Яд ме е единствено, че някои медии започват емисиите си с новината, че Нургюл била загубила. Как може?! Казва се: нашата състезателка се класира първа след носителката на титлата. А във финалната партия между двете рускинята излезе предпоследна.
Аман от злостна пропаганда значи. "Загубила" може да се вика, само ако Нургюл беше играла с украинка. И то пак по-политкоректно щеше да е: "отдаде отбранителните си сили на партньора в срещата". Другият вариант да се спомене "загубила" е само в случай че ѝ изчезне папагалът.
Вторник. Още съм опиянен от радост. Като княгиня се чувствам замаян, а се налага да работя. Дайте малко кисело мляко; нали така изтрезнява аристокрацията. Само простолюдието ползва зелева чорба. Последно: Калина прибра ли си папагала, или още ще повтаря завалията версии за случката по медиите?
В същото време ми попада доста странно комюнике. БХК този път е на грешната страна на истерията. Пардон - историята. Брани опълченците на МОЧА от феновете на "Левски", дето оня ден атакуваха по фланга и успяха да се разпишат даже. Да не би да ги е заблудил правозащитниците фактът, че палатките отпред са в цветовете на дъгата?
Ех, представяте ли си да бяха червени с петолъчка. Щеше повече да отива на каузата, пък и по-интересно дерби да се получи. Но толкова демократи са от ЦСКА, че декомунизацията точно на тая просъветска символика предлагам да оставим за друг път.
Сряда. На връщане от Баку Нургюл минала през Турция и щяла да поостане там известно време. Дано не ни я отмъкнат комшиите. Те са по-видни геополитически стратези от нас, поне с два хода напред са. Да не вземем да я загубим.
Или пак не е правилно да се употребява тази дума? Добре де, ДПС, като гарант на националното, защо не я включи овреме в листите за местните избори? А ако е достатъчно анитикомунистка момичето, да идва направо към София. Демократичните сили и без това вече я припознаха.
Васил Терзиев слуша повече и от роднините си даже. Но е прав човекът. Комунизмът не само цели поколения погуби, но и на Пригожин видя сметката. Дисидентска съдба, какво да се прави. Ние чакахме той да свали Путин, а то обратното стана, барабар със самолета. Не знам да се радвам ли или да тъжа от вестта. Чакам Христо Грозев да каже. Той повече ги разбира тънкостите в службите.
Четврътък. Прането приключи, прокуратурата сега простира. Снимките от спалнята на Борисов били манипулирани - гласи официалната позиция. Не било ясно истински ли са кюлчетата и не е ли ползван фотошоп за намаляване талията на модела. То и за къщата в Барселона май вече има съмнения, че е от лего. Така че евроатлантизмът ни засега е спасен.
Дано само и МОЧА не се окаже фалшив, че язък за всички тия мъки по него. Феновете на "Левски" пак се заканват, но тоя път властта брани конструкцията, докато ѝ се търсят документите за бутане. Патова ситуация, както биха казали любителите на шахмата.
Какво мислите за идеята плочника отпред да се насити с бронзови фигури на бутащи, та да увековечим и тоя етап в историята ни? Междувременно, като заклет левскар призовавам нашите да се откажем барем от Купите на Съветската армия. Рекордьори сме по такива.
Петък. Осъмвам с новината, че Васил Божков се прибира от Дубай. Не съм изненадан. С това пране напоследък, срамота човек да стои оцапан. Гешевата прокуратура само накисваше хора, докато Сарафовата главно плакне. Това наричам аз съдебна реформа. Ако и Цветан Василев си дойде, готов съм да я обявя за успешна.
Всички са много превъзбудени от завръщането, ВИП-а на летището е ограден, все едно е МОЧА. Извеждат фигурата в черно, сега на ход са белите. Другата ни звезда в шахмата също се прибра. Нургюл е тук, но ние, уви, вече сме другаде.
Ансамбълът ни по художествена гимнастика стана световен шампион. Ей, не спират тия поводи за гордост. Ето, че някои бухалки работят в наш интерес; няма защо да се притеснява чак толкова Божков. Иначе с обръчите допуснахме известни грешки, факт. Аман от тия обръчи. Но поне не се наложи Пеевски да лети и до Валенсия за подкрепа.
Събота. Каква седмица само. Особено за полицаите. Толкова работа им се отвори, че не остана време да се ориентират на главния секретар ли да се подчиняват, или на министъра. Още от заранта, гледам, са го заразкарвали Божков по съдебни зали. А аз си мислех, че по-деликатно ще се подходи със завръщащата се емиграция.
Оказа се обаче, че бил дружка с Пригожин. Писали си даже мейли, не разбрах по какъв повод. Вече не съм чак такъв оптимист за нещата, като знам какво се случи с другия в тая кореспонденция. Хазартен бос ли си, нищо сигурно няма. А и както вика Борисов: хиляди пасажери идват и си тръгват. Едни посрещаме, други изпращаме. Какъв наситен въздушен поток само.
Ето, и кандидат-кметицата Григорова е притеснена да не секне. Щяла, разправя, да премахва конструкции, които пречели на въздуха. Да разбирам, че и тя е за демонтаж на МОЧА, така ли?
