Войната в Украйна промени много неща. Сред тях са и дългогодишните политики на Финландия и Швеция за военен неутралитет, като руската агресия провокира двете северни държави да се насочат към членство в НАТО.
И докато решението на Хелзинки и Стокхолм се приема повече от радушно във Вашингтон, Берлин, Париж и Лондон, то това не е точно така с един друг ключов съюзник в Алианса.
"Към момента не се отнасяме положително по въпроса за Швеция и Финландия", каза в петък турският президент Реджеп Ердоган и определи подобен ход като евентуална грешка, давайки пример с приемането на Гърция.
Като се вземе предвид факта, че приемането на нови страни в Алианса изисква единодушно съгласие от всички членове, то турската позиция действително би могла да се окаже препятствие. Особено с оглед на факта, че все пак това е държавата с втора по големина армия в съюза.
Два дни по-късно в Берлин се събраха външните министри на НАТО, за да обсъдят перспективите на Швеция и Финландия. Там турската позиция беше изразена още по-ясно, като министър Мевлют Чавушоглу обясни, че страната му няма как да подкрепи държави, които "помагат на терористи".
С това той визира отношенията на Финландия и Швеция с Работническата партия на Кюрдистан (ПКК), считана за терористична организация от Турция, и Силите за народна отбрана, които на практика представляват сирийското крило на ПКК и имаха важна роля за разбиването на "Ислямска държава" в Сирия.
Турция и ПКК имат дългогодишен конфликт помежду си. Той продължава от десетилетия, а с дестабилизирането на Ирак и Сирия излезе извън рамките на самата Турция и се превърна в регионален проблем.
Смята се, че от началото на 80-те досега жертвите на този конфликт са няколко десетки хиляди, като стана една от причините Турция да се намеси военно в Сирия и Ирак и в момента да има свои бази в двете държави.
Според Чавушоглу Финландия и Швеция подкрепят ПКК и съюзниците им както на политическо ниво, така и чрез продажби на оръжие.
"Ясно изложихме всички проблеми, които ни притесняват, включително преговорите на тези две държави (Финландия и Швеция) с ПКК и със Силите за народна отбрана в Сирия, и особено оръжията, доставяни за тези организации от Швеция", коментира турският външен министър след разговор с колегите си Ан Линде и Пека Хаависто.
За сега разговорите не постигат резултат и всъщност тепърва ще се води пазарлък. Ясно е че повечето в НАТО нямат против да привлекат Швеция и Финландия и при положение, че се стигне до процедура за тяхното приемане, то тя едва ли ще бъде дълга.
Въпросът в случая е какво иска Ердоган в замяна на съгласието си и дали е склонен да го даде.
На пръв поглед може би е ясно, че използва целият случай като повод да извлече известни политически ползи за страната си в контекста на вътрешната икономическа криза и външнополитическата промяна на целия баланс на силите в Източна Европа.
Не че кюрдите нямат значение, даже напротив. Конфликтът с ПКК се активизира през последните седмици с нанесени артилерийски удари по кюрдски позиции в Северна Сирия, както и нова турска военна операция в Иракски Кюрдистан.
Всъщност сега е удобен случай турският президент отново да излезе на преден план като фактор в НАТО след дългогодишния разрив в отношенията със съюзниците по редица въпроси в Северна Африка, Близкия Изток и Източното Средиземноморие.
Решението на Ердоган да закупи руски системи за противовъздушна отбрана го постави на нож с Вашингтон и го сближи с Москва, а пък иредентистките му претенции в Средиземноморието разпалиха наново старите вражди с Гърция, към което отношение взе и Париж.
Друг проблем пък е отказът на САЩ да екстрадира в Турция духовника Фетхулах Гюлен, чиято организация е считана за терористична от правителството на Ердоган.
Всички тези конфронтации логично изолираха Ердоган от процесите на вземане на решения в НАТО, докато той се опитваше да води самостоятелна, многостранна външна политика извън рамките на Алианса.
Да, успя да се превърне във важен регионален фактор, но се постави и в една изключително сложна позиция, при която в момента трябва да калкулира всяко едно действие, вземайки предвид сложните си отношения с всички страни. При това в един доста лош момент за Турция, при който страната е в сериозна икономическа рецесия с прогресивно растяща инфлация и зависимост от руски газ.
Погледнато от тази перспектива, в момента Ердоган няма особено много инструменти да влияе върху случващото се, освен чрез дипломацията и затова се опитва да използва всеки възможен повод.
В случая с Швеция и Финландия поставянето на спирачки за техните претенции за присъединяване към НАТО служи и като един реверанс към Русия.
Не бива да се забравя все пак, че Турция е единствената страна в Алианса, която няма ясно изразена позиция срещу действията на Москва в Украйна. Ердоган се опитва да бъде посредник в конфликта и дори бе домакин на опит за преговори между Дмитро Кулеба и Сергей Лавров в Анталия.
Чрез слагането на вето за Швеция и Финландия Ердоган дава знак на колегата си Владимир Путин, че би могъл да оказва влияние, ако бъде стимулиран достатъчно.
Именно Русия е основен доставчик на енергийни ресурси за Турция с дял от около 50%, като Азербайджан и Иран са следващите най-големи алтернативи. Те обаче няма как да запълнят достатъчно бързо вакуума, който би останал, ако Путин спре изцяло кранчето.
Освен това Русия отговаря за над 60% от вноса на пшеница в Турция, както и за приходите от над 4,5 милиона туристи посетили страната през 2021 г. Двете държави имат какво да делят и по отношение на конфликтите в Либия, Сирия и Кавказ, където през последните години интересите им се засякоха по различни начини.
В момента Ердоган явно се опитва по всякакъв начин да се постави в стратегическа позиция между Запада и Русия, така че той да има последната дума за Швеция и Финландия.
Въпросът е кой ще му предложи повече.
