"Мислим за намаляване на децибелите на музиката, за да не се налага хората да викат и да отделят повече слюнка".
Четейки това, човек би предположил, че е поредната шега във Facebook, свързана с решението нощните заведения да продължат да работят на фона на нарастващия брой заразени с коронавирус в страната. Макар и да звучи като шега обаче, това е съвсем истинското предложение на председателя на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов.
В петък, след като стана ясно, че барове и дискотеки ще продължат да работят, макар и с намален капацитет, се наложи браншът да се защитава от скептицизма, с който беше посрещната новината.
От дума на дума в един от сутрешните блокове, стана ясно, че "тиха музика и малко уиски" са за предпочитане, пред това браншът да спусне кепенците отново.
Не е учудващо, че собствениците на дискотеки са по-склонни да заприличат на своеобразни нощни сладкарници, само и само да не преживеят сценария от март.
Секторът е категоричен, че не може да понесе второ затваряне и като контрааргумент пред опасността ползва картата с безработицата и с въпроса готова ли е държавата да поеме на гърба си онези около 150 000 души, които ще останат без работа.
По този начин изглежда, че изборът е между здравето на хората и това да не фалира бизнесът.
Никой по веригата "собственик - клиент" не се заблуждава, че контрол в истинския смисъл на думата може да бъде наложен и спазван в която и да е дискотека. Затова пък за всички е видимо, че коронавирусът настъпва все по-стремглаво и в тези потенциално опасни за предаването му места мерки трябва да има.
Тук обаче стигаме до същинския проблем, или един побългарен "Параграф 22" - реално решение за нощните заведения няма.
Никой от намесените не е склонен да предприеме най-кардиналната стъпка - пълно затваряне. За сметка на това пък се завъртат добре познатите ни похвати.
Да очертаем няколко половинчати мерки, за да се види, че се върши нещо. Дали ще работят - това е съвсем друга тема.
Като това да пускаме по четирима души от компания в заведението, да разреждаме клиентите на бара, или да си въобразяваме, че някой ще внимава на колко метра отстояние танцува от потенциалната си забивка за вечерта.
Факт е - със сигурност има съвестни заведения и собственици, които ще приложат всичко по конец. Всички обаче знаем, че не това е общият случай.
Няма защо обаче да се заблуждаваме, че в ситуация на криза някой бар ще тръгне сам да гони клиентите си с това дали спазват предписаното задължително разстояние помежду си. Нито има смисъл да се лъжем, че поисканият по-строг контрол е нещо различно от проформа загриженост.
Реално и тук, както и на улицата, както и в магазина, крайното решение по тема сигурност срещу коронавируса взимат отделните хора. И от бранша дори сами това казват.
Да търсиш съзнание у хора, които по презумпция посещават тези места, за да се лишат от такова за няколко часа, си е признание за безизходица в тази ситуация.
За да не изглеждат обаче толкова безпомощно нещата, пускаме музиката по-тихо - да няма викане и отделяне на толкова слюнка.
