Гневно размахване на пръст, шумни протести и затваряне на ключови пътни възли - самата идея за отказване на България от въглищата като средство за енергия е способна да предизвика много бурни и гръмки реакции.
А това, на свой ред, да доведе до бързо подтичване на политици, спешни срещи в "12 без 5" и умуване как да се прекрояват вече изготвени планове и стратегии.
Любовта на България (или поне някои региони от страната) към въглищата е голяма, силна и пуснала твърде дълбоки корени.
Проблемът е, че тази любов е откровено токсична, предизвиква икономически зависимости за тези региони и се превръща в откровена спънка за енергийния преход на страната ни.
Един от най-големите митове у нас е, че въглищата са едва ли не гаранция за националната сигурност на България, осигурявайки ни евтин ток.
Истината е, че дори и държавата да разполага със сравнително евтини въглища, общата цена, която се получава след добавяне на квотите за въглеродни емисии и всички косвени разходи от здравна и екологична гледна точка, нещата придобиват съвсем друг облик.
С оглед на това колко по-достъпни стават ВЕИ технолиите и колко по-голяма тежест ще имат квотите за CO2, скоро токът от въглища ще започне да стана откровено неконкурентноспособен.
От години насам държавната ТЕЦ "Марица-Изток 2" трупа солидни загуби. Изключението дойде миналата година с кризата покрай откъсването от руските газови доставки, но това беше само временен ефект, който може да се повтори само при нов пик в цената на тока.
Така още в края на миналата година се видя как щом цените на тока тръгнаха надолу, ТЕЦ "Марица-Изток 2" започна да губи пари. Това наложи правителството да предприеме мерки за ново държавно подпомагане, което да покрие загубите от близо 70 милиона лева за периода април-юни 2023 г.
Проблемът до голяма степен идва от ролята, която играят ТЕЦ-овете в българския енергиен микс. Предвид факта, че потреблението на страната ни не е кой знае колко голямо и в голяма степен се покрива от АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ-овете се използват за буфер, който да покрива моментите на недостиг на енергия в системата. Такива моменти са през зимата, през нощта, при някакви аварии или ремонти в АЕЦ-а и т.н.
Така че през следващите десетина години те ще бъдат неделима част от микса от чисто стратегическа гледна точка.
Въпросът е, че тази роля може до голяма степен да бъде поета от друг ключов инфраструктурен обект - ПАВЕЦ "Чаира" (помпено-акумулираща водноелектрическа централа).
Тя най-просто казано представлява една огромна батерия, която може да приеме тази роля на балансиращ фактор в енергийния микс.
ПАВЕЦ може да даде така необходимата гъвкавост при управление на нормални режими в денонощен и седмичен разрез, както и да предостави маневреност при заместване на аварийно отпаднали големи генериращи мощности.
Освен това токът от ПАВЕЦ ще е значително по-евтин и няма да изисква горене на въглища.
Проблемът в случая е, че ПАВЕЦ "Чаира" не работи от известно време заради авария през март 2022 г. Оттогава насам няма започнал ремонт на съоръжението, не е изяснена напълно самата причина за повредата и съответно всички оценки колко ще струва ремонтът са приблизителни (около 2 млрд. лв. според бившия служебен министър Росен Христов).
При нормална работа на ПАВЕЦ "Чаира", оптимизиране на други водно-електрически централи и развиване на соларния парк на България, нуждата от ТЕЦ-ове ще падне категорично.
И тук идва другият проблем, дефиниран вчера от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов - соларните паркове (а и ВЕИ като цяло) не откриват работни места. Поне не толкова, колкото отиват за един ТЕЦ.
А ако тръгнем да вкарваме в уравнението въпроса с ефекта върху здравето от горенето на всичките тези въглища, нещата стават още по-мръсни.
И скъпи, след като Съдът на ЕС вече осъди България за нарушения на европейското законодателство заради отделяния серен диоксид почти двойно над допустимата норма в ЕС и живак близо 4 пъти над нормата.
Или казано с други думи - въглищата са по-мръсни, вредят на природата и на здравето на хората, струват пари на държавата, вместо да носят, а реалната им роля в енергийния микс е поддържаща и балансираща. И при предприемането на съответните мерки може да се замени до няколко години от други източници.
Така единственият солиден плюс от ТЕЦ-овете в общ план е този за създаване на работни места.
Именно това е ролята на Механизма за справедлив преход на Европейския съюз, по който има специален фонд за държавите членки.
Страните могат да кандидатстват по него за целеви средства за онези региони, които са пряко свързани с изкопаеми горива, имат ТЕЦ-ове и големи мини за въглища и т.н.
В замяна на ангажименти от страна на правителствата за затваряне и спиране на експлоатацията на тези обекти, се отпускат пари за адаптиране на енергийния микс, но в много по-голяма степен и за решаване на социалния проблем - възстановяване на загубените работни места, преквалифициране на хората за нов тип работа и други.
Важен елемент от този справедлив енергиен преход е в тези региони да се установи балансирана среда на труд, в която да се преустанови модела на един доминиращ работодател, без който регионът да "пресъхне".
Проблемът в случая идва до голяма степен от страха на хората, работещи по ТЕЦ-овете и като миньори, да не останат без работа. Сега миньори и енергетици протестират не заради самото затваряне на ТЕЦ-овете в бъдещето (макар че се лобира това да стане възможно най-късно), а за начина, по който те самите ще бъдат обезщетени, когато това се случи.
Сегашната договорка в мнозинството - да се осигурят 36 заплати за всеки напускащ миньор - е едно добро решение, но тя трябва да се приложи и с програми за преквалифицирането на тези хора, както и със стимули за разкриването на нови бизнеси в Стара Загора, Перник и Бобов дол.
За да се стигне дотам обаче, трябва да се преодолее категоричната съпротива на местните. Това означава по-добра информационна кампания от страна на правителството, но и блокиране на влиянието на въглищното лоби, което е адски силно у нас.
Едно е сигурно - ситуацията се променя и въглищата се превръщат във все по-малко желан и приемлив източник на енергия - не само в Европа, но и по целия свят, включително в Китай.
И колкото по-скоро изберем да престанем да си заравяме главите в пясъка и приемем, че тази промяна е неизбежна, толкова по-малко болезнена ще бъде тя.
Всяко следващо удължаване на сроковете, протакане и седене върху ръцете ще прави проблема само и единствено по-тежък.
България има нужда от това да изготви ясна, категорична и добре обмислена стратегия за енергийното си бъдеще, в която да се осъзнае, че на страната са нужни повече гъвкави мощности, а не толкова гигантски проекти мастодонти.
И трябва да гледаме напред към бъдещето. Всичко друго просто ще струва твърде много - и като пари, и като живот.
