"Надяваме се да не се случи това - тези избори да бъдат най-тъмните в българската история."
Думите на Стефан Манов от Обществения съвет на Централната избирателна комисия (ЦИК) идват като аларма за това, което става в момента с машинното гласуване преди предстоящите предсрочни парламентарни избори.
Решението за протоколите на секционните комисии след вота, което ЦИК взе в началото на седмицата, предизвика множество противоречиви реакции и обвинения, че по този начин се отваря вратата за изборни измами, игнориране на неточности и други нарушения.
Единият от двамата говорители на ЦИК - Цветозар Томов, стигна дотам да подаде оставката си заради тези промени, които предвиждат гласовете от машините и от бюлетините да се въвеждат заедно, а не отделно.
Според мнозина тази промяна ще спомогне още повече за обезличаването на машинното гласуване, което започна още с промените в Изборния кодекс, връщането на хартиената бюлетина и буквалното приравняване на машините до принтери за бюлетини.
По-лошото в случая е, че тези действия на ЦИК сега спомагат за задълбочаването на един проблем, който вече съществува - липсата на доверие в честността на предстоящите избори.
Достатъчна сянка хвърлиха промените в Изборния кодекс, приемани по нощите и с насилени заседания на правната комисия в парламента.
Докато едната група от партии в 48-ото Народно събрание плашеше избирателите си с това, че машините ще им подменят вота, другата плашеше своите, че връщат хартиените бюлетини, за да се подправят следващите избори. В крайна сметка тогава групите на БСП за България, ГЕРБ-СДС и ДПС се наложиха и спорните промени в изборното законодателство бяха прокарани, а машините - обезличени.
Но дори да оставим настрана партийните разногласия, очевидно проблем има и в самата Централна избирателна комисия.
Когато един толкова виден глас като Цветозар Томов открито излезе и заяви, че се отваря възможност за компрометиране на вота, много хора ще се заслушат, просто защото говорим за един от най-опитните хора, що се отнася до организиране на избори у нас.
Борбата с изборните измами, купуването на гласове и подсигуряването на честността на вота е нещо изключително важно, особено в ситуация като сегашната.
Причината е, че тези гаранции, които се дават не само целят да спрат бай Пешо от Сунгурларе да купи 50 гласа от село Климаш, но също така дават усещането на избирателите за сигурност - че гласът им ще получи същата тежест, както на всеки друг гражданин, а накрая в парламента ще се озоват действително онези хора, които са събрали най-много подкрепа.
Уви, това усещане за сигурност в момента е силно накърнено. Не само от промените в изборния кодекс и от новия регламент за протоколите на секционните комисии, но по принцип. Липсва доверие сред гражданите в политическата класа, а оттам и в институциите и държавата.
Това се вижда много ясно в намаляващата с все по-големи темпове избирателна активност. Никой не иска да участва в нагласена предварително игра и никой не иска да участва във фарс, който ни вкарва в спирала на нови и нови избори.
И колкото повече са съмненията относно предстоящия вот, толкова повече хора ще се отказват от участие, докато накрая не отбележим пореден антирекорд по избирателна активност.
Истината е, че изборни измами и опити за манипулации винаги е имало, но не и в мащаб, който реално да "подмени" вота на хората. Но моментът, в който хората се чувстват измамени, още преди да е подаден и един глас за когото и да е, е много по-страшен и опасен за демокрацията.
Хората в ЦИК са тези, които най-добре трябва да разбират този фин баланс. И въпреки това се предприемат подобни крайни ходове.
Кому са нужни тези финтове за протоколите в последната минута? Предложените промени от Емил Войнов (номинация на БСП) не постигат нищо съществено, освен да обезличат още малко машинното гласуване.
Същевременно с това обаче отварят вратата за съмненията.
Промяната не облекчава с почти нищо секционния протокол, особено на фона на това, че гласовете от машинните разписки и от хартиените бюлетини така или иначе трябва да се преброят по отделно. Това, което постига обаче, е да ликвидира възможността за сравнение с данните от машинния протокол.
А, както отбелязва в позицията си Цветозар Томов, това на свой ред означава, че "почти всички случаи на грешки или измами няма да могат да бъдат дори забелязани чрез сравнение на данните, тъй като няма да има съпоставими масиви данни".
В случая най-разумното нещо, което ЦИК може да направи в настоящата среда на и без това голямо недоверие и притеснения за изборни измами, е да престане да клати лодката и да създава още допълнително усещане за несигурност.
И да отмени последното си решение, взето уж от желание да се облекчи работата на комисиите. Две движения на химикала няма да съкратят работата им, но за сметка на това липсата им може да доведе до толкова много други последици.
