Широкомащабни бойни действия на фронт от над 2000 километра с използване на тежка артилерия и въздушни удари. Милиони бежанци, сринати градове и хиляди жертви.
А генерал Стефан Янев все още не може да разбере, че в Украйна има война.
"Специалната военна операция стигна до момент, в който Русия обяви частична мобилизация. Това е ключовият момент, това е разликата между специална военна операция и война. Тогава се даде заявка за война. Дали и кога ще започне тази война и кога ще е нейната ескалация предстои да видим", казва Янев в интервю за bTV.
Вярно, че бившият служебен министър-председател загрява малко бавно, но е военен все пак. Има чин на бригаден генерал, а под командването му са били съвсем истински хора. Предполага се, че трябва да е добре запознат с тези неща.
Не ми се мисли как би изглеждала войната, когато започне, ако това в момента е нещо друго.
Разбира се, това не е първият, да го наречем... странен, коментар от страна на военния, превърнал се отскоро в политик.
Всъщност поведението му в социалните мрежи е толкова криндж, че напомня по някакъв странен начин на чичо ми, който използва Facebook от години, но още не разбира как точно да работи с него, че да не се излага.
Сещате се, всеки познава поне един такъв чичо или леля.
Като започнем от склонността на Янев да цитира непрекъснато американския президент Джон Ф. Кенеди - просто така на произволен принцип, без някакъв контекст, минем през епохалното хайку за газа и защо тръбата е цяла, за да стигнем до опита му да превърне победата на Аржентина на Световното по футбол в нещо вдъхновяващо за националното обединение, но и за попарените български амбиции за включване в Шенгенското пространство.
Всички тези странни прояви в интернет Янев ги пише в качеството си на лидер на парламентарна сила, от когото се очаква да има идеи и да представя решения.
Не че в парламента не са влизали и по-фрапантни фигури, но случаят с председателя на "Български възход" в момента е доста ярък, имайки предвид, че последното социологическо изследване на "Екзакта" показва, че Стефан Янев има най-висок дял на одобрение сред политиците, наравно с Бойко Борисов. Всеки от тях е одобрен от около 25% от българите.
Определено не е малко и означава, че Янев има голям шанс да влезе отново в парламента при все по-вероятните следващи избори.
В интерес на истината той доста успешно съумя да яхне една патриотично-националистическа вълна, балансираща на границата на популизма, с послания от най-общ характер за спасение на България, независимост и особено силен акцент върху неутралитета по отношение на конфликта в Украйна.
В самото начало на войната позицията на Янев беше толкова ярко за неутралитет и повтаряше руски опорни точки, че това даже му струва поста на министър на отбраната в правителството на Кирил Петков.
Именно този конфликт беше използван за стартирането на партията му, а по време на изборите привлече вота на проруски настроените граждани, които се асоциират с Румен Радев - човека, който първо назначи Янев за служебен министър на отбраната, а след това и за служебен премиер.
Първоначално самият Янев отхвърляше идеята за изпращане на въоръжение и държеше за така наречения неутралитет (по Радев), но след това позицията "еволюира", както сам се изрази лидерът на "Български възход".
На последното гласуване за оръжейната подкрепа за Украйна от "Български възход" гласуваха "За" идеята. Нещо повече, те вече дават открита подкрепа за Шенген, а готовността за преговори с всички партии в парламента може да се стори объркваща за онези избиратели на Янев, които са гласували за изразяваните от президента Радев позиции.
Спокойно може да се каже, че в много отношения Стефан Янев повтаряше тезите на президента през по-голямата част от времето и така успя да влезе в парламента.
Оттам нататък обаче като че ли се дистанцира от Радев и опита да изгради собствен профил. Опитът му да бъде самостоятелен играч обаче може да удари греда в следващите месеци. Затова и сега той се опитва да балансира с подобни изказвания между традиционните си позиции, с които тръгна, и реалността на гласуванията в парламента.
Проблемът е, че самата му комуникация и опитите да бъде оригинален и вдъхновяващ лидер чрез статуси във Facebook будят присмех. Човекът просто няма харизма. А и дар слово, явно.
Дори да опитва да балансира с неадекватни изказвания, че там все още няма война или че тя тепърва ще започва, това няма да му помогне особено много. Само засилва впечатлението, че говорим за един много дълбоко объркан политик, люлеещ се от една позиция на друга и лишен от идеи.
