Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо трябва да сме благодарни за любовните романи (дори да не ги четем)

Обяснява книжният редактор Христо Блажев Снимка: Личен архив
Обяснява книжният редактор Христо Блажев

Лесно се подлъгваме да идеализираме четенето. Да го свързваме с имена на класици, носители на "Букър", тук-там с някое качествено фентъзи, станало наистина популярно заради филмова или телевизионна адаптация.

Четенето обаче е хоби, което се практикува от хора с различни вкусове, и има автори, които да отговорят на всеки един от тях. Така че не се учудвайте, ако при влизане в която и да е книжарница, на щанда с най-търсените книги видите поне 2-3 еротични романа.

Но не като тънките книжлета с розови и сини корици от 90-те, а масивни томове от по над 500 страници, с интригуващи корици и заглавия, които могат да ви подлъжат, че става дума за трилър (ако не бяха кориците, разбира се). А вътре - еротични сцени с толкова детайли, че да засрамят всяка моделка в OnlyFans.

Може би сте запознати с феномена "50 нюанса сиво". Е, след него дойдоха други, по-детайлни, понякога по-брутални и нерядко - дори по-добре написани, които също се радват на широк интерес от легиони читателки. Просто (все още) нямат филмови адаптации, че да навлязат с мощен тласък и в поп културата.

Тук е моментът да ви споделя една тайна: всички ние, които не четем такава литература, но обичаме книгите и искаме нашите любими, но не толкова популярни автори, да излизат на български език, трябва да сме благодарни на любовните романи.

"В един момент схващаш, че ако искаш да правиш хубави книги, трябва да правиш и книги, които хората харесват", казва Христо Блажев, блогър и заместник-главен редактор на издателство "Сиела".

Блажев е перфектният човек, който да обясни феномена на любовните романи. Историк по образование, той намира призванието си именно в книгоиздаването. Първо работи в издателство "Изток-Запад", после се мести в "Сиела".

"[В началото] бях млад и глупав. Мислех, че всяка хубава книга, която пуснеш и ходиш примерно нощем с едно колело да лепиш стикери по улиците - правил съм го - и това някак си ще накара хората да купуват книгата. Не, не можеш да ги накараш", спомня си той.

Блажев гостува в подкаста ни "Първа страница", където разказа за важните уроци, които е научил в книгоиздаването и които косвено касаят всеки читател:

Най-важният урок за един редактор е, че ако иска да работи по издаването на хубави (по собствените му критерии) книги, първо трябва да отговори на масовите търсения.

"Не можеш да бъдеш само себе си, не можеш да избираш само книгите, които харесваш - това е мит", отсича Христо.

Той много добре знае какво говори. Благодарение на него на български са се появявали нови издания на вечни заглавия като "Богат, беден" на Ъруин Шоу, "Пилето" на Уилям Уортън и "1984" на Джордж Оруел, както и творбите на обичани майстори на словото като Фредрик Бакман, Дейвид Мичъл, Дмитрий Глуховски и Дан Симънс.

Същевременно може да видите неговото име в полето "Отговорен редактор" и на последната страница на немалка част от най-продаваните любовни романи в последно време.

Христо разказва как преди няколко години се появява "хубава хрумка" да издадат книга от писателката Л. Дж. Шен. Това се оказва камъчето, което води до лавина от подобни заглавия - интересът към тях е налице.

"Най-важното - хората искат тези книги, следователно ние сме тук, за да им ги дадем", обяснява решението Блажев.

И преди да тропате гневно с крак, чуйте останалата част от историята - такива решения понякога са и компромиси в името на това да ги има книгите, които ние с вас четем. Книгите, които не могат да продадат такива тиражи и без финансова стабилност никое издателство не би издало от риск да не загуби пари.

"Аз съм в мир със себе си. Готов съм на абсолютно всеки компромис, за да мога да продължа да издавам наука, да издавам сериозни книги, да издавам важни книги", обяснява Христо.

С други думи, успехът на любовните романи е това, което му позволява да "подарява" на читателите творби на Дейвид Мичъл, Джо Абъркромби и други големи пера, които обаче не са за - да го наречем условно - масовия вкус.

"Куриозното е, че с времето видях и пластовете в тях", казва редакторът за любовните романи. "Има изключително добри автори, които просто избират да добавят горещи сценки, за да продадат повече, но книгата е добра."

Така че не се сърдете, ако не може да откриете някой отличен с "Пулицър" роман на български, ваш любим политолог не може да намери издател у нас, или пък че никой не рискува с поредната фентъзи поредица от пет книги.

Вместо това стискайте палци да има повече масова литература, за да стане излизането на чакан от вас роман по-възможно.

---

Чуйте целия разговор и в Spotify, ако платформата е по-удобна за вас:

 

Най-четените