Подготовката
Като в училище е. Да се върнем назад и си спомним какво е било като се подготвяме за тест и листът хартия е пред теб. Ако си подготвен, не се паникьосваш. За мен е същото нещо. Без значение дали печеля или губя, аз се опитвам да се концентрирам над това какъв е бил тактическия ми план, какво съм дошъл да направя. Ще се опитам, но ако нещата се развиват прекалено лесно за опонента ми, може да направя мача малко по-физически. Ще се адаптирам, но няма да изляза напълно от предварително плануваното.
Целите
Не мисля, че е достатъчно просто да обичаш спорта, за да излезеш и да победиш. Не е толкова просто. Трябва да си определиш цели. Трябва да си кажеш - "Добре, какви са моите краткосрочни цели? Какви са дългосрочните ми цели?". Сега, след като съм постигнал почти всичко, се очаква да изляза на корта и да си кажа - "Нека просто да играя свободно и да удрям топката. На кого му пука?". Но това не е начинът, по който ще спечелиш мачовете, защото трябва да си много наясно с това какво точно искаш да направиш и как да го постигнеш. За мен нещата не се получават ако нямам поставени цели. Не мога да се състезавам на ниво.
Загубите
На по-малките турнири понякога трябва да поемеш удара и да си кажеш - "Добре, малко съм наранен, но работя над някои неща." Не съм щастлив, но нямам проблеми да губя от време на време. Никога не съм бил уплашен да губя, но трябва да си умен, когато позволяваш да се случи това.
Силните страни
Помни откъде си тръгнал и какви са твоите силни страни. Това е изключително важно за мен. Винаги съм вярвал в силните си страни - без значение дали говорим за тениса или за личния ми живот. Много хора вярват, че трябва да работят над слабостите си. Не знам как е в света на бизнеса, но в тениса да работиш над слабостите ти може да те направи по-завършен играч, но ще елиминира нещата, които те правят опасен. Ето защо работя над силните си страни. Тази стратегия определено ми е помогнала по време на кариерата ми.
Усъвършенстването
Нещото, което винаги се опитвам да правя, е да си задавам въпроси. Без значение дали се намирам в най-добрата си форма или губя тежко по време на някой мач. Когато играта ти не върви, винаги се съмняваш в себе си - "Достатъчно ли съм добър и какво трябва да направя?". Човек забравя, когато печели и нещата се развиват добре, но според мен това е най-подходящото време да се съмняваш в себе си.
Балансът между тениса и личния живот
Опитвам се да забравя какво се е случило на корта веднага, след като го напусна. Поне за момент. Естествено трябва да продължиш да бъдеш бизнесменът или тенисистът, защото това е нещото, което си. Това е твоя приоритет №1, може би след семейството, ако имаш такова. За мен това винаги е било водещ принцип. Честно казано мисля, че съм усвоил до съвършенство изкуството да отделяш личния живот от работата.
Фондацията „Роджър Федерер"
Открих фондацията на Коледа през 2003 г. и научих толкова много неща, просто бидейки част от нея. Защото трябва да си изключително открит - фондациите трябва да спазват определени правила и закони, за които не знаех. Просто си мислех, че е хубаво да даваш обратно. Но не е толкова лесно, колкото изглежда. От друга страна фондацията ти позволява да окажеш влияние и да направиш разликата. Отидох в Етиопия и Южна Африка, защото мисля, че е много важно да видя обстановката. Всеки, който има възможност да помогне и да окаже някакво влияние, трябва да направи това. Не винаги е необходимо помощта да е финансова - факт, който някои хора подценяват. Може да бъде вдъхновяваща, може да става въпрос просто да отделиш малко от твоето време. Знам, че е трудно и не винаги е възможно да намериш свободно време или правилните хора, но за мен беше невероятно и с нетърпение очаквам нещата, които предстоят да се случат с фондацията.
Най-трудната стъпка
Не винаги е лесно да си талантлив. Страхотно е да бъдеш такъв, но за мен най-трудното нещо в кариерата ми бе да пробия. Това бе във времето, когато правех прехода от юношеския в мъжкия тенис. Просто да направиш тази стъпка. Но нямаш избор. Порастваш и вече не можеш да се върнеш при юношите. Нямаш резервен план. През 2003 г. загубих в първи кръг на „Ролан Гарос" и хората ме питаха дали винаги ще бъда талантът, който никога не постигна големи резултати. Спечелих „Уимбълдън" и останалото е история.
