Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На какво се дължи дъждът от голове в Англия?

Давид Силва е категоричен, че предпочита Висшата лига пред Ла Лига Снимка: Getty Images
Давид Силва е категоричен, че предпочита Висшата лига пред Ла Лига

През този сезон във Висшата лига нападателите сякаш не спират да бележат. От началото на сезона тези на Манчестър Сити са вкарали 36 попадения, на Манчестър Юнайтед - 27, на Челси - 23, на Тотнъм - 18...Списъкът е дълъг. Двубоите стават все по-резултатни и атрактивни за феновете, разбира се.

На какво обаче се дължи всичко това?

Причините всъщност са много, но като главни виновници могат да бъдат посочени изявите на защитниците и на опорните халфове. Всички те искат да играят колкото може по-напред и по-близо до нападателите, а това оставя твърде много свободни пространства за полузащитниците на съперника. От това се възползват мислещи играчи като Уейн Рууни, Хуан Мата, Давид Силва и Рафаел ван дер Ваарт. Именно те са в основата на отбелязаните попадения до този момент.

Затова логично Силва сподели, че предпочита Висшата лига пред испанската Ла Лига, тъй като в Англия има повече пространство между защитата и полузащитата, което той би могъл да използва.

Пред опорните полузащитници има сериозна дилема: дали да пресрещнат по-рано съперника, рискувайки да оставят твърде много свободно пространство зад себе си или да му дадат повече време с топката.

Манчестър Сити е един от малкото тимове, който няма такъв проблем, тъй като разполага със солидни играчи като Яя Туре и Гарет Бари, които покриват плътно зоната си.

В останалите тимове обаче опорните полузащитници са точно толкова виновни, колкото и бранителите. Халфовете предпочитат да играят на едно-две с нападателите, въпреки че всъщност са на терена, за да подсигурят защитата, а не нападението.

Друга причина за многото попадения - и това се видя ясно в двубоя между Челси и Арсенал - е комбинацията от прекалено изтеглена напред защита и бързи централни нападатели.

С подобна тактика игра Челси, но тя означаваше, че ако топката бъде подадена зад защитата някой като Джон Тери трябваше да се справя с футболисти като Тео Уолкът, Жервиньо или Робин ван Перси.

Важен фактор е и липсата на опит. В Англия има някои много обещаващи защитници, но когато са млади и неопитни те лесно се подават на желанието и порива да играят малко по-напред.

Не бива да подценяваме и факта, че изискванията към защитниците във Висшата лига се промениха в последните години. Сега високите бранители не изглеждат толкова полезни и подходящи. Те не са достатъчно мобилни, за разлика от футболистите с нетолкова впечатляващи физически данни.

Вече не се залага и на мощни физически нападатели. За да се справите с такъв вид играчи не е нужно да разполагате с високи защитници. По-скоро се нуждаете от бранители, които могат едновременно да се справят както със Серхио Агуеро, така и с мощния и енергичен Един Джеко. Като пример може да бъде посочен Хавиер Масчерано от Барселона, който бе преквалифициран от опорен полузащитник в централен бранител.

И като стана дума за Барселона - тук се крие другата причина за многото попадения във Висшата лига. Каталунците играят брилянтен атакуващ футбол. Разликата е обаче когато трябва да се защитават. Това те правят като отбор и се опитват да си върнат топката като всеки - независимо дали е нападател или защитник пресира съперника. В Англия много от отборите се опитват да играят като Барселона. Но сякаш забравят, че това трябва да се случва не само в атака, но и в защита.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените