Привържениците на националния отбор на Обединените арабски емирства вече изобретиха нов способ за разправа със съперника. Въпреки жестоките мерки за сигурност на стадиона в Абу Даби, запалянковците измислиха с какво да замерят враговете от Катар след загубата на своя тим с 0:4 в полуфинала за Купата на Азия.
Находчивите араби събуха обувките си и откриха с тях огън по футболистите от съседното емирство. Друго нямаха под ръка, но със сигурност този номер съвсем скоро ще се прехвърли и по другите стадиони.
След като катарците вече се разправиха безмилостно с емирствата на италианския треньор Алберто Дзакерони, сега ще играят на финала в петък срещу Япония. Без никакво съмнение, те ще бъдат посрещнати по същия начин на стадион „Зайед Спортс Сити" в Абу Даби. Така е, когато политиката в Близкия Изток се прехвърля и във футбола.
Враждуващите емирства всъщност водят люта футболна надпревара от известно време насам. ОАЕ наля милиарди в Манчестър Сити, а противниците им от Доха правят същото, само че в Пари Сен Жермен. А когато националните им отбори застанат един срещу друг, както стана сега на полуфинала за Купата на Азия, тогава страстите вече са нажежени до червено. И се стига до бомбардировката с обувки, поради липса на нещо по-подходящо за поразяване.
Откъде всъщност идва тази омраза между съседните емирства, господари на пазара на нефт и газ?
През 2017 г. Катар беше обвинен от съседните държави, и най-вече от Саудитска Арабия, че поддържа терористични групировки. Емирството, което ще бъде домакин на Световното първенство през 2022 г., се озова срещу четворната коалиция на саудитците, ОАЕ, Египет и Бахрейн. Те затвориха сухопътните и въздушните си граници.
Компромиси не се правят по никакъв повод. Дори националният футболен отбор на Катар не можа да влезе с чартъра си директно в Абу Даби, а трябваше да заобикаля през Кувейт.
По същата причина съвсем малко катарски запалянковци се престрашиха да отидат в ОАЕ, за да викат за своите. Преди това те трябваше да се сдобият със специални разрешителни и да минат по някакъв друг маршрут, през трета страна.
Но въпреки нищожната подкрепа и 42-хилядната неприятелска публика, футболистите на испанския треньор Феликс Санчес Бас пожънаха бляскава победа с четири гола. Те накараха всичко живо в Абу Даби да скърца със зъби от яд.
По начало да викаш за Катар в ОАЕ се явява доста рисково начинание.
Миналата година главният прокурор на емирствата обяви, че който симпатизира на катарските неприятели, ще лежи най-малко 15 години в затвора. А в добавка му отнемат цялото имущество.
Това изправи косите на хората от „Амнести Интернешънъл", но за онзи регион с авторитарни режими подобно правосъдие си е съвсем в реда на нещата.
Всъщност враждата почва много преди футболът да завладее тази част от арабския свят. До средата на миналия век въпросната територия се обитава от шепа малки и неразвити държавици под протектората на Великобритания. В началото на 50-те години обаче там откриват огромните находища на нефт и газ. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж, и две десетилетия по-късно британците се оттеглят.
Набързо забогателите страни решават да се съюзят в една нация под името Обединени арабски емирства. Седем от тях влизат в съюза: това са Абу Даби, Дубай, Аджман, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. Само че два от бившите британски протектората - Катар и Бахрейн, отказват да присъединят териториите си и обявяват независимост.
В крайна сметка Емирствата се сближават със Саудитска Арабия, и заедно образуват пакт срещу Катар. Когато трябва, те са готови да се набъркат и в политическите събития в Доха. Така например става през 1995 г., когато емир Хамад бен Халифа Ал-Тхани сваля от власт чрез преврат баща си Халифа бен Хамад Ал-Тхани и сяда на трона. Този пуч е приет като заплаха за режимите в района и само няколко месеца по-късно саудитците, ОАЕ и Бахрейн организират опит за контрапреврат, който да върне стария емир на власт. Само че удрят на камък.
Тази вражда, напълно естествено, се прехвърля и във футбола, който в момента се явява нещо като втора религия след исляма в този регион.
Преди полуфиналния двубой в Абу Даби вратарят на Катар Саад Ал-Шееб с право каза: „Всички трябва да се успокоят, тъй като това е само един мач и нищо повече". Със сигурност обаче малцина са се вслушали в думите му.
Дотук във футболните боричкания на тази територия лидер е Саудитска Арабия, с цели пет участия на световни първенства. Абу Даби обаче нанесе сериозен удар по Катар, когато преди време техният Манчестър Сити елиминира Пари Сен Жермен в Шампионската лига. За огорчение на всички от малката монархия в Доха, по-късно френският тим отпадна и от Барселона след онази загуба на „Камп Ноу" с 1:6. Но катарците реагираха бързо с рекордния трансфер на Неймар.
Още по-ожесточена битка върви на пазара за телевизионните права за футбол в региона. Катарската телевизия BeIN Sports например загуби търга за Шампионската лига (2018-2021), надцакана с оферта за един милиард евро. Същата телевизия обвини саудитците, че са създали пиратския канал BeoutQ. Срещу само 107 долара годишен абонамент, там вървят разкодирани всички програми на BeIN Sports. Пиратският сигнал се разпространявал от сателит, командван от саудитската столица Риад, изреваха тези от Доха.
Някои може и да решат, че става дума за боричкане между емири и шейхове с милиарди в джоба. Истината обаче е, че футболът се превърна в мощно средство за пропаганда в региона. А Катар не пожали парите си, за да спечели домакинството на Световното през 2022 г.
Както се вижда обаче, емирството разполага и с нелош отбор, способен да бие с 4:0 врага от ОАЕ на негова земя. Със сигурност финалът с Япония също ще бъде интересен.
