Следващите седмици обещават да доставят на хората в Барселона истинска наслада. Очаква ги развитие на събитията, за което те си мечтаеха отдавна - по два мача на седмица, къса резервна скамейка и участие във всички възможни турнири.
Затова сега трябва да погледнем внимателно към пейката. Няма как предстоящите мачове да бъдат изиграни от 11-те, чийто имена са известни на всички. Първенството и купата не се печелят само от основния състав.
Да, скамейката на Барселона не е голяма, но всички, които са там, имат доста качества. Всеки притежава свои характеристики, но всички се намират в отлична форма. Няма нито един контузен. Естествено, винаги съществува риск от травми, но благодарение на ротацията, той е несравнимо по-малък. Затова сега е времето на тези момчета, които не сме свикнали да виждаме толкова често на терена.
Ако един отбор се нуждае от незабавни резултати и ефективност тогава е най-добре да има къса скамейка, поне така мисля аз, а смятам, че и Гуардиола.
Календарът за Купата на Краля вече е ясен, фундаментална за Барселона е крачката направена на „Сан Мамес". Преди година на същия етап тимът отстъпи на Севиля, сътвори лека сензация и остави лека горчивина, защото никой в състава не разбра как и защо се случи това. Когато участието се решава от два мача винаги може да се допусне грешка, но има моменти, които дават сила и от които могат да се направят определени изводи.
Така беше и сега - след неособено добрия резултат от първия мач срещу Атлетик (Билбао) - 0:0 основният състав и няколкото резерви положиха максимум усилия в Билбао, за да не се повтори представянето срещу Севиля.
Тази Барселона, такава каквато е, е готова за участието си във всички турнири, не само в Испания, но и извън нея. Колкото повече са фронтовете, на които се води битката, толкова по-добре. Колкото повече изиграни мачове, толкова по-добре. Освен таланта си определена група играчи в този отбор - не всички - сякаш е родена за това да постига максимални резултати когато календарът предлага максимум натоварване.
Постигането на максимума за мен означава да свършиш грамотно работата с наличния състав - днес да дадеш почивка на някой, да замениш един играч с друг, а заедно с това да бъдеш господар на ситуацията и да диктуваш събитията във всеки мач. Да умееш да прилагаш по-голям натиск когато е необходимо и да отпускаш хватката, пак когато трябва. Но винаги да доминираш и да властваш.
В крайна сметка на терена има една топка. Ако я притежаваш, ако се разположиш грамотно по целия терен и го владееш умно и внимателно, съперника първо започва да скучае, после да се отчайва и накрая да се уморява. Защото нищо не уморява повече от това да тичаш след топката, да я виждаш, но да не успееш да я пипнеш, да я получиш и да я владееш. Умората е и физическа, и психическа.
Всъщност едва ли ще видим Барселона в най-добрия й състав до средата на февруари когато е мачът с Арсенал от осминафиналите на Шампионската лига. До тогава ефективността на изявите на тима ще зависи именно от резервите, които активно ще бъдат използвани от Гуардиола.
От това няма нищо страшно, макар че до мача в Лондон Барселона я очакват още 13 мача - 4 в Купата и 9 в Ла Лига.
Но гледайки първите мачове от турнира за Купата на Краля още веднъж се убедих, че не е необходимо победителите да се определят в два мача. Удивителните резултати, които се получиха в същия такъв турнир в Англия, бяха продиктувани именно от това, че се играе само една среща.
Освен това трибуните са пълни, футболистите играят на максимума, емоциите са по-големи. И от време на време това довежда до сюрпризи. Ето това е истинска битка за Купата. И точно такава сега не можем да видим в Испания. Отборите от Сегунда и Терсера Дивисион може и да стигнат до битка с някой от елитните тимове, може да оставят на терена цялото си сърце и душа, но когато победителят се определя от две срещи по-именития отбор има предимство. И с него няма как да се бориш.
