С мача между домакина Египет и Зимбабве (1:0) на 21 юни стартира 32-рото издание на Купата на африканските нации – и първото в историята, което се провежда през лятото. Но организаторите на турнира не се ограничиха само със смяната на климатичния сезон, а добавиха още няколко нововъведения, които здравият разум няма как да обясни.
В битката за домакинство на Купата на Африка през 2019 г. първоначално влязоха осем страни, а Египет съвсем не бе сред тях. След заседанието на Изпълкома на Африканската футболна конфедерация (CAF) през януари 2014 г. за претенденти официално бяха обявени Алжир, Камерун, Кот д'Ивоар, Гвинея, Кения, Замбия и ДР Конго. По различни причини обаче нито една от тях не успя да подслони надпреварата.
Първа от борбата се оттегли ДР Конго – заради невъзможността да обезпечи безопасността на отборите, феновете и официалните лица в източната част от страната. Съвместната заявка на Замбия и Малави, а също на Кения и Уганда изобщо пък не бе разгледана. Сред най-силните кандидатури изглеждаше тази на Алжир, но всичко отиде по дяволите след убийството на камерунския футболист Алберт Ебосе през август 2014 г. 24-годишният нападател, голмайстор на алжирското първенство, бе уцелен с бомба в главата от трибуните по време на мач от местното първенство и загина от раните си в болницата. Така през септември Изпълкомът на CAF обяви, че Камерун ще е домакин на Купата на Африка през 2019 г., Кот д'Ивоар през 2021 г., а Гвинея – през 2023 г.
Почти до края на миналата година нямаше никакви съмнения в готовносттта на Камерун да приеме първенството, но през ноември – около 6 месеца преди началото, CAF се събра на извънредно заседание и отне правото на страната да посрещне континенталния форум. Освен че стадионите не бяха готови, сериозни опасения породиха и действията на сепаратистите в англоезичните райони в Камерун. Две седмици преди споменатото заседание, те взеха като заложници 78 деца в северозападната част на страната.
Вариантите за заместници на Камерун останаха два – ЮАР и Египет. За Южноафриканската република гласува само един член на Изпълкома, а за Египет – 16. Но неволите тепърва започваха.
Традиционно Купата на африканските нации се провежда в периода януари-февруари заради непосилните жеги и огромната влажност на Черния континент през останалото време от годината.
Този път обаче организаторите решиха да преместят турнира през лятото, а кардиналният ход е лесно обясним с капризите на европейските грандове, които от край време недоволстват, че трябва да се лишат от услугите на важни футболисти по никое време. През 2008 г. например Барселона обвини CAF във всички земни грехове заради повиквателните на Самуел Ето'О (Камерун) и Яя Туре (Кот д'Ивоар).
Това обаче не бе всичко - Африканската футболна централа отложи допълнително със седмица старта на надпреварата, за да могат мюсюлманските играчи да съберат сили след свещенния за тях месец Рамадан, който завърши на 3 юни. Това се случи по настояване на страните от Севера – Мароко, Алжир, Тунис и Египет.
Промените засегнаха и формата на надпреварата.
За първи път за континенталната титла се борят 24 отбора, а не както досега – 16. Участниците са разделени на 6 групи по четири тима, което значително удължава продължителността на турнира, но съвсем не вдига качеството му. В Египет се озоваха няколко откровени неудачници, някои от които дори не успяха да намерят средства за пътуване. Без преувеличение, парите за участието на Бурунди бяха събрани с дарения от други отбори.
В Африка може и да са зле с финансирането, но пък си имат... ВАР, макар че системата за видеоповторения изобщо не е на почит на континента. Във финала на африканската Шампионска лига 2019 между Есперанс (Тунис) и Видад Казабланка (Мароко) засечка на ВАР доведе до нахлуване на фенове на терена и масови безредици, а впоследствие и до прекратяване на мача, който трябваше да се преиграе. Според плановете на Купата на Африка ВАР трябва да влезе в употреба от четвъртфиналите, но отсега има сериозни опасения за крайния резултат.
Най-тежките проблеми обаче нямат нищо общо с технологиите, формата или участниците.
Мачовете от турнира се играят в четири египетски града и общо на шест стадиона, половината от които са в столицата Кайро: главната арена в страната – Международния стадион (74 000 места), „Ал-Салам“ (30 000) и „30 юни“ (30 000). Освен тях, двубои се играят и в Александрия (20 000), Суец (27 000) и Исмаилия (18 500).
Срещите от груповата фаза започват в 16:30, 19:00 и 22:00 ч. местно време. В понеделник например се играха три мача – всичките в Кайро. По официални данни в този ден температурата на въздуха в столицата на Египет достигна +35,9 градуса. На сянка, разбира се. На слънце вероятно е била над 50. И това са абсолютно стандартни юнски показатели за Кайро, което ще рече, че организаторите са били пределно наясно с какви условия ще се сблъскат отборите. Захлаждане не се очаква. Прогнозата за четвъртък (27 юни), е живакът да удари +41. В Суец не е много по-хладно - +38 и +39. В Исмаилия – +41 и +40. По-приемливо е единствено в Александрия, където в последните дни термометрите отчитат малко над 30 градуса.
В Камерун, където първоначално трябваше да се проведе турнирът, ситуацията е съвсем различна (+26-28 градуса), но само по отношение на температурата.
Влажността е над 90 процента, а дъждовете се леят всекидневно и из ведро. Лятото е и активният период на маларийните комари. Този проблем не касае Египет, но в Камерун щеше да е истински ад. Така обаче ще е след две години в Кот д'Ивоар и след четири в Гвинея, където би трябвало да се състоят следващите издания на Купата на Африка.
Организаторите на КАН 2019 са предвидили по четири паузи във всеки мач, за да могат футболистите да се хидратират достатъчно и да не колабират на терена. Как обаче да оцелеят феновете под палещото слънце на трибуните, никой не обяснява. Нито един от стадионите не е снабден с козирка.
От турнира вече се изиграха 12 мача, а на половината посещаемостта не надхвърли 5 хиляди зрители.
Истинска футболна атмосфера имаше само на откриващия двубой между Египет и Зимбабве (73 299). Засега антирекордът се държи от двубоя между ДР Конго и Уганда (0:2), игран на огромния Международен стадион в Кайро и уважен едва от хиляда запалянковци.
Тенденцията е ясна – само мачовете на домакините ще предизвикват масов интерес, а на другите трибуните ще пустеят. Едно на ръка, че КАН не може да се сравнява нито с мондиала, нито с Евро-то или с Копа Америка, и второ – нечовешките жеги са способни да отчаят и най-големите ентусиасти. Затова и увеличението на формата донесе само едно – още безсмислени мачове и още пустеещи седалки.
А кому е нужно всичко това? Вероятно и самите организатори нямат смислен отговор.
Затова пък във ФИФА имат още един добър повод да се запитат какво ли ще се получи от експеримента им с мондиал в пустинята, пък било то и на климатици...
