Арсенал е на път да се размине с участие във финала за Купата на лигата след загубата с 0:2 от Нюкасъл в първия полуфинален мач.
На своя стадион "артилеристите" създадоха предостатъчно положения, но не показаха никаква ефективност пред гола, за разлика от своя съперник - и ще трябва да преследват трудно постижим обрат в реванша след месец.
Същевременно, във Висшата лига тимът на Микел Артета изостава на 6 т. от лидера Ливърпул, а е изиграл и мач повече. До края на сезона Арсенал ще трябва да направи нещо изключително и да разчита на спад при директния конкурент, за да стигне до първа титла от 21 години насам.
Сгромолясването на Манчестър Сити създаде впечатление, че този сезон предоставя голяма възможност именно на Арсенал, който завърши втори предните две години.
Но за да се изстреля един тим на върха е необходима и класа, и късмет в значителни количества - а през 2024/25 Артета и играчите му страдат и в двете направления.
Арсенал не е достатъчно постоянен и резултатен, беше покосен и от ключови контузии. Основният плеймейкър Мартин Йодегор вече пропусна два месеца от сезона заради травма, а в момента контузен е и най-ефективният флангови играч Букайо Сака, който може на свой ред да пропусне три месеца.
Все още има достатъчно време за обрат, но засега изглежда, че това не е сезонът на Арсенал във Висшата лига. И шансът кампанията да бъде осмислена може да се крие в турнирите за купите - където да бъде сложен край на заформилата се трофейна суша.
Затова поражението от Нюкасъл снощи беше толкова болезнено. Артета има все по-голяма нужда от допълнение в трофейната витрина, символизиращо прогреса на Арсенал под негово ръководство.
И отпадане от Купата на лигата на крачка преди финала би била поредната пропусната възможност.
Разбира се, трябва да уточним, че мениджърът вече спечели трофеи с "топчиите".
Той завоюва ФА Къп през 2020 г. при закрити врати срещу Челси на Франк Лампард, като по-рано в същия турнир по брилянтен и до голяма степен неочакван начин елиминира Манчестър Сити.
Проблемът е, че тогава Арсенал все още се намираше в различна ера. След спечелената купа испанецът изгради изцяло нов състав и от тогавашните играчи единствено Сака и Киърън Тиърни все още са на "Емирейтс".
Настоящият Арсенал е доста по-стойностен и завършен тим от онзи от 2020-а, но просто няма постиженията, с които да го докаже.
Артета изрично настоява, че брои към своите трофеи и двата си успеха за Къмюнити шийлд, макар че мнозина в Англия не считат това за значимо отличие.
Дори с тези купи обаче, мениджърът няма как да е доволен, че след 2020 г. във визитката му има всичко на всичко един Къмюнити шийлд.
Наскоро Патрис Евра се изказа по темата и заядливо отбеляза, че Арсенал е като Netflix - винаги чакаш следващия сезон.
Има ли право бившият футболист на Манчестър Юнайтед?
Вярно е, че съвременният тим на "артилеристите", изграждан постепенно от лятото на 2021-ва досега, не само не успява да печели големите турнири, но и рядко се доближава до нещо наистина значимо при преки елиминации.
През периода бяха достигнати скромните два полуфинала, в Лига Европа 2020/21 и Карабао къп 2021/22, където бяха регистрирани безславни отпадания от Виляреал и Ливърпул.
Нямаше нито един финал в никоя надпревара, а в Купата на Англия не беше преодолян даже четвъртият кръг.
През миналия сезон Арсенал игра на четвъртфинал в Шампионската лига за пръв път от 14 години, но не можем да подминем факта, че в Европа Артета все още очаква някаква знакова победа и неговият тим се мъчи в елиминации дори срещу по-скромни съперници.
Все пак треньорът не заслужава работата му да бъде омаловажавана, а феновете на тима го оценяват, защото добре помнят какво представляваше Арсенал преди неговото пристигане.
Артета превърна лондончани в боеспособен отбор и до голяма степен надмина очакванията със свършеното на "Емирейтс" досега.
Самият факт, че за Арсенал отново се говори като за претендент за титлата и за други трофеи, е заслуга предимно на наставника. През последните две години отборът отстъпваше единствено на Манчестър Сити и направи изключителни кампании в първенството, съпоставими с тези от най-силните сезони при Арсен Венгер.
Контрастът с късните години на Венгер е очевиден, защото към края на своята ера французинът спечели три пъти ФА Къп за 4 години, но неговият Арсенал западна дотам, че вече не можеше дори да се класира за Шампионската лига.
Сега този несъмнено качествен и солиден отбор на "топчиите" има далеч по-голям потенциал, но е ясно какво му липсва, за да циментира своето място в историята.
Иронията е, че ако Арсенал продължи да се представя добре, но да не печели трофеи, ще напомня все повече на местния враг Тотнъм, конкретно от периода на Маурисио Почетино.
На "Емирейтс" не пропускат да подиграват съперника от Северен Лондон за това, че не е вдигал купа от незапомнени времена, но сходствата между Почетино в Тотнъм и Артета в Арсенал за налице.
И двамата треньори вдигнаха западнали отбори, довериха се на млади футболисти и с великолепен футбол се превърнаха във фактори в Премиър лийг - само че на Артета няма да му харесат паралелите в трофейната витрина.
Арсенал трябва да постигне повече в ерата на Артета, а моментната форма не вдъхва големи надежди за сезон 2024/25.
"Артилеристите" трудно ще догонят Ливърпул в първенството и трудно ще достигнат предишните си два сезона откъм точково изражение.
В Купата на лигата те си усложниха максимално живота, в Шампионската лига конкуренцията както винаги е огромна, а за ФА Къп предстои сблъсък с Манчестър Юнайтед в третия кръг.
Шансове все още има, но и напрежението върху треньора и играчите става все по-голямо с всеки следващ нулев сезон.
Артета вече сътвори нещо голямо, защото успя да върне надеждите на публиката - но му остава да отговори на тези надежди с конкретни постижения, които да направят този отбор безсмъртен.
