Няма да попаднете често на футболист, който има повече повиквателни в националния отбор, отколкото мачове в клубния футбол.
Но кариерата на Кай Макензи-Лайл е белязана от подобни не съвсем стандартни обстоятелства и футболистът на Ливърпул сякаш не просто е свикнал с тях, но им се наслаждава.
Да си роден в лондонски регион, но да играеш за Кооперативна република Гвиана? Да изминеш пътя от Барнет в трета дивизия директно до "Анфийлд"? Да се разпишеш в дебюта за националния си тим, макар че си вратар?
Малко е озадачаващо, но не се учудвайте - футболната съдба на този играч на моменти е малко като филм на Уес Андерсън с неговите абсурдни събития и неизменно симпатични особняци в главните роли.
А Кай Макензи-Лайл е само на 22 г. и един Бог знае какво още има да му се случва във футбола.
"Щастлив съм, че имах тези преживявания, тези моменти. На моята възраст да мога да кажа, че съм направил професионалния си дебют, че съм дебютирал за националния и съм вкарал гол, както и естествено, това да съм в Ливърпул... късметлия съм, защото доста кариери далеч не тръгват по този начин", осъзнава играчът.
Дебютът му идва изненадващо, още през първия му сезон в представителния тим на Барнет.
Макензи-Лайл първо минава през академията на Тотнъм, но когато е на 13 преминава в Барнет и прогресира през възрастовите групи, за да стане втори вратар на тима след тежка контузия на ветерана Греъм Стак.
Не изглежда, че младокът има реален шанс да се появи в състава вместо твърдия титуляр Джейми Стивънс и най-вероятно му предстои да прекара година изцяло на скамейката.
Стивънс обаче е изгонен при едно гостуване на Портсмут и Кай ненадейно е призован да дебютира в сложна ситуация.
"Тогава още не можех да го осмисля, не беше емоция, при която си мисля "Нямам търпение да вляза в игра", защото човек иска отборът му да се справя добре, а ние оставахме с човек по-малко. Не съм си представял така дебюта си, но не мога да кажа, че не съм искал да вляза... пак бях щастлив, но изпитвах смесени чувства".
Чувството остава и след двубоя, загубен от Барнет с 1:3. Кай е доволен, че е дебютирал, но атмосферата в съблекалнята е минорна. "Чак като се прибрах имах шанс да се насладя на момента".
По-вълнуваща е историята на другия негов голям дебют.
Всъщност Макензи-Лайл става национал на Гвиана благодарение на един скаут, работещ за всеизвестната електронна игра Football Manager.
Джак Торп информира Гвиана, че Кай има корени от южноамериканската страна (макар че е роден в Харингей, Северен Лондон) и може да бъде привлечен в нейния национален тим.
"Аз просто влязох в Twitter профила му и там пишеше, че е ямаец и гвианец", разказва Торп. Скаутът се свързва с генералния мениджър на гвианската федерация, уведомява го за младия вратар и процедурата по изкарване на паспорт скоро е задействана.
"Беше странно, защото не играех за Барнет, а щях да ставам национал. Бях чувал баба ми и дядо ми да говорят за Гвиана, но не бях ходил там. Бях доста развълнуван, полетът отне над 20 часа!"
В първия си мач за страната, Кай Макензи-Лайл отново се оказва от губещата страна, но същевременно става звездата на шоуто.
В последната минута от мача за Карибската купа срещу Суринам, високият 201 см гигант се включва в наказателното поле на противника, засича едно центриране след странен двоен рикошет, и успява да се разпише за 2:3, за да даде още няколко секунди надежда на отбора си.
Метеорологичните условия изиграват основна роля в мача, защото точно преди началото се разразява страшна буря.
"Имаше проливен дъжд, светкавици, силен вятър... мислех, че ще отменят мача и наистина трябваше да го отменят, защото топката не отскачаше и всичко беше в локви", спомня си футболистът.
"Но да играя пред публика беше точно каквото исках, защото имах доста мачове за младежки формации, където играеш пред почти никакви хора. При гола топката идваше с добра височина, аз видях, че съм най-високият в наказателното поле. И скочих, топката се удари в главата ми, после в рамото и влезе!"
С това попадение вратарят си печели доста международно внимание, а още в следващия мач спасява дузпа срещу Ямайка.
През юли 2018 г. стражът получава и невероятния шанс да изкара проби в Ливърпул.
"Когато ми се обадиха, младежкият им отбор отлиташе за Унгария и ме питаха дали искам да се присъединя. Аз естествено се съгласих, събрах си багажа и на другия ден отидох на летището. Две седмици останахме в Унгария и играхме мачове, после отидохме във Франция и се изправихме срещу академията на ПСЖ. Беше ми приятно, имах всичко необходимо - откъм физиотерапевти, спортна наука... всичко беше на елитно ниво".
После обаче за Кай Макензи-Лайл следват няколко седмици болезнено изчакване, докато разбере дали "мърсисайдци" ще му предложат договор.
Когато това се случва, той го описва като една от най-хубавите си емоции.
В момента Макензи-Лайл е доста далеч от стартовия състав на първия отбор, но се наслаждава на възможността да се учи от върховни професионалисти в своите сфери.
За малко тренира и с първия отбор по време на пауза за националните тимове и приема съвети от втория вратар Симон Миньоле.
Проблемът е, че договорът му с Ливърпул изтича още този месец.
"Заради обстоятелствата с коронавируса, никой не знае какво става. Ще се върна за предсезонната подготовка и може би ще удължа договора си с няколко месеца. По-нататък ще преговаряме и те ще решат дали да ми предложат нов договор или не".
"В идеалния случай, бих искал да остана поне още един или два сезона, да бъда преотстъпен някъде, за да натрупам половин или една година опит да играя при мъжете и оттам да градя нагоре. Но досега нямаше как да искам нещата да се развият по-добре", радва се Макензи-Лайл.
Какво ли очаква този футболист в бъдещето, след толкова интересни първи години от кариерата?
Ако приказката продължи, ролята му в Ливърпул след време може да е значителна.
Защото всички знаем, че Алисон е настоящето на вратарския пост при Юрген Клоп, но за годините напред? Битката е отворена и Кай влиза в нея с по-голям опит от повечето вратари на своята възраст.
