През юли Томас Тухел заяви, че привличането на Рахийм Стърлинг в Челси е "приоритет №1".
Трансферът за 47.5 млн. паунда от Манчестър Сити наистина се случи, но по-малко от четири месеца по-късно нещата меко казано не се развиват по план.
Тухел беше уволнен, а една от най-трудните задачи пред наследника му Греъм Потър се оказва извличане на най-доброто от 27-годишния английски национал.
Беше разбираемо защо германският мениджър толкова силно искаше 4-кратния шампион на Висшата лига и защо толкова хвалеше неговата гъвкавост и мобилност в предни позиции.
В подобен стил за Стърлинг се изказа и Греъм Потър, след като пое Челси. Но новият треньор предприе малко очакван подход и се зае да оползотворява разностранните качества на играча, като го пуска на различни постове - включително и като халф-бек.
Потър започна повече от обещаващо на "Стамфорд Бридж" и записа 9 поредни мача без загуба, но през това време използването на Стърлинг предизвикваше почуда. Независимо дали играе като крило, нападател или халф-бек, фактите са, че звездата има само един гол и една асистенция при Потър.
А Световното първенство наближава и скоро проблемът на Челси може да се прехвърли и в английския национален отбор.
Какво е обяснението за новия пост на Стърлинг?
След като прекара повечето от седемте си години в Сити като крило, футболистът е принуден не само да се адаптира към нов клуб, но и да играе на различни постове.
При схемата 3-4-3 при Томас Тухел, на Стърлинг се падаше ролята на фалшива деветка, но после до него заставаше Кай Хаверц при малко по-стандартното 4-4-2.
Присъствието на Хаверц се отрази добре на Рахийм, който започна да бележи и след като беше останал без голове в първите три мача, се разписа на три пъти в следващите два.
Тухел обаче доста неочаквано си тръгна от "Стамфорд Бридж" и наследникът му Греъм Потър започна да налага своите идеи. Челси отново играе предимно с трима в защита, но за Стърлинг остава ролята на ляв или десен халф-бек. Понякога националът е пускан и като един от тримата в атака, но се оказва, че е принуден по-скоро да запушва дупки.
Контузиите на Рийс Джеймс, Уесли Фофана и Н'Голо Канте затрудняват избора пред Потър, а особено болезнена е загубата на Джеймс - единствения истински десен халф-бек в отбора.
Стърлинг беше призован първи да замени на поста контузения си съотборник, но този експеримент приключи след само 45 минути при гостуването на Астън Вила.
Оттогава Рубен Лофтъс-Чийк, Сесар Аспиликуета и Кристиан Пулишич са пробвани по десния фланг с променлив успех. Очевидно Потър все още търси най-добрия начин да се справи с отсъствието на Джеймс.
От онзи следобед на "Вила Парк", Стърлинг най-често играе отляво и това е изключително любопитно решение на треньора, тъй като той разполага с двама чистокръвни уинг-бекове за левия фланг (Бен Чилуел и Марк Кукурея).
Може би отчасти обяснението е, че Потър все още опознава наследения от Тухел състав, който и без това не е дотам сработен, тъй като осем нови попълнения пристигнаха през летния трансферен прозорец.
47-годишният мениджър няма и особено много време да работи с играчите в тренировките, защото календарът е претоварен и при мачове през няколко дни се набляга предимно на възстановяването.
Моментите за повече тактически упражнения на тренировъчния терен няма да дойдат скоро, затова и се експериментира директно по време на двубоите.
Когато Стърлинг за пръв път беше пуснат като ляв халф-бек при равенството 1:1 с РБ Залцбург, Потър обясни решението си с умението на съперника да затваря централната зона на игрището.
Залцбург играеше в 4-3-1-2 и Стърлинг нямаше типичен флангови играч насреща си. Нещо подобно се наблюдаваше срещу Вила (при тяхната схема 4-3-2-1) и Брентфорд (3-5-2), когато на теория Рахийм имаше възможност да покаже таланта си в атакуващ план и да се надиграва един на един със защитниците.
Показателно е, че в двата мача срещу Милан и при гостуването на Манчестър Юнайтед - тимове, които играят с типични крила - Потър премести Стърлинг в атака, а по фланговете заложи на играчи с профил на защитници.
Проработи ли експериментът на Потър?
Сигурно мениджърът съжалява, че пусна точно Стърлинг и Пулишич да покриват фланговете при катастрофата срещу бившия му клуб Брайтън в събота. Челси беше разгромен с 4:1 и всякакви предварителни планове за мача очевидно не сработиха.
Пулишич и Стърлинг бяха играли на същите позиции и при 2:1 над Залцбург няколко дни по-рано и явно са били достатъчно убедителни според Потър.
Брайтън беше използвал най-вече 3-4-3 при Роберто Де Дзерби и тази схема щеше да даде на Стърлинг пространство да нахлува във финалната третина от позицията си на уинг-бек.
Само че за срещата с Челси, Де Дзерби превключи на 4-2-3-1 и хвана лондончани неподготвени още от първите минути.
Когато Стърлинг беше заменен, Челси вече отиваше на разлика и нямаше как да спаси мача.
Преди злополучния сблъсък с "чайките", отборът на Потър беше допуснал само 4 гола в 9 мача, което показва, че тактическите му хрумки не се отразяваха зле на стабилността в дефанзивен план.
Но отразиха ли се експериментите на мениджъра върху самия Стърлинг? Статистиката на играча показва, че като халф-бек той отчита по-малко асистенции, голове и опити за дрибъл през съперник.
Всъщност на този пост той все още нито веднъж не е успял да преодолее съперник с дрибъл, което е изненадващо, познавайки качествата му. Но все пак е опитал повече удари и повече пасове във финалната третина, отколкото когато е част от атаката.
Обяснението е, че Потър очаква от него да играе изключително атакуваща роля от фланга. Дори като бек Стърлинг прекарва повечето време от мачовете в противниковата половина.
Но успеваемостта му в сравнение с периода в Сити е спаднала много драстично и това няма как да не притеснява всички в Челси.
Трябва ли да се тревожи и Гарет Саутгейт?
Английският селекционер си има достатъчно грижи с травмите на Рийс Джеймс и Кайл Уокър. А при хладното му отношение към Трент Александър-Арнолд, ще бъде любопитно да видим дали Саутгейт ще е склонен също да използва Стърлинг като халф-бек на Световното първенство.
Противоречивите резултати на Рахийм на тази позиция и всеизвестният факт, че той няма навици в защита вероятно ще разубедят Саутгейт.
А и Стърлинг остава основно оръжие в атаката на Англия и на него би трябвало да се разчита да бъде нападател и в Катар.
Все пак на Евро 2020 той попадна в идеалния отбор на турнира тъкмо заради представянето си в предни позиции.
Да не забравяме, че Стърлинг блестеше на онова Европейско първенство след неубедителен сезон в Сити, когато беше регистрирал най-слабите си показатели откъм голове и асистенции от пет години насам.
Сега формата на Рахийм още веднъж е под въпрос преди голям турнир с националния отбор и това не е нищо ново за него. Способен ли е да отговори по същия начин, както преди 18 месеца?
И какво точно би помогнало на звездата да възвърне формата си?
Показателите му като нападател и като халф-бек при Греъм Потър все пак не са коренно различни, така че решението едва ли е просто да бъде върнат на обичайната си позиция в атаката.
Засега играчът се отнася позитивно към променения пост, като след равенството със Залцбург каза, че му харесва да играе като халф-бек и че с времето ще става по-добър в тази роля.
Но означава ли това, че реализаторските му способности ще останат на заден план? От началото на сезон 2017/18, само трима играчи (Мохамед Салах, Хари Кейн и Джейми Варди) са вкарали повече голове във Висшата лига от Стърлинг, който се изявяваше предимно като ляво крило при Пеп Гуардиола.
Чилуел и Кукурея си остават по-логичните решения за поста ляв уинг-бек и най-вероятно Рахийм постепенно ще заиграе в познатата роля.
Остава обаче въпросът дали той някога ще бъде толкова добър в Челси, колкото беше в Манчестър Сити. И дали националният тим няма да бъде големият губещ от експериментите на Греъм Потър с една от най-важните фигури за Англия.
