"Какво да направи Германия ли? Да спре този кучи син Путин и да ни изпрати оръжие"

Бившият украински нападател на Ливърпул Андрий Воронин разказа за драматичните си последни няколко дни, в които е избягал от Москва със семейството си, веднага след военната инвазия на руската армия.

За последно 42-годишният Воронин беше помощник треньор на гранда Динамо Москва, но напусна клуба и заяви, че вече не може да работи в страна, която бомбардира родината му.

Бившият футболист на Мьонхенгладбах, Кьолн, Леверкузен, Херта и др. даде емоционално интервю за германския вестник Bild, след като се завърна в страната, в която премина голяма част от професионалната му кариера.

"Измъкнахме се от Москва, преди градът да бъде напълно блокиран. Не можахме да кацнем в Дюселдорф, затова летяхме през Амстердам. Пристигнахме с баща ми, тъщата ми, жена ми и децата. Не съм добре от няколко дни. Наистина се чувствам зле. Когато видя всички снимки от родината си, като си пусна новините. Всичко е нереално. Като на филм. Но филм на ужасите. Едва намирам думи."

Във вторник сутринта Динамо Москва потвърди напускането на Воронин, като от клуба уточниха, че договорът му е прекратен по взаимно съгласие.

Говорейки за Путин и неговата мотивация за войната, Воронин заяви, че "може би той просто иска да влезе в учебниците по история. Но никога няма да бъде там... Или най-много - ще бъде вписан като престъпник."

На въпрос какво може да направи Германия, за да помогне на Украйна, Андрий казва:

"Спрете този син кучи син Путин, помогнете на бежанците. И пратете оръжия, за да можем да се защитим. Толкова се гордея с нашата страна. Имаме красиви градове, страхотни хора. Ще продължим да се борим. И ние ще победим. Но цената е толкова висока. Всичките тези загинали... Ние живеем в 2022 г., а не по време на Втората световна война.

Имам приятели в Харков, в Киев, в родния ми град Одеса. Получавам съобщения на всеки пет минути. Трудно се понася. Просто искам да помогна. С пари. С каквото и да е... И не знам дали трябва да го кажа - но ако бях в Украйна в момента, вероятно също щях да съм с оръжие в ръка."