Трансферът на Деклан Райс в Арсенал вече е договорен.
Множество източници потвърдиха, че офертата на "топчиите" към Уест Хем за полузащитника е била приета и той ще се превърне в най-скъпия английски футболист до момента.
Няколко предложения за Райс бяха отхвърлени, но последното за 105 млн. паунда е дало резултат - и през следващите дни Райс ще бъде представен като футболист на Арсенал.
Националът на Англия вече се беше разбрал за личните си условия с новия си клуб и ще получава по 250 хил. паунда на седмица, а договорът му ще бъде дългосрочен, за 6 или 7 години.
Райс ще бъде вторият най-скъпоплатен футболист на "Емирейтс" след Габриел Жезус.
Халфът беше основна фигура в Уест Хем в последните години и достигна върха си с "чуковете" в началото на месеца, когато спечели Лигата на конференциите.
Финалът срещу Фиорентина в Прага явно е бил неговият последен мач за Уест Хем - поне засега.
Трансферът ще бъде рекорден за английски футболист и ще надвиши стоте милиона, платени от Манчестър Сити за досегашния най-скъп англичанин - Джак Грийлиш.
Предвид поста на Райс и факта, че той не е играл в топ клуб досега, неговата цена предизвиква учудване и даже подигравки.
Някои вече задават въпроса дали това не е поредният абсурдно надценен английски национал и припомнят примерите с играчи като Хари Магуайър, Джейдън Санчо и Аарън Уан-Бисака, които остават в десетката на най-скъпите британци.
Райс обаче изглежда различен - и причините не са никак малко.
Трудно е човек да не съчувства на мениджъра на Уест Хем Дейвид Мойс, който губи най-важния си футболист, след като през последните няколко сезона му се налагаше непрестанно да отговаря на въпроси за бъдещето на Райс.
Мойс нямаше колебания, когато говореше за цената на полузащитника и настояваше, че той струва деветцифрена сума.
Само преди няколко дни треньорът предвиди и че ако някой купи Райс, това ще е рекорд за цялата Висша лига - но най-скъпият в Премиър лийг си остава Енцо Фернандес с неговите 106 млн. паунда, платени от Челси.
Така или иначе, Деклан Райс вече просто надрасна нивото на "чуковете" и призна, че иска да играе в Шампионската лига и да се бори за най-големите трофеи.
Няма съмнение, че халфът е ключов за Уест Хем, макар че често остава незабележим за повечето зрители при ролята, която играе.
Може би е най-точно да го определим като дълбоко разположен плеймейкър или като халф, покриващ целия периметър между двете наказателни полета.
През времето си в Уест Хем и английския национален отбор, Райс играеше предимно като част от двойка опорни халфове в схема 4-2-3-1 или като най-близкия до защитата при трио в средата на терена.
Основната му отговорност, когато отборът му не владее топката, е да предпазва защитата. Когато топката е в тима му, той е първият, от когото се очаква да дава начало на атаките - или чрез арсенала си от пасове, или чрез някой от типичните си пробиви.
Много трудно се намират футболисти, които умеят да вършат толкова добре всички тези неща - затова всички топ отбори в Англия се интересуваха от Райс и затова Арсенал ще плати толкова много за него.
Манчестър Сити, който също до последно наддаваше за Деклан, преди имаше Фернандиньо, но трудно компенсира липсата му. На Родри му отне известно време, докато се приспособи и се превърне в идеалния опорен халф за нужните на Пеп Гуардиола.
Ливърпул притежава Фабиньо, който също не успя да се адаптира веднага и който отбеляза сериозен спад през последния сезон. Каземиро пък трансформира Манчестър Юнайтед, след като беше привлечен от Реал Мадрид. А Челси с готовност плати 106-те милиона за Енцо Фернандес.
Не е новина, че дефанзивните полузащитници са фундаментални фигури и могат да бъдат разликата между това един тим да функционира добре и тотално да се разпадне на съставните си части.
Но има и други фактори, които правят Деклан Райс толкова ценен.
Неговото умение да печели терен с пасове и пробиви претърпя голямо развитие в последните сезони.
В началото на кариерата си Райс беше критикуван за твърде консервативния си стил на игра без поемане на рискове.
Цифрите му го доказват и прогресивните му пасове са се увеличили от 2.26 на мач през 2017/18 до 7.25 през 2021/22.
Капитанът на Уест Хем умее да подава все по-разнообразно, способен е да отправя дълги топки и с двата крака към фланговете, както и да извежда в коридор централния нападател.
Неговата наблюдателност, точни инстинкти и завидна техника му позволяват да съхранява добре топката, да печели терен с нея и да създава опасности, тръгвайки от своята половина.
Статистиката му показва нарастване в броя на успешните дрибли, на преодолените с топка противници, на развитите до последната третина атаки.
Пробивите на Райс са много важно и сравнително ново оръжие за него, което влиза в употреба, когато противникът ограничава чрез таргетирана преса опитите му за къс пас.
Наред с всичко това, Деклан Райс е започнал кариерата си като защитник и има придобити навици на играч на този пост.
Никой във Висшата лига не регистрира повече пресечени топки от него през миналия сезон (63), той е и в челната десетка по спечелени единоборства, а във въздуха е може би №1 сред всички в топ лигите, които играят на неговата позиция.
Райс е толкова добър в защита, че спокойно може да бъде преместен и в отбраната при нужда.
Даже когато Челси беше считан за фаворит за неговия подпис, се предполагаше, че "сините" ще го използват като един от тримата в защитния си вал.
Разбира се, при Арсенал едва ли случаят ще е такъв, защото Микел Артета няма да иска да се лиши от неговите заложби в атака. Но Райс притежава всичко, което човек може да си пожелае в един дефанзивен халф.
Само с едно изключение.
Изключението е, че Райс не е особено резултатен и по начало не носи голова заплаха.
И това обаче лека-полека се променя и през последните два сезона той вкара по пет гола, някои от които с голяма стойност.
При смелата атакуваща тактика на Арсенал, халфът със сигурност ще има повече възможности да повиши резултатността си, отколкото имаше в Уест Хем.
Насъбраният от него опит също е забележителен, при положение, че Райс все още е едва на 24 години.
Националът натрупа над 200 мача в Премиър лийг, спечели европейски трофей, игра и на голямо първенство с Англия.
Откакто Марк Ноубъл се оттегли през миналото лято, Райс взе капитанската лента в Уест Хем и се доказа като лидер със стабилно и авторитетно присъствие.
Така че новото попълнение на Арсенал направи нужното, за да се докаже и откъм характер.
Няма съмнение, че той е най-класният дефанзивен халф, който беше за продан и можеше да бъде привлечен от топ клубовете това лято.
Но все пак не са ли 105 млн. твърде много?
Има и един последен фактор, увеличаващ неговата цена: той е англичанин.
Някои скептици веднага ще припомнят, че на Острова имат дълга история на надценяване на собствените си таланти.
Но причината англичаните във Висшата лига да са по-скъпи може да се търси и в правилника на първенството. Все още елитните клубове в Англия са длъжни да включват поне 8 играчи, развити на местна почва, в състава си от общо 25 души.
В резултат, най-добрите англичани, сред които е Райс, са направо златни за своите клубове.
С него в състава си Арсенал има защо да се цели високо - и може отново да бъде претендент както за титлата, така и за сериозен пробив в Шампионската лига.
Разбира се, най-важното е дали Райс ще оправдае цената с представянето си на терена, когато всяка негова изява ще бъде наблюдавана още по-внимателно.
И далеч по-критично от досега.
