Футболните фенове знаят, че няма по-популярен спорт на планетата. А това автоматично го прави и най-коментираният, защото най-голям брой хора играят, гледат и се интересуват от играта.
Подлъгани от някои треньори и "разбирачи", някои привърженици обаче също започват да възпроизвеждат твърдения, за които, ако се замислят, ще установят, че съвсем не са толкова правилни, колкото изглеждат първоначално.
Въпреки че емоцията много често властва, понякога трябва да се търси по-дълбокият смисъл и когато се правят изказвания, да се обмислят.
Като тези:
Теренът е еднакъв за двата отбора
Заради Станимир Стоилов и констатациите му в последно време се гледа малко с насмешка на условията и това какъв е теренът - мек, замръзнал, разоран и т.н. Когато обаче някой каже: "Какво се оплакваш? Какъвто е теренът за единия отбор, такъв е и за другия", трябва да знаете, че този човек не е прав.
Като факт, може и да е така - и двата отбора играят на едно и също игрище. Ако обаче теренът е лош, той облагодетелства винаги по-слабия отбор, така че не е точно съвсем същото. Споменаването на условията е резонно.
По-добрите отбори доминират в разиграването на топката, имат по-бързи и технични футболисти, правят преходите в играта по-бързо - всичко това е по-трудно да се случи на кално и неравно игрище.
Каквото е свирил съдията, това е
Съдията свири нарушение, извършителят и съотборниците му недоволстват и се аргументират защо отсъждането е грешно. В такива моменти сигурно сте чували фен да се дразни и да казва: "Какво се обясняваш? Няма съдия, който да си върне решението", като тук не говорим за засади, дузпи и червени картони, когато вече се намесва ВАР.
Да се реагира на отсъжданията обаче е важно, защото по този начин се влияе психически на рефера. Никой не иска да се превръща в главно действащо лице, да бъде обвиняван или да изпусне от контрол голямо дерби. Реферите все пак са хора.
А ако играчите от единия отбор само мълчат, така неизменно ще изглеждат като примирили се. Да знаеш какво и кога да кажеш и кога да реагираш е тънкост в играта, която най-добрите футболисти и треньори владеят много добре.
На жена не може да се обясни какво е засада
Една от вечните футболни шеги, от която накрая може да излезе, че проблемът не е само в жените. Ако попитате на случаен принцип десетина мъже да обяснят точно какво е правилото за засада, поне половината няма да се справят. А дори и някои запалени фенове не са способни на прост и достъпен език на обяснят правилото, въпреки че го разбират.
Естествено, да се обясни засадата на жена, която изобщо не се интересува от футбол, е еднакво трудно с това да се обясни на мъж, който изобщо не разбира и не се интересува.
Следващия път, когато някой си направи подобен майтап, помолете го конкретно да разясни какво е засада, кога има изключения и какво става в онзи рядък и деликатен момент, когато вратарят не си е на мястото.
При такава простотия, как човек да си заведе детето на мач
Обикновено до такова проникновение се стига, след като по телевизията покажат как от някоя агитка са чупили седалки или са направили някой зулум. Интересно е, че това много по-често го казват хора, които по принцип не ходят на мачове.
В тази част на света, футболната култура (и субкултура) е такава, че точно ултрасите са последния проблем на един отбор - обратното, понякога това са хората, заради които клубът изобщо съществува.
Т.нар. "крайни фенове" никога не гледат мач с "редовите", те си имат обособена част на стадиона, създават уникална атмосфера и който не иска да бъде сред тях, спокойно може да седне в някой друг сектор. Проблемът е в инфраструктурата - стадионите са нефункционални и стари. А също така и на терена - не се играе качествен футбол, няма истински звезди, заради които феновете да идват.
Това и аз ще го вкарам
Равен резултат, страхотна контраатака за любимия ти отбор, чисто положение и звездата на тима пропуска. Хваща те яд, даже спира да ти се бие бира и казваш на приятелите си, че това положение със сигурност си щял да го вкараш.
Ами, не, нямаше.
Първо, защото за да стигнеш изобщо до това положение, трябва изпълниш прекалено много условия: да имаш футболен талант, да се развиеш в добра академия, да пробиеш в голямата игра, да си спечелиш титулярно място в топ клуб и едва тогава да излезеш на ситуация.
Второ, дори на теория да се направи експеримент и да има възможност един фен да попадне на терена, било то и само за една минута, защото иначе физически няма да смогне, той едва ли би се позиционирал изобщо правилно, за да стигне до голова ситуация. Защото не може да се гледа само секундата, в която контактът между крака на един футболист и топката не е добър, а какъв е целият контекст.
