Бившият футболист на Манчестър Юнайтед Киърън Ричардсън е поел по интересен път след края на футболната си кариера.
Бившият английски национал, който започна футболното си приключение от "Олд Трафорд", преди да премине през отборите на Уест Бромич, Съндърланд, Фулъм, Астън Вила и Кардиф, в момента продава часовници за милиони.
39-годишният Ричардсън, който има два гола в осем мача за "трите лъва" и спечели титлата във Висшата лига и Купата на лигата по времето си в Юнайтед, задоволява една от многото прищевки на богатите си клиенти.
Бившият футболист разкрива, че най-скъпата му продажба е на стойност 1,7 милиона паунда. Ричардсън не пожела да назове нито един от клиентите си, но изтъкна, че става въпрос за много богати хора.
Най-важното в подобен бизнес е доверието, смята още Киърън.
"Трябва да вярваш на продавача. Имайки предвид миналото ми, хората не се страхуват, че ще им взема стоте хиляди паунда и ще избягам с тях. Просто не съм умрял за парите им - споделя той пред подкаста Steven Sulley Study. -
Имам много клиенти, но не искам да назовавам имена. Не обичам да разказва много за работата си. Гледам да се грижа за клиентите си. Така те се чувстват в сигурни ръце с мен."
Ричардсън, който има над 80 мача за Юнайтед, направи още едно интересно признание. Оказва се, че роденият в Лондон бивш кадър на академията на Уест Хем е фен на Арсенал.
"Към края на кариерата ми футболът се превърна просто в работа. Загубих любовта, искрата изчезна. Все още му се радвах, но не по същия начин - констатира тъжно англичанинът. - В момента гледам много повече футбол от тогава. Тогава не ми пукаше особено.
Сега, когато вече не играя, съм голям фен на Арсенал. Следващия сезон ще се сдобия със сезонен билет.
Не мисля, че имаше конфликт на интереси. Аз съм фен на Арсенал, но когато играеш за друг отбор, не мислиш за Арсенал. В главата ти е само твоят отбор. Отстранявал съм Арсенал за ФА Къп, и то в мач, в който съм вкарвал."
Последният отбор в кариерата на Ричардсън бе уелският Кардиф. Лявото крило окачи бутонките в средата на 2017-а.
