Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Елитният клуб "Всички държави" - хората, които са посетили всяка държава в света

Съветът им - най-добре е в непопулярните места и не планирайте прекалено Снимка: YouTube/Drew Binsky
Съветът им - най-добре е в непопулярните места и не планирайте прекалено

Светът е малък, ще потвърдят членовете на елитния клуб "Всяка държава". Те са около 400 души и са обиколили всички държави на планетата, а някои дори са били в Космоса като бонус.

Тези хора са пълни с невероятни истории, но има няколко общи неща, което споделят.

Едното е, че най-интересни са местата, където не ходят туристи. Другото - прекомерното планиране отнема от магията на мястото, където отиваш. И трето - без социални медии почти не става.

Официално признатите държави от ООН по света са 195 и обикновено това е критерият за влизане в клуб "Всяка държава". Някои от пътешествениците добавят и още - например Палестина и Тайван или всички щати в САЩ.

В зависимост от поставената цел и начина на пътуване - възможно най-евтиното или с добавяне на известни удобства, цената е от 100 000 долара нагоре. Времето също варира - някои изпълняват целта си за 10 години, други целят да поставят рекорд.

Бразилецът Андерсон Диас, например, е обиколил света за едва 543 дни, което е рекордно кратък период. Естествено, той е поставен преди пандемията.

Андерсон далеч не е богат човек, напротив. Той е от бедно семейство и се е прехранвал с продажба на калъфи за мобилни телефони на улицата. Бил добър в това и успял да спечели около 10 000 долара, с което да финансира обучение в Ирландия, разказва той пред специализирания сайт Full-Time Travel.

Това му отворило очите и поискал да обиколи света. Събрал 30 000 долара, продал всичко, което има, и хукнал по света.

Над 2 години обаче е отнело да обиколи света на американката от угандийски произход Джесика Набонго. Тя е инфлуенсър и сред малкото чернокожи от клуб "Всяка държава". Американецът Дрю Брински пък има друг подход. Той не бърза и обикаля 197 страни за над 10 години. За целта се качва на 1458 полета и 1117 автобуса. Не знае обаче колко му е струвало всичко това - просто отчитането на разходите според него разваля купона.

А вероятно единственият, който освен във всички страни по света е бил и в Космоса, е предприемачът Джим Китчън, който е пътувал и на борда на Blue Origin - компанията за космически туризъм на Джеф Безос. При Джим обаче това е отнело десетилетия, а и вероятно не си е поставил за цел да бърза.

"Не съм планирал нищо, ако щете вярвайте", споделя бразилецът Андерсон. Той купувал самолетните билети от мястото, на което е, отивал в друга страна, прекарвал там известно време и оттам решавал кой да е следващият полет.

Дотолкова не е планирал маршрути и бюджети, че тръгнал от Бразилия с под една трета от сумата, която му е била необходима. Затова спечелил останалите пари по пътя - наблегнал на акаунта си в Insagram, така че да може да изкарва приходи от него като си партнира с различни брандове.

В началото било трудно, тъй като имал едва 10 000 последователи, а за толкова малка публика не плаща никой. Когато обаче държавите в "портфолиото" му набъбват, се увеличават и последователите и когато стават 100 000, марките също проявяват интерес.

"Планът ми е да нямам план", казва и Дрю Бински пред CNBC. За него най-хубавите моменти в живота са, когато излизаш от комфортната си зона. Обикновено в дадена държава разчита на приятели и последователи от социалните мрежи. Те го посрещат и му показват страната си, а често при пристигането си той дори не знае къде ще спи през нощта.

И Джесика Набонго споделя, че ѝ липсва "пътуването на сляпо" - да ходиш на места, които не си опознал от интернет. Tя дава за пример Перу, където си казва: "О, изглежда точно като на снимките", споделя тя обърнатата перспектива пред CNN.

Доста по-организиран изглежда Джим Китчън. Пред Bloomberg той дава съвети на другите, които биха искали да обиколят света, и те сa доста далеч от романтиката.

Джим предупреждава да не се показва състояние в бедни страни и дори да не се носи сватбената халка, за да не се рискува отвличане с цел откуп. Както и винаги пътуващият да си носи допълнителна кредитна карта, скрита например в стари обувки в багажа, така че при обир поне да има с какво да си купи билет за вкъщи.

Дрю Бински започва да финансира пътуванията като първо преподава английски в Южна Корея. След това обаче бързо се ориентира, че от социалните медии се изкарват повече пари.

Започва със Snapchat и получава пари, за да разказва истории за Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Постепенно започва да ползва блога си, канала в YouTube и профил във Facebook, за което получава пари от реклами, отделно ползва отстъпки от хотели и авиолинии, дава дори уроци за съвети и хакове за пътувания.

Джесика Набонго също умее да използва привилегиите, които й носят 200 000 последователи в Instagram, но подбира много внимателно какво да публикува, защото влиянието на социалните медии върху някои по-уязвими дестинации невинаги е позитивно. Например не показва тагове от снимки на места, които са с крехки екосистеми и прекомерният туризъм може да ги разруши. "За мен е изключително важно да се опазват местата, които посещавам", обяснява тя пред CNN.

Джим Китчън не изглежда да е притеснен откъм финансиране на пътуванията си и особено силно хвали 5-звезден курорт в Коста Рика.

Колкото и да обичаш да пътуваш, това не е лесно. За Андерсон Диас най-трудното нещо е било да поддържа мотивацията си - все пак да си на път година и половина е доста изискващо. Той е бил на косъм от смъртта няколко пъти - например е бил пребит от крадци в Гвиана, и то след като момиче го приласкава да отиде с нея в хотела ѝ.

Американецът Брински пък е имал 30 пъти сериозни хранителни натравяния, най-тежкото от които в Йемен, както и в Иран и Индия. Той признава, че сам си е виновен, защото не спазва едно от основните правила на пътешественика - да не яде улична храна, особено на подобни места.

Уличната храна е част от културата и нещо, което е почти задължително да се опита, но Джим Китчън е научил урока си по трудния начин - с къри от коза в Ямайка. "Почти умрях. Трябват ти месеци за виза, а накрая на направиш нещо толкова глупаво като да ядеш улична храна - няма смисъл", съветва той. Затова и предпочита да разговоря с хората, което определено също е начин да опознаеш дадено място.

Това едва ли се е удало в пълна степен на Андерсон Диас, който гони рекордно бърза обиколка. Той не успява да се наслаждава дълго дори на местата, които харесва - там стои по 7-10 дни. А на опасните и не особено приятни- само по ден, колкото да се каже, че е бил в съответната държава.

Дрю Бински от своя страна прекарва по цели 6 месеца на места като Южна Корея, Виетнам, Чехия и Тайланд - буквално живее там. Средно обаче отделя по около седмица на страна, а в държави като Люксембург и Монако - 24 часа.

Всеки от пътешествениците има и особено впечатляващи моменти, които не се сливат с всичко останало, въпреки огромния брой посетени места.

За Андерсон Диас това е да види отблизо горилите в Конго. Особено му допадат Малдивите, Сейшелите, Русия, Иран.

Той, както и други, е особено впечатлен от Афганистан. "По-красиво е от Швейцария, защото виждаш планини и реки, но не и хора, а местните бяха прекрасни и дружелюбни", казва бразилецът.

По-непопулярните дестинации са сред любимите и на Джесика Набонго. Тя открива особена красота на места като Афганистан, Пакистан, Южен Судан и Иран и обратното - места като Бали и Мароко не са ѝ интересни. Дрю Бински също казва, че сърцето му е в страни като Афганистан, Ирак, Ливан, Сирия, Йемен - местата, където всеки се плаши да иде.

За Джим Китчън особено впечатляващо е било пътуването до Габон. Освен че там според него са най-добрите плажове в Африка - "така изглежда раят", се е запознал и с човек, който приличал на Кийт Ричардс, практикувал култа бвити и ядял корените на растението ибога, от които изпадал в транс за няколко дни. "Беше пленяващо", спомня си предприемачът.

Дрю Бински може да се похвали с визита при пигмейско племе в Централната африканска република. "Това са най-ниските хора на света. За да ида при тях трябваше да хвана такси от столицата Банги, което пътува 8 часа, за да стигне до средата да нищото. После вървях още 2 часа пред гората", разказва американецът.

Когато най-накрая стига с местен гид, разбира, че хората от племето не просто не са виждали бял, те не са виждали човек, който не е пигмей.

"Имам приятели по цял свят. Домът не е свързан с хората в него, чувствам се свързана с хората, когато пътувам. И сякаш строя малки къщи навсякъде по света", казва Джесика Набонго.

   

Най-четените