Не е доказано, че това е най-натоварената пешеходна пътека, но със сигурност е най-известната. Някои я знаят като "Кръстовището от "Бързи и яростни: Токио дрифт", други я свързват със "Загубени в превода" или една от сериите на Resident Evil.
Трети просто са го мяркали някъде из мрежата и то формира представата им за Токио - натовареното кръстовище с 5 пешеходни пътеки и общо 10 пътни платна, където хиляди хора пресичат едновременно като в човешки мравуняк.
Това е прочутото кръстовище в един от най-оживените търговски квартали на столицата на Япония - Шибуя.
Средно на едно прекосяване през него минават до 2500 души, а на ден са цели 2,4 милиона пешеходци.
Гледката е хипнотизираща - на всеки 2 минути огромната тълпа нахлува по пътеките, запълва кръстовището и след това изчезва, огряна от неоновите светлини на сградите наоколо. Изглежда хаотично, но е съвършено организирано, почти като есенция на огромния, забързан и перфектно организиран Токио.
Кръстовището е част от не по-малко емблематичния площад наоколо - с огромните рекламни екрани, ярките светлини и близките улици на самия квартал Шибуя, известен с нощния си живот, многото ресторанти и всевъзможни магазини.
Тук и е мястото, където, подобно на "Таймс Скуеър" в Ню Йорк, хората посрещат Нова година.
Това, което води немалка част от тези огромни тълпи към площада и кръстовището, е близката гара и станция на метрото, отново на име Шибуя. Тя е сред най-натоварените в огромния Токио, и на нея се пресичат 8 линии.
Гарата съществува от далечната 1885 г. Самото кръстовище обаче се появява през 1932 г., когато оттам започва да минава линия, която свързва пристанищния град Йокохама с бизнес центъра на Токио. Постепенно районът се разраства и става изключително популярен.
Ако това не е достатъчно - в квартал Шибуя се намира и друга знаменита гара - Шиджюку, която пък се смята за най-голямата гара в цял свят с 3,6 млн. пътници ежедневно.
Районът обаче е известен с още нещо и увековечен и от друг холивудски филм. Именно гарата на Шибуя е мястото на сърцераздирателната история на Хачико - кучето, което чака починалия си стопанин години наред. Животното символизира две особено почитани в Япония черти - лоялност и постоянство, и има бронзова статия на метри от самото кръстовище.
Историята на Хачико, порода акита, е от 20-те години на миналия век.
Кучето и стопанинът му - професор Еизабуро Уено, живеели в района. Години наред животното съпровождало професора до гарата всеки ден, когато той отивал на работа в Университета на Токио, и го посрещало пак там, когато се връща.
Един ден стопанинът му починал внезапно на работното си място и не се върнал. Кучето обаче продължило да чака професора и да отива на същото място на гарата по два пъти дневно цели над 9 години - до собствената му смърт.
Историята на преданото куче бързо станала известна и статуята на Хачико се появява в района през 1934 г. - докато животното е още живо. През Втората световна война е претопена за военни цели, но след това е възстановена.
На Запад историята придобива допълнителна популярност и благодарение на филма с Ричард Гиър от 2009 г. "Хачико: Историята на едно куче".
Самата статуя е не по-малко популярна от кръстовището и е задължителна спирка за всички туристи в района.
Което, когато говорим за Токио, означава огромна тълпа и дълга опашка за селфита.
След това тълпата се отправя към кръстовището, за да участва лично в знаменитото пресичане, а после и към моловете и заведенията из квартала.
Това е Токио - страшно много хора, и желязна организация на пълна лудница.
