Колкото и платен отпуск да имате, все не стига, нали?
В един съвършен свят дните, в които не работим, биха били поне наравно с тези, в които се трудим. Но раят още не е слязъл на земята, така че се налага да се примирим с далеч по-малко.
В България става дума за поне 20 работни дни всяка година - толкова е минималният отпуск, който се полага по закон на всеки работещ.
Според категорията труд това време може да е повече, допълнителен платен отпуск има и за граждански активности или задължения като встъпване в брак, кръводаряване, смърт на роднина. Работодателят също така е свободен да осигури повече време за почивка на служителите си, ако иска.
20 работни дни, или 4 седмици, е и минималният платен отпуск, който по закон се полага и на всички работещи в страните от Европейския съюз.
Към това обаче трябва да прибавим и официалните празници, които също са неработни дни. У нас те са 14 (реално ползваме 12, защото Велика събота и Великден винаги са през уикенда), а данните от Европа сочат, че някои страни балансират между задължителните почивни дни и празниците - едни залагат повече на отпуските на работещите, други - на повече неработни дни под формата на национални празници.
В някои има повече и от двете, а в други - точно обратното.
Шампиони по платени неработни дни в Европа са Австрия и Малта.
Според данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирани от "Евронюз", на средиземноморския остров се полагат поне 24 дни платен годишен отпуск, плюс 14 неработни дни заради официални празници. Или общо поне 38 дни, в които служителите не работят.
В няколко страни националното законодателство задължава работодателите да осигурят поне 25 дни платен отпуск - Австрия, Франция, Швеция, Дания и Люксембург. В Испания и Португалия пък на работещите се полагат 22 дни платен годишен отпуск.
В Австрия освен това има и 13 дни, в които не се работи, защото са официални празници, което също поставя страната на първо място на континента по общ брой регламентирани неработни дни.
С 14 дни празници и 22 платен отпуск втора е Испания. Същия брой неработни дни има и във Франция.
Както и у нас, и в Европа допълнителните почивни дни са въпрос и на предлагане от страна на работодателите, на колективно договаряне с посредничеството на синдикати или на допълнителна законова закрила за някои категории труд.
Към тях обаче не се броят почивните дни през уикендите, както и болничните или майчинските.
Това са и страните в Европа, в които на работещите се полагат най-много почивни дни:
Минимален платен отпуск | Задължителни празници | Общо почивни дни | |
Малта | 24 | 14 | 38 |
Австрия | 25 | 13 | 38 |
Испания | 22 | 14 | 36 |
Франция | 25 | 11 | 36 |
Словакия, Литва, Латвия | 20 | 15 | 35 |
Португалия | 22 | 13 | 35 |
Швеция, Люксембург | 25 | 10 | 35 |
Най-много официални празници пък има в Словакия, Литва и Латвия - цели 15 дни. Интересен случай е Дания, където минималният платен отпуск е 25 дни, но има малко празници - само 9 дни.
На другия полюс, изненадващо, е Гърция, която е в дъното на класация с 20 дни минимален отпуск и едва 6 дни официални празници.
Малко се почива и във Великобритания и Турция - общо по 28 дни.
Трябва да се има предвид обаче, че тук става дума само за задължителни национални празници. На много места има и регионални или професионални неработни дни, както и определяни всяка година допълнителни почивни дни - какъвто е и случаят с Гърция, където реално празниците са повече.
Това са страните в Европа с най-малък брой регламентирани платени почивни дни:
Минимален платен отпуск | Задължителни празници | Общо почивни дни | |
Гърция | 20 | 6 | 26 |
Великобритания | 20 | 8 | 28 |
Турция | 14 | 14 | 28 |
Германия, Ирландия, Нидерландия | 20 | 9 | 29 |
Белгия | 20 | 10 | 30 |
Обидно малко е, да.