Живеем в ерата на изкуствения интелект и забележителните технологии.
И въпреки това често най-големият творец си остава природата. Тя трудно може да бъде надмината по създаването на чудновати форми и забележителности като вулканите, океаните, пещерите и какво ли още не.
А има и места по света, които спокойно можем да наречем природни феномени.
Като например...
Реката Каньо Кристалес в парк "Макарена", Колумбия
Наричат я "Реката с петте цвята", а тези, които гледат анимации с децата си, може би я помнят и от филма "Енканто".
Каньо Кристалес се приема и за най-красивата река на света. Дълга е около 100 километра и в голямата си част изглежда по-скоро като картина, отколкото като истинска река. Яркорозово прелива в синьо, оттам - в зелено, после - в синьо или пък жълто.
Най-забележителна е гледката от юни до октомври, защото тогава има идеалното съчетание между ярка слънчева светлина и цъфтеж на водораслите. Именно разнообразието от водорасли по дъното на Каньо Кристалес, комбинирано с чистите ѝ води, води до великолепна гледка.
На година реката се посещава от около 15 хиляди туристи и Колумбия тепърва ще полага усилия за ограничаване на свръхтуризма, защото той руши уникалната ѝ флора и фауна.
За известен период в годината плуването е разрешено, но не и ако носим слънцезащитен крем. Скоро може и това обаче да бъде забранено, за да се съхрани този феномен.
Каменните сфери Моераки, Нова Зеландия
Сферите Моераки са 50 на брой и са толкова чудновати, че са обект на конспирации, че са дело на извънземни.
Някои от тях са с диаметър от и над два метра и тегло от около седем тона, а почти всички са с идеална сферична форма. Материалът е седиментен камък, покрит с фин минерален слой. Предполага се, че образуванията са на около 60 милиона години.
Въпреки че възрастта им е известна заради проби от материала на сферите, появата им си остава предмет на дискусия между геолозите. Най-вероятната причина е процес, при който под натиска на водата отломки от скалите край бреговете са формирали правилни сфери.
Постепенно при отдръпването на водите сферите са се оказали на брега и повече не са помръднали.
Теорията се подкрепя от факта, че сферите Моераки не са съвсем единствени по рода си и по света има още такива забележителности. Никоя от тях обаче не е с толкова правилни форми, сякаш издялкани от човешка ръка.
Водопадът на вечния огън, парк Честнът Ридж, Ню Йорк
20-сантиметров пламък, който гори под водопадите Честнът Ридж и който отказва да изгасне, въпреки че е изключително близо до водата - какво по-любопитно от това?
Приема се, че вечният огън гори поне от XVII век насам, но няма компромис дали се е запалил сам, или е дело на недобросъвестни туристи. Резултатът е налице под формата на малък и постоянен пламък, подхранван от газ, изтичащ от земните недра под скалите.
Газът идва от естествени ниши и кухини изпод огъня, които захранват пламъците по малко, само че за сметка на това постоянно.
Такива вечни огньове има и на други места из земното кълбо, малко от тях обаче се намират чак толкова близо до водоизточници.
"Маслената топка на Кришна", Махабалипурам, Индия
"Маслената топка на Кришна" е с тегло от 250 тона и с височина 6 метра, но стои "като закована" на едно място.
И, не, вече 1200 години не се е търкулнала надолу по 45-градусовия наклон. Туристите се снимат около скалата, децата дори се провират около нея, а козите се опитват и да се покатерят.
Легендата гласи, че сам бог Вишну е поставил там каменната топка и с вековете нито императори, нито впрягове от слонове не са успели да я поместят. Не са успели и земетресения, цунамита, проливни дъждове и суши.
Камъкът се задържа на мястото си благодарение и на теглото си, и на силата на гравитацията, и е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Центърът на гравитацията не позволява на топката да се изтърколи от мястото си.
Въпреки че изглежда като че ли стои така, именно напук на гравитацията...
Езерото Натрон, Танзания
Едно време са го наричали "Смъртоносното червено езеро", защото цветът му е бил загадка, а водите му - невероятно опасни.
Сега вече няма никаква мистерия зад цвета - той се дължи на концентрацията на натриев карбонат. Нивата на pH заради него скачат над 10 пункта, което прави водата смъртоносна и за хора, и за животни.
Най-малкото, което водите в езерото могат да сторят, е щети по кожата и очите.
Причината езерото да се превърне в такъв капан е близкият вулкан, който при изригванията си е отделил огромни количества натрий и цианобактерии.
Единствените животни, които спокойно обикалят около Натрон и влизат във водите му, са розовите фламинго. Те обожават розовите водорасли алгае и благодарение на тях поддържат красивия си розов цвят без никаква опасност за живота си.
Всички други са предупредени да се наслаждават на розово-червеното езеро отдалеч.
