В най-масовите полети от България - тези на нискотарифните компании, обичайно за пътниците се грижат 4 стюарда или стюардеси. Което, предвид стремежа на този тип компании да режат всеки възможен разход, за да предлагат по-евтини билети, изглежда като чисто разхищение.
И може би е такова в очите на шефа на Ryanair Майкъл О'Лиъри - ако питате него, той би разчистил задните седалки и би пуснал места за правостоящи. Една до две стюардеси биха били напълно достатъчни, за да покажат инструкциите за безопасност и да продават храна и напитки.
Но, както знаем, основната причина кабинният екипаж да е в самолета не е, за да сервира на пътниците, а от съображения за тяхната безопасност.
И Ryanair, както и всички останали авиолинии, плащат за кабинен екипаж, защото са длъжни.
Огромната част от флотилията на ирландския лоу-кост са Boeing 737-800 или Boeing 737 MAX. Обичайно тези машини са с по 189 или 197 пътнически места, и правилата гласят, че за такъв брой пътници трябва да отговарят четирима стюарди/стюардеси.
••• Неслучайно те се наричат така, а не сервитьори:
Минималният брой на кабинния екипаж се определя от международните регулаторни органи и е задължителен за всички пътнически авиокомпании. В случая с европейките превозвачи това е Европейската агенция за авиационната безопасност, чиито правила се прилагат от националните авиационни власти.
Изискването на Европейската агенция гласи, че на всеки 50 пътнически места трябва да има по един член на кабинния екипаж.
Тоест, при самолети с до 200 места това са 4 стюарди и/или стюардеси.
Целта е при аварийна ситуация да има достатъчно хора със съответното обучение и умения, които да отговарят за евакуацията на хората на борда. Тоест, да се гарантира, че извеждането на пътниците ще стане бързо и безопасно - според правилата за 90 секунди, а в салона на машината ще има кой да контролира ситуацията.
Същото съотношение 1 към 50 е прието като правило и на повечето други места по света.
То определя и броя на екипажа на по-големите полети и в по-големите самолети - в машина за 300 пътници, стюардите/стюардесите са например 6, в такъв за 350- 7 и т.н. Правилата, естествено, са за изисквания минимален брой членове на кабинния екипаж.
Според авиокомпанията и дестинацията, в по-големите и най-вече в презокеанските полети обичайно те са повече.
Например в Boeing 777-300 - един от най-често използваните модели за дълги полети, изискванията са за минимум 7 или 8 стюардеси - според пътническите места. Обичайно обаче на борда има от 9 до 14 и дори 16 при най-дългите полети.
Една от причините вече е обслужването, т.е. търговски стандарт - в тези полети има и бизнес и първа класа, където един стюард или стюардеса се грижат за по-малко пътници, което е част от по-високата цена на билета.
••• Друга част от екипажа има други задължения:
Другата основна причина обаче е, че при най-дългите полети се работи на смени.
Задължително докато една част работи, друга трябва да почива. Това отново е изискване за безопасност и гарантира, че ще има необходимия брой хора от екипажа в случай на нужда - например при медицински инцидент.
Освен това персоналът, който е на смяна, трябва да е отпочинал, за да може да реагира бързо и адекватно при аварийна ситуация.
