Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какъв е размерът на средновековната българска армия

За пръв път тема за България, при това писана от български историк, попада на страниците на най-реномираното научно издание за военна история.
За пръв път тема за България, при това писана от български историк, попада на страниците на най-реномираното научно издание за военна история.

Когато говорим за наука и научни достижения в световен мащаб, най-често се говори за точни и природни науки, а не толкова за хуманитарни. Когато говорим за историята като наука, нещата стават още по-локални и чисто национални.

Затова е новина и фактът, че за пръв път български учен бива публикуван в най-престижното военно-историческо научно издание в САЩ, а вероятно и в целия свят - Journal of Military History.

Това е д-р Александър Стоянов, който е сред авторите на Webcafe и Chronicle.bg, а неговата статия разглежда числеността на българската армия през средновековието, обхващайки целия средновековен период на двете български царства - от 681 до 1422 г.

"Въпросът за реалната численост на българската средновековна армия стои незасегнат в общи линии от десетилетия. Популярната историография продължава да борави с едни и същи цифри, без да ги подложи на достатъчно критика. През 2017 г. успях да установя със сигурност, че в продължение на десетилетия, българските автори са използвали грешен извор за определяне размера на симеоновата армия при Ахелой. Оттам постепенно се зарових в други сражения и се оказа, че има много неща за преразглеждане", обяснява д-р Стоянов относно мотивацията да разгледа точно тази тема.

По негови думи идеята за статията се появява още през 2017 г., когато първи публикува статия, където оспорва общопризнатата численост на българските и византийските войски в битката при Ахелой. Впоследствие идват още няколко проучвания за битките при Върбишкия проход (811г.), Ключ (1014г.) и Адрианопол (1205г.), които подсказват, че масово наложените от историографията идеи за числеността на средновековната българска армия, имат нужда от преосмисляне.

Така се появява и статията му за Журнала за военна история - "The Size of Bulgaria’s Medieval Field Armies – a Case Study of Military Mobilization Capacity in the Middle Ages" ("Размерът на българската средновековна полева армия - изследване върху капацитета на военната мобилизация през средните векове").

Тя се явява и първият подробен обзор за числеността на българските полеви армии по време на Първото и Второто български царства, предлагайки съпоставка между размера на нашите средновековни войски и силите на другите европейски държави. За целта той използва анализ на историческите извори и археологически обекти, както и сравнения с други армии от епохата.

Това, което се оказва, е, че по численост българската армия не е отстъпвала на войнствата на доста по-големи и многолюдни държави.

"Армията на българите е наброявала около 12 000 души през по-голямата част от времето. Първоначално се е състояла основно от кавалерия, а впоследствие след реформите на Омуртаг се добавят и пехотни съединения, които дотогава се осигуряват чрез наемници. През време на Второто българско царство, българската армия доста наподобява като структура византийската и се характеризира с широка употреба на наемници, както като пехота, така и като конница", обяснява д-р Стоянов.

Статията сама по себе си е важна заради ролята, която българската историография все още има на фона на общата. Д-р Стоянов обяснява, че за съжалени недостатъчно големия обем трудове, написани на чужди езици - френски, английски и т.н. прави българската история доста непозната за света.

Отделно от това, школите на съседните държави - гръцка, македонска и сръбска не пропускат възможност да неглижират значението на България за историята на средновековните Балкани.

Александър Стоянов е доктор по история от Лайденския университет в кралство Нидерландия с тема на дисертацията "Russia Marches South: Army Reform and Military Performance in Russia's Southern Campaigns 1695-1739". Хоноруван преподавател в Нов Български университет (НБУ). Съосновател и главен редактор на електронното списание "Военна История". Автор на пет публикувани монографии - "Тридесетгодишната война 1618-1648 г.", "Великата Северна война: Триумфът на Петър I", "Балканските войни на Българската армия", "Османската експанзия 1453-1683 г." и "Руско-турските войни (1569–1878)".

Журналът за Военна История (Journal of Military History) е може би най-престижното военно-историческо научно издание в света. Създадено през 1937г., изданието е публикувало хиляди статии в рамките на общо над 320 броя.

На страниците му се срещат текстове, писани от най-големите имена във военната история, както в САЩ, така и в европейски и световен научен елит.

За осемдесет и две години, нито една статия не е била специално посветена на българската история и нито един български историк не е публикувал свой текст там. Досега.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените