На 28 април 1986 г. Европа разбира за случилото се в Чернобил. Около тази дата пък в СССР постепенно осъзнават мащабите на катастрофата и евентуалните последици от нея. Нещо повече - докато през тези два дена проблемът е предимно на Изтока, след това ветровете се обръщат към Москва.
Столицата е в трескава подготовка за шествията на 1 май - Деня на труда, само че расте и опасността съветските величия да се окажат под радиоактивен дъжд. А отмяна на празниците е немислим символ на поражение.
Учените в Москва излизат с необичайна за времето си идея - създаване на изкуствени облаци.
Във времена, в които геохакингът го има само в научнофантастичните романи, специалистите измислят Операция "Циклон".
Планът е военни самолети да бъдат натоварени с контейнери със сребърен йодид, който да бъде освободен над нищо неподозиращи села в Беларус, за да отнесат те последиците от радиоактивния дъжд.
Сребърният йодид води до рязко охлаждане на атмосферата, образуването на облаци и носи след себе си обилни валежи.
В случая целта е тези облаци и валежи в никакъв случай да не стигнат до Москва. Главният идеолог зад Операция "Циклон" е метеорологът Юрий Израел, учен, който впоследствие ще е сред първите, заговорили за промените в климата. Но през 80-те Израел има важната задача да не допусне съветският елит да бъде изложен на радиация.
Под наставленията на Израел и в пълна секретност към Беларус са изпратени самолети Ту-16, които разпръскват сребърен йодид на места, на които са засечени високи нива на радиация.
Един от пилотите е майор Алексей Грушин, който проговаря за извършеното едва след началото на новия век.
В интервю за "Би Би Си 2" Грушин споделя, че са пожертвани над 6300 кв. километра беларуска територия, над която завалява тежък отровен дъжд. На жителите не им остава нищо друго, освен с почуда да гледат как обикалят военните самолети, изстрелват някакво странно вещество и си заминават.
Селата са на 50, 70, някои дори и на 100 километра от Чернобил и при естествените въздушни течения щяха да бъдат много леко засегнати от радиацията.
Признанията на майор Грушин са подкрепени от още един военен пилот, пожелал обаче да остане в анонимност.
Спомени на жители на Беларус за изтребителите и черния дъжд след тях достигат и до биографичните разкази, които писателката Светлана Алексиевич събира в книгата си "Чернобилска молитва" (изд. Парадокс). Жители на Гомел и областта си спомнят тътена на самолетите и страхът, че започва нова война.
А после - после изчезват бръмбарите и пчелите. "Във всяка къща имаше и по някой умрял", разказва жителка на име Анна Петровна Бадаева.
"На нацистите им отнемат три години, за да унищожат 619 беларуски селища. Чернобил прави негодни за живот 485 селища за часове", пише Алексиевич.
В някои от тези региони на Беларус в резултат на Операция "Циклон" нивата на радиация са по-високи и от радиацията в Забранената зона.
В периода 1990-2000 г. в Южен Беларус процентът на болните от рак на щитовидната жлеза скача с 1600 процента, допълва още Алексиевич. Заедно с това се покачват драматично и автоимунните заболявания, респираторните заболявания, анемиите, бебетата, родени с генетични увреждания.
Изследване от 1990 г. на децата от един от най-засегнатите градове - Веприн - сочи, че само 6 от 70 деца могат да бъдат класифицирани като "клинично здрави".
Данните на Световната здравна организация, събрани след изследванията във Веприн, показват още, че останалите деца са с поне едно, но по-често няколко хронични заболявания. Всички очевидци пък не крият от Алексиевич, че нито са били предупредени за случващото се, нито е направен опит да бъдат евакуирани.
Въпреки това делото на майор Грушин и колегите му е майсторски прикрито и дори наградено с ордени за храброст.
И до днес в съветските документи тези военни са описани като ликвидатори, които са разчиствали авариралия реактор, макар и истината да е далеч по-жестока.
