В своята 150-годишна история Американският природонаучен музей в Ню Йорк е отпразнувал многобройни исторически моменти.
От откриването си през 1869 г. до експозицията на първия скелет на тиранозавър рекс през 1902 г. и изграждането на първата статуя на Теодор Рузвелт, представена пред посетителите през 1940 г.
Един крайъгълен камък обаче услужливо отсъства от списъка със събития, с които музеят се хвали на своите рождени дни - най-големият обир на бижута в Ню Йорк, когато трима аматьори плячкосват скъпоценни камъни на стойност 3 милиона долара заради смешно слабата охрана на сградата.
"Със сигурност се научиха много ценни уроци след този взлом", казва режисьорът Ар Джей Кътлър, автор на документалната поредица от четири части Murf the Surf: Jewelry, Jesus and Mayhem in USA, изследваща идеята и изпълнението на обира.
Премиерата на филма е насрочена за 5 февруари в MGM+ и от първоначалните заявки на трейлъра се разбира, че разследването е събрало факти, които ще разбият една градска легенда.
Че 27-годишният сърфист Джак Роланд Мърфи от Маями, без какъвто и да е опит в измамите и кражбите, но с изключително висок коефициент на интелигентност, е успял да планира и изпълни най-големият небанков обир, който светът дотогава е познавал.
С разкриването на самоличността му през 1964 г. пресата се влюбва в образа му. Десетки таблоиди романтизират Мърфи, описвайки го като "красив, рус авантюрист и тъмни слънчеви очила, който пуши и обича джаза".
Определян е за "мозъка на музейната операция", при която са откраднати 563-каратов сапфир, кръстен "Звездата на Индия", редкият диамант DeLong Star и други 20 скъпоценности, дарени на музея от колекцията на банкера Джей Пи Морган.
Заглавията в пресата тогава са кое от кое по-помпозни, но зад церемониалните определени стои напълно различна история.
В нощта на обира охраната допуска низ от пропуски, Джак Мърфи далеч не е супер крадеца, за когото се пише, а набързо митологизираната му персона е само прелюдия за комплексната личност, която той развява по телевизията след години.
Наричал себе си Мърф Сърфиста (Murf The Surf), загорелият купонджия от Маями става тартор на банда вдъхновен от филма "Топкапъ" на Жул Дасен. Лента, която разказва за изпечени музейни крадци, успели да отмъкнат кама с изумруди от най-известния дворец в Истанбул.
Вечерта, след като гледа филма, Мърфи се среща с приятелите си Алън Кун и Роджър Кларк - наперени момчета в 20-те си години, които го убеждават, че да се проникне в музей, плячкосвайки наличните експонати, не е толкова сложно. Точно както е показал и филмът "Топкапъ".
"Алън твърдеше, че бижутата могат да говорят. Каза ни, че на камъните в природонаучния музея в Ню Йорк пише "Заведете ни в Маями". Всички харесахме идеята, никой от нас не се изплаши от предизвикателство. Наистина звучеше като работа, която може да свършим по всяко едно време. Все едно отиваме на боулинг", разказва Джак Мърфи пред"Ню Йорк Таймс".
Във въпросното интервю той представя планът за нахлуването като преломната точка на кражбата.
Не може да се отрече, че замисълът за операцията е добре изпипан, макар и при бягството си да оставят десетки аматьорки улики, заради които ги залавят два дни по-късно, но големият късмет за музейните крадци не се дължи на умисъла за престъплението, а нехайството към охраната на музея.
Вечерта, в която паркират белият си кадилак пред сградата на музея и чакат всичко да утихне, за да потърсят вход, опазването на скъпоценностите е оставено на произвола.
Батериите за безшумната аларма са източени от месеци и никой не си е направил труда да провери, камерите по коридорите са изключени, а един от пазачите решава да отвори няколко прозореца, за да проветри помещението, понеже вентилационната система е развалена.
За Джак Мърфи е фасулска работа да се покатери по фасадата, да стигне до залата с 563-каратовия сапфир и да изреже витрината с резачка за стъкло, синхронизирайки ударите с шума от прелитащите самолети.
До полунощ изумрудите, сапфирите и диамантите са спуснати през прозореца към съучастниците на Мърфи, а той се промъква към входа за малкия парк до музея и излиза оттам, поздравявайки двама полицаи, с които се разминава на излизане.
На следващия ден Мърфи и Кун отлитат за Маями заедно с откраднатите камъни, скрити в дамска чанта. Веднага се настаняват в скъп хотел, поръчват си коктейли и си намират компания от две 19-годишни момичета, готови да споделят охолството им.
Свободата и богатството им обаче траят кратко. Полицията открива много уличаващи доказателства, сред които инструментите за обира и маратонки със забито стъкло от витрините, небрежно забравени в апартамента на Мърфи, часове след като е поздравил полицията с "Добър вечер" на излизане от природонаучния музей.
И тримата крадци са арестувани, но в замяна на съдействие и връщане на задигнатите бижута получават по-леки присъди.
След края на съдебните драми Алън Кун и Роджър Кларк пътуват в анонимност, а Джак Мърфи продължава с престъпната си кариера. През 1967 г. той се запознава с главореза Джак Грифит, като заедно планират мащабна измама с акции.
Мишената е брокерска компания в Калифорния, в която работят секретарките Тери Рей Франк и Анели Мон, и двете заговорничили с Мърфи и Грифит за подялба след кражбата.
Когато парите да отмъкнати, Мърфи и Грифит предлагат на двете жени да ги изведат на разходка с лодка, за да обсъдят как да си поделят сумата, но явно не стигат до едно мнение, защото телата на секретарите са намерени насечени и изхвърлени във водата.
Чрез проследяване на откраднатите книжа заговорниците са открити и изправени на процес във Форт Лодърдейл. Джак Грифит е осъден на 45 години затвор, а Джак Мърфи - на доживотен, но е освободен след 17 години лишаване от свобода.
През 1986 г. Мърфи излиза от затвора във Флорида като нов човек. Твърди, че е открил Бог и става лидер на Международна мрежа от затворнически сдружения, които проповядват пред бивши престъпници.
Някогашният обирджия и вероятно убиец става лице на редица християнски предавания, в които проповядва реабилитацията и втория шанс.
А около евангелистите си речи покаялият се престъпник не изпуска и шанса за самореклама - за интелекта, сърфистките си умения и семейството си. Впоследствие разконспирирани като разкази, пълни с неверни сведения.
Мърфи нито е бил гений, нито е свирил на цигулка, нито е спечелил стипендия от Питсбъргския университет, както твърди във всяко свое интервю. В действителност той е едно обикновено момче със страст към сърфа, което до 17-тия си рожден ден е сменило 12 училища.
Но разминаванията в историята му не пречат на антуража от спортисти от висшата лига да вървят по стъпки на Джак Мърфи, превръщайки го в световна християнска знаменитост.
До смъртта си през 2020 г. заедно с тях Мърфи е посетил повече от 2000 затвора в САЩ и волно или неволно се превърна в американския символ на прошката и изкуплението.
Макар и мнозина да се съмняваха, че известният като Мърф Сърфиста наистина се е променил, след излизането си от затвора той няма повече проблеми със закона.
А що се отнася до престъпленията и повдигнатите му обвинения, през 2006 г. той дава едно многозначително обяснение: "Правил съм много грешки. Някои от тях знаете, а други - ще отнеса със себе си в гроба".
