Гениалните умове мислят еднакво. Не задължително за добро, но еднакво. Така в края през 50-те години на XX век от двете страни на Тихия океан се ражда една и съща идея - за ядрена бомба, която обаче не нанася поражения само чрез смъртоносната си радиация.
Хирошима и Нагасаки разкриват какво точно може да стори една атомна бомба, а математиката показва капацитета и на по-мощните оръжия от същия род. Само че ако някой иска изцяло да изтрие врага от лицето на земята?
Този въпрос води американеца Езмънд Гибсън и руснака Андрей Сахаров до идеята за бомба-торпедо.
Замисълът е бомбата не само да причини щети заради ядрената си бойна глава и последвалото радиационно замърсяване, но и да е толкова силна, че да предизвика апокалиптично цунами.
В САЩ проектът започва да се разработва под кодовото название "Тюлен", докато в СССР с него се захваща Сахаров под номенклатурата T-5 и впоследствие Т-15.
Underwater explosion of the Soviet T-5 torpedo with a 3.5 kt RDS-9 nuclear warhead at a depth of 12 m in Chernaya Bay at Novaya Zemlya, September 21, 1955. pic.twitter.com/MFwgLtqnCd
— NUKES (@atomicarchive) September 21, 2023
Непосредствено след края на Втората световна война самият Сахаров отказва да участва в разработката на атомни оръжия.
Той е насочен към физиката от баща си, който му казвал, че физиците са посланиците на Господ на Земята. Затова експертът има намерение да се насочи към мирни разработки, но разгарът на Студената война не го оставя безразличен и той събира екип от физици и инженери за разработката на ново смъртоносно оръжие.
Сахаров до голяма степен стои зад най-голямата ядрена бомба в света - Цар бомба. Паралелно с това физикът иска да създаде бомба-торпедо, която да се движи под вода.
В записките си той обяснява, че ядреният взрив ще унищожи пристанищата, а приливната вълна ще довърши цивилните.
Отново там бомбата е наричана "Торпедото на Апокалипсиса" и "Най-мощното оръжие, създавано някога". То гарантира не само жестоко изтребление чрез радиация и наводнения, а и трайно и дори може би вечно обезлюдяване на засегнатите територии.
Чертежите на Сахаров показват торпедо с дължина от 24 метра и тегло от 40 тона. Ядрената му бойна глава е трябвало да е поне 50 мегатона.
Т-15 така и не стига дори до опит за производство. Колосалните размери на проекта изискват създаването на изцяло нова съветска подводница, която да пренася торпедото, и това оскъпява разработката неимоверно много. Освен това Андрей Сахаров отново започва да изпитва угризения с какво се е захванал.
Колега на физика, който се занимава с торпедото - Юрий Смирнов - също разубеждава Сахаров, че проектът е обречен.
Според изчисленията на Смирнов дори и най-мощната вълна ще унищожи само крайбрежните щати и ще остави централните живи и функциониращи, готови за ответен удар.
В крайна сметка Никита Хрушчов решава, че целта не оправдава средствата, и слага край на проект Т-15.
Колкото до Андрей Сахаров, през 1965 г. той окончателно е оставил разработката на оръжия и се занимава единствено с астрофизика. Превръща се и в силен поддръжник на ядреното разоръжаване и макар че това не е удобно на СССР, през 1975 г. му носи Нобелова награда за мир.
Физикът прекарва остатъка от живота си като дисидент в непрекъснато следене от страна на Кремъл и в съжаления за направата на какви оръжия е спомогнал.
В мемоарите си пише, че не го е страх чак толкова от ядрените бомби, колкото от военните, които отговарят за тяхното изстрелване. "Командир от Червената армия ми напомни, че ние, физиците, създаваме атомните бомби, но военните решават точно как да ги използват", припомня си Сахаров думи, които са актуални и до днес.
