Замъкът Ксиаз спокойно може да послужи за декор на викторианска драма.
Докато посетителите минават през залите, виждат пищното бароково обзавеждане, богатите декорации в златисто и сребристо, смайващите изрисувани тавани и изведнъж... две грозни асансьорни врати.
Те и шахтите, които се спускат на 50 метра дълбочина, напомнят за мрачното минало на полския замък Ксиаз.
През 1941 г. приказният замък е превзет от нацистите и се превръща в част от проекта "Рийзе", което на немски означава "гигант/великан".
Замисълът на нацистите действително е грандиозен, като те искат да построят гигантска система от тунели, която ще има няколко предназначения. Най-очевидното, разбира се, е част от тунелите и помещенията към тях да бъдат оборудвани с добра вентилация и да служат като бункери за немския елит.
Освен това по тунелите е трябвало да се придвижват оръжия от един фронт към друг и да свързват оръжейните заводи с критични точки в Западна и Централна Европа.
Тъй като много от документите на нацистката власт са унищожени, историци предполагат, че подземната мрежа е можела да има и други предназначения.
Загадката се засилва от факта, че останалите седем познати ни части от проекта "Рийзе" са далеч от полския замък.
Някои дори спекулират, че Ксиаз е трябвало да се превърне в щабквартира на Хитлер, след като проектът напредне.
Така и не се стига до този етап, а междувременно са загубени хиляди човешки животи. За да се прокопават и строят тунелите, германците използват над 13 хил. затворници от концентрационни лагери и ги пращат да работят в нечовешки условия.
Под Ксиаз е изкопана система от тунели с различна дълбочина. Споменатите асансьорни шахти водят до площадка, от която обаче се слиза още по-надолу.
Схемата показва, че най-вероятно най-дълбоките помещения са били предназначени за контролен пункт и убежище за най-високопоставените. Оттам тръгва разклонение, което прилича на кухина за сервизно помещение, а две други разклонения на тунелите завършват в нищото.
В сравнение с другите седем мрежи от тунели, които са ни познати, тази под Ксиаз е учудващо несиметрична.
Причината германците да не спазят прочутата си педантичност остава мистерия. Поредната, погребана там.
Не е мистерия обаче, че при прокопаването загиват поне 5000 души. Основната причина е преумора, докато затворниците дълбаят тунелите, повечето от които са с височина над пет метра. Втората причина са няколкото епидемии от коремен тиф.
А замъкът Ксиаз още не може да се възстанови от злокобната си репутация.
Вместо да се радват на архитектурата и интериора му, повечето туристи директно се насочват към подземията. Немалко от тях са чували легендата, че под замъка има още непроучени тунели и в тях се крие нацистко злато.
Митът гласи, че нацисти са напълнили влакова композиция с ценности и са я зазидали някъде из планините около Ксиаз.
Нито официалните експедиции, нито иманярите намират нещо и е така и до днес. Пък и при толкова много мрак и мъка, скрити под замъка, е трудно да изскочи каквото и да било бляскаво.
