"Джон Стайнбек е карал Татра!" - това беше първата ми реакция, когато видях този автомобил за първи път. Истината е, че Татра 87 много повече прилича на класическа американска бегачка от семейството на Cadillac например, а не на чехословашко творение.
Зад дизайна стои австриецът д-р Ханс Ледвинка, който, след като създава няколко модела "народни возила", решава, че иска да направи и нещо по-забележително.
Татра 87 е официално представена през 1936 г. и веднага впечатлява потребителите.
Ледвинка се е погрижил за аеродинамична каросерия и купе, изработено от цял лист стомана.
Останалата част от корпуса на автомобила също е стоманена - нещо сравнително ново за времето си. Резултатът е невероятно устойчива и здрава кола, която дава несравнима сигурност и на пътя.
Нещо повече, това е буквално една от първите коли, създадени специално с мисъл за аеродинамика и оборудван с напречен спойлер на задния си капак.
За по-високия клас намекват и фино изпипаните детайли от хром и никел, сред които са обковът на предните фарове, три на брой, елементите по предния капак и бронята. Вътре е заложено на естествена кожа и просторни седалки, на които удобно се чувстват до шестима души.
За да е бърз и пъргав, автомобилът не е излишно тежък въпреки стоманата. Ледвинка и екипът му успяват да сведат теглото на Татра 87 до 1300 килограма.
Двигателят с мощност от 85 конски сили е монтиран в задната част на колата.
Осемцилиндровото чудовище е скрито под масивния заден капак, който се отваря и предоставя удобен достъп до двигателя и по-важните автомобилни части.
За своята епоха тази Татра си е мощна кола, която може да вдигне до 160 км/час - скорост, недостижима за огромна част от конкуренцията.
Благодарение на елегантния си дизайн автомобилът харчи само 12 литра на 100 километра пробег.
Производството на Татра 87 е спряно едва за една година по време на Втората световна война - между 1943 и 1944 г. Впоследствие Чехословакия бързо го подновява и дори снабдява модела с нов, по-мощен осемцилиндров двигател с изцяло обновена система за охлаждане.
Самият Ханс Ледвинка също в по-голямата част от времето си шофира именно своето творение и го предпочита пред западни алтернативи.
Татра 87 попада и при други ценители, сред които са египетският крал Фарук I и съветският генерал Андрей Ерьоменко.
Колата получава похвали от немците, като с нея се сдобиват самолетният дизайнер Ернст Хайнкел, инженерът Феликс Ванкел и генерал Ервин Ромел. За германците Татра 87 е олицетворение на надеждност и висока скорост.
Министър Филиц Тод я нарича "Колата за аутобаните ни".
Признание идва и под по-завоалирана форма, когато имена като Фердинанд Порше и Батиста Пининфарина започват да заимстват детайли и части от дизайна на автомобила.
В крайна сметка от модела са произведени само малко над 3050 бройки, някои от които са безвъзвратно изгубени.
Образец от него в наши дни може да бъде открит в колекцията на Джей Лено.
Друг "дреме" в окаяно състояние във фондохранилището към Фондация "Георги Димитров". Там автомобилът е затрупан с прах и парцали и търпеливо чака да бъде спасен и върнат към блясъка си от едно време.
