Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бивш чистач, превърнал се в убиец на гиганти: Кой е треньорът, който шокира Аржентина и Меси

Запознатите с футболната философия на Ерве Ренар едва ли са били изненадани от подхода му в мача срещу Аржентина Снимка: Getty Images
Запознатите с футболната философия на Ерве Ренар едва ли са били изненадани от подхода му в мача срещу Аржентина

Саудитска Арабия шокира футболния свят с победата с 2:1 над Аржентина - един от фаворитите за титлата на Мондиал 2022.

В Катар "соколите" изиграха мач, за който ще се говори с десетилетия и поднесоха една от най-големите сензации в историята на световните първенства.

Трудно е за обяснение как се случи всичко и какво доведе до магичните пет минути през втората част, когато Саудитска Арабия отбеляза двата си гола и стигна до пълния обрат. Но спокойно можем да кажем, че това беше тотално неочакван развой.

Преди началото на първенството Аржентина беше втори фаворит на букмейкърите за световната купа, докато азиатският тим беше поставян на последното 32-ро място сред кандидатите за трофея и се очакваше да бъде просто боксова круша в своята група "C".

С непознати футболисти, състезаващи се изцяло във вътрешното първенство на Саудитска Арабия, този национален тим влезе в турнира като пълна загадка за широката публика.

Съставът обаче е ръководен от една добре позната фигура - треньор с изключителен опит във футбола, особено на ниво национални отбори, който е свикнал с ролята на аутсайдер.

Когато се вгледаме в житейския път и предишните достижения на Ерве Ренар, ще видим, че в изненадата срещу Аржентина и Меси няма нищо случайно.

Французинът прекарва ранните си години като треньор в изключително скромни отбори.

Стартът му е през 1999 г. в слабо известния френски клуб Драгинян, където той постига три поредни промоции в по-горни дивизии.

Именно в Драгинян бившият защитник слага край на футболната си кариера и първоначално заработва като чистач в града. Той дори основава собствена фирма за почистване, преди да се насочи към треньорството.

По-късно Ренар се пробва в Англия в третодивизионния Кеймбридж Юнайтед, макар и за много кратко. Като истински футболен номад, той сменя отборите постоянно и никъде не се задържа повече от 2-3 години. 

Минава през виетнамски отбор и отново се завръща във Франция, преди да се захване с национални отбори, където идват големите му успехи.

Отличителната му черта е, че независимо какво е нивото на неговите футболисти, Ренар ги кара да подхождат по определен начин: задължително е да базират стила си на владеенето на топката и да не се притесняват да пресират високо, когато я загубят.

За да могат възпитаниците му да играят с необходимия интензитет за такъв стил, Ренар налага промени в техния режим, като набляга на изискванията си за храненето, възстановяването и физическата подготовка.

В мача с Аржентина някои анализатори побързаха да обявят подхода на Саудитска Арабия за смел и даже безразсъден. Как така си позволяваше този скромен тим да играе с висока защитна линия и да пресира в чуждата половина срещу страховитата Аржентина с Лео Меси начело?

Това обаче е възможно най-базовата тактика на треньора Ерве Ренар. 54-годишният наставник просто правеше каквото прави винаги и не възнамеряваше да променя стила си, дори с риска от загуба с унизителен резултат.

До един момент изглеждаше, че нещата вървят именно към разгром. Меси отбеляза дузпа и изведе Аржентина напред, а после още три гола на фаворита бяха отменени заради засади. 

Само през първото полувреме аржентинците останаха в засада седем пъти - повече, отколкото по време на цялото им участие на миналото Световно първенство.

Може би мнозина от наблюдаващите този мач са си мислели, че саудитите се отървават благодарение на късмета, но гледната точка на Ренар беше друга - неговият план с изкуствените засади сработваше.

Саудитска Арабия показа невероятно упорство, вяра и физически запаси, за да удържи набезите на Аржентина и да изчака моментите си за бързи контраатаки.

Отново, това може и да изненада целия свят в сензационния мач, но е стандартно за тим, воден от Ерве Ренар. 

Неговият бивш футболист в Кеймбридж Джон Руди е разказвал как французинът карал играчите да се тресат от умора след тренировките.

"Един от най-ясните ми спомени от него е свързан с нивото на издръжливост, което не само изискваше от нас, но и самият той демонстрираше във фитнеса. Предсезонната подготовка при него беше най-тежката, която съм карал някога", категоричен е Руди.

"Ерве ни вкарваше във фитнеса и ни караше да правим планкове за по две минути и помня, че се тресях като куче. Той само се смееше и крещеше "Давай, Джон". Самият той правеше коремни преси на сетове от по пет минути и беше в изключителна форма. Изглежда сега все още е така".

Нищо чудно, че Саудитска Арабия е един от най-прогресиращите азиатски отбори през последните години след катастрофалното 0:5 от Русия в откриващия мач на Мондиал 2018.

Ерве Ренар вече е експерт по това да превръща аутсайдерите в победители, макар и само при националните отбори. На клубно ниво успехите му убягват и последните му опити бяха направо отчайващи. 

С него начело Сошо изпадна от елита през 2014 г., а през следващата година Ренар беше уволнен от Лил след само 13 мача.

С национални отбори обаче историята му е по-различна и французинът все още е единственият селекционер, печелил Купата на африканските нации с две различни страни.

Първо го направи със Замбия през 2012 г., когато на финала повали фаворита Кот д'Ивоар след изпълнение на дузпи. Иронията е, че три години по-късно Ренар вече водеше Кот д'Ивоар и още веднъж стана шампион на Африка.

После той пое Мароко и класира тима на световни финали за първи път от 20 години, а на Мондиала в Русия изненада Испания с равенство 2:2.

Дори този резултат обаче бледнее пред бомбата, която хвърли срещу Аржентина.

Късметът съпътства Ерве Ренар при големите му успехи и суеверието му го кара да залага неизменно на емблематичната бяла риза, с която води мачовете от скамейката.

Бялата риза с разкопчано горно копче му помага да се утвърди като един от най-добре изглеждащите в професията, а той вярва и че му носи щастие.

"Със Замбия играехме в Купата на африканските нации през 2010 г., а наш противник беше Камерун. Носех светлосиня риза, но загубихме с 2:3. За следващия мач облякох бялата и спечелихме, за да завършим на първо място в групата пред Камерун", разказва Ренар.

Оттогава бялото е предпочитаният цвят на треньора.

"Разбира се, че оттогава пак съм губил мачове, даже доста", смее се той. "Но и съм спечелил доста. Харесва ми този стил на обличане, но за него и времето трябва да е хубаво. Когато работех в Англия, беше невъзможно да си по риза през декември. Вероятно затова не ми вървеше в Англия!"

В Катар обаче температурите са идеални за бялата риза дори в зимните месеци.

И това е лоша новина за бъдещите съперници на Саудитска Арабия - един отбор, запътил се към нещо историческо.

"Соколите" само веднъж са преодолявали груповата фаза на световни първенства и не са стигали по-напред от осминафиналите - но окрилени от чудото на старта и с Ренар начело, повтарянето на това постижение вече не изглежда толкова невъзможно.

А големите първенства са красиви именно заради такива отбори и такива изненади.

Както и заради хора със съдби като тази на Ренар - бившия чистач, превърнал се в убиец на гиганти.

 

Най-четените