Дънкан Джоунс е повече от син на баща си, легендарния музикант Дейвид Боуи.
Много възможно е да сте гледали поне един негов филм, но да не знаете, че именно той стои на режисьорския стол. След като привличе вниманието на критика и публика със своите първи стъпки в Холивуд - научнофантастичните попадения Moon и Source Code, той трябваше бързо да се ориентира към спринта - натоварен с огромен бюджет и още по-голяма отговорност, Джоунс се зае със създаването на филм по хитовата игра Warcraft.
Подобно на някой орк, нападащ с брадвата си рицар във филма, неуспешният Warcraft нанесе тежък удар върху кариерата на режисьора. Вместо да го издигне едно ниво нагоре, го върна няколко назад.
Джоунс е доказателство, че творческият талант може би се предава генетично. Единственото отроче от провалилия се брак на Боуи и неговата първа съпруга Анджела, той, макар и късно, показва потенциал в сферата на киното.
Именно екстравагантният Боуи е този, който оказва сериозно влияние на интересите на сина си. Когато Джоунс е дете, баща му го кара да чете поне по 2 часа всяка вечер.
Така още на 8-9-годишна възраст младият Дънкан, по това време познат с името "Зоуи Боуи", се запознава с дистопичните светове на писатели като Джордж Оруел. По-късно, когато пораства, го привличат алтернативните реалности, създадени от Филип К. Дик и Джеймс Г. Балард.
Така се развива любопитството към научнофантастичната тематика, която заема основно място в първите му филми. Самият интерес към киното също идва от баща му. Родителите му се разделят, когато Джоунс е на 13, и той започва да пътува с Боуи по света. Музикантът го води и на снимачните площадки на филми като "Лабиринт" и Absolute Beginners, а освен това двамата заедно са създавали стоп моушън анимации в дома си с помощта на фигурки от "Междузвездни войни".
По всичко обаче изглежда, че Джоунс ще тръгне по друг, не особено творчески път. Опитва се да стане доктор по философия в университета в Нашвил, но в един момента се отказва. Вместо това се пренасочва към киното чрез Филмовото училище в Лондон. Лека-полека започва да катери стълбицата в бранша, като помага при създаването на реклами и музикални клипове.
Филмовият дебют идва късно - по това време Джоунс е вече на 38 години. Обяснява пред New York Times, че е бил "деликатно цвете, докато е растял" - определение, което вероятно може да се ползва за много деца на богати и известни родители - и споделя, че киното вероятно е щяло да го увреди, ако се е бил пробвал по-рано.
Първият му филм носи името Moon. В научнофантастичния трилър Сам Рокуел играе мъж, който напълно сам ръководи база на Луната за добив на алтернативно гориво. Компания му прави само един робот (с гласа на Кевин Спейси). Реалността в живота на лунния жител се променя, когато най-накрая вижда друго човешко лице - и то е прекалено познато. Залагайки на силната игра на Рокуел, интересен обрат и напрегната атмосфера, Moon (2009 г.) е много силна заявка от Джоунс, а критиците го определят като "обещаващ дебют". Навлизащият в киното режисьор дори печели награда БАФТА за дебюта си.
Самият Дейвид Боуи неочаквано пристига на прожекцията на Moon на филмовия фестивал "Сънданс", за да види какво е сътворил неговия син.
"Беше емоционално и за двама ни, защото той чакаше да стана от задника си и да се заема с това, за което ще ползвам живота си", разказва Джоунс по онова време.
Той лека-полека започва с опитите да се измъкне от могъщата сянка на баща си, пробвайки се в бранш, също озарен от присъствието на Боуи, макар и не толкова ярко като музиката - киното.
"Евентуално ще бъда оценяван изцяло по моите качества и съм уверен, че това ще се случи. Може да отнеме филм или два", казва режисьорът за трудностите на това да си "нечий син".
Един от хората, които оценяват качествата му, е актьорът Джейк Джиленхол. След като гледа Moon той започва да лобира Джоунс да получи режисьорския пост за филма Source Code ("Първичен код", 2011 г.). Така и става, а проектът изглежда подходящ - отново става дума за научнофантастична история, в която американски войник (Джиленхол) е поставен в специална машина. Тя го връща отново и отново във вагоните на пътнически влак, където той трябва да разбере кой от пасажерите е поставил във влака бомба, довела до взрив и поредица от още атентати.
И тук водещ е човешкият елемент, отново подкрепен с добре изграден фантастичен фон и интригуващ обрат. Този филм също е приет добре, а кариерата на Джоунс върви право нагоре.
Тогава идва Warcraft.
На теория, това трябва да е големият пробив за сина на Боуи. Става дума за фентъзи епос - филмова адаптация на популярната в световен мащаб поредица от игри на компанията Blizzard. Джоунс разполага с огромен бюджет от над 160 милиона долара, но отсреща е изправен пред стена от очаквания от милионите играчи, обичащи света на Warcraft, както и тежката задача да представи този свят достатъчно разбираемо на останалите зрители.
За човек, чийто първи филм е струвал 5 милиона и е бил концентриран върху само един актьор, скокът към високобюджетната продукция с десетки герои е огромен. За съжаление, Джоунс не успява да набере достатъчно инерция, за да прескочи пропастта.
Още в самото начало той вижда проблеми в сценария - история за сблъсъка между човешки кралства и идващи от друг свят мускулести орки. В първата версия на историята налице е клишето - хората са "добрите", орките са "лошите". Джоунс прави редакции, за да донесе малко баланс, но това просто не е достатъчно.
С прекомерните си компютърни ефекти и слаб сценарий, Warcraft се превръща в първия му провал, който не успява да оползотвори предполагаемия потенциал за франчайз от ранга на "Властелинът на пръстените".
Докато работи по филма, Джоунс се изправя и пред лични предизвикателства. Съпругата му е диагностицирана с рак на гърдата, а малко след това баща му, напуска този свят след боледуване от рак на черния дроб.
Както самият Джоунс го описва: "Моят филм започна и завърши с рак".
Неуспехът на Warcraft и тежкият период около работата по него сигурно са сред причините следващият му проект да е за Netflix. Той се връща към научната фантастика с Mute (2018 г.) - "духовно продължение" на Moon, развиващо се в същата реалност. Филмът разказва за ням барман (Александър Скарсгард), който издирва изчезналата си любима в Берлин няколко десетилетия напред в бъдещето.
Макар да е визуално интригуващ, Mute отново се проваля на сценарно ниво. Сякаш Warcraft с епичната си тежест е счупил нещо в Джоунс и той вече не може да открие онази магия, помогнала му при първите му два филма.
И така стигаме до днес и предполагаемото дъно. Джоунс прави кампания в платформата Kickstarter, за да събере от феновете пари, с които да разкаже третата фантастична история, свързана частично с Moon и Mute. Става дума за проекта Madi, но той няма да е филм, а 260-странична графична новела. Причината е изводът на Джоунс, че историята за модифицирана жена-войник, която работи като наемник в бъдещето, за да плати за всички подобрения в тялото си, ще струва твърде скъпо на лента.
Кампанията бързо събира много над исканите 40 000 британски лири. И все пак решението Madi да не е филм е горчив момент от кариерата на един талантлив кинотворец, който е направил няколко стъпки накриво.
Джоунс обаче продължава да работи и по следващия си филм, който отново е свързан и с комиксите, и с научната фантастика - адаптация на британската поредица Rogue Trooper.
Но дори той да стане реалност, ще са нужни още няколко поредни успеха, за да се отърси режисьорът от мрачната аура на Warcraft и да спре да живее в сянката на определението "синът на Дейвид Боуи".
