Робърт де Ниро има огромна кариера, в която е приемал образите на различни корави типове, гангстери и престъпници.
Никога обаче не му се е налагало да влиза в кожата на безскрупулен опортюнист като Уилям Хейл в "Убийците на цветната луна" - без съмнение един от филмите на 2023 г.
При това Хейл не е измислен образ, а е бил съвсем реално съществуващ човек с истинска история на истински жестокости и ужасни престъпления.
Тук е момента да предупредим, че следват много спойлери, така че ако не сте гледали все още "Убийците на цветната луна" с Леонардо ди Каприо и Робърт де Ниро, по-добре се върнете към тази статия, след като го изгледате.
И така, кой е истинският Уилям Хейл?
Когато пристига в щата окръг Осейдж през 1902 година като млад каубой, той е толкова беден, че първоначално му се налага да живее в палатка. Две десетилетия по-късно вече е богат и влиятелен до степен, че местните да го наричат "Краля" и да живеят в постоянен страх от него.
Роден е в Тексас и когато става на 16 г., напуска родния дом, за да стане каубой. Повече от десет години пътува между Тексас и Оклахома и се занимава с добитък, включително краден.
Когато се установява окончателно в Оклахома, има дългове за над 10 000 долара (около 350 000 долара днес), които изплаща като работи в няколко различни стопанства, докато не успява да се сдобие със собствено ранчо чрез помощта на няколко местни банкери.
Смята се, че в началото е бил необразован, но компенсира това с изключителна хитрост и умения да прави измами в търговията с добитък.
По-голямата част от информацията, която знаем за Хейл, идва от архивите на ФБР, тогавашната преса и изследванията върху тях, направени от авторите Фред Гроув и Дейвид Гран за техните книги "Годините на страха: История на Запада" и "Убийците на цветната луна" (изд. Сиела).
Така разбираме, че в една бележка до първия началник на ФБР Джей Едгар Хувър, разследващият агент Том Уайт (във филма в ролята е Джеси Племънс) описва, че Хейл натрупва своето състояние чрез измами и контрол над местната политика.
"Неговият метод за натрупване на власт и контрол е чрез поставянето в зависимост на различни лица с помощта на подаръци и услуги", пише Уайт. "Следователно той натрупва огромна база от поддръжници в района, която е съставена не само от престъпници, но и от почтени граждани."
Цялото това влияние достига до всички аспекти от политическия и икономическия живот на целия окръг Осейдж - взел е под наем от местното племе осейдж 45 000 акра земя, има собствено ранчо от 5000 акра, държи дялове в местната банка, погребалния дом и най-големия магазин, а на всичкото отгоре е и шериф от резерва на град Феърфакс.
Всичко това обаче не е достатъчно за амбициозния Хейл. Той знае, че истинското богатство не е на индианските пасища, а дълбоко под тях.
Още в началото на века в района са открити богати залежи на нефт, които започват да носят приходи в края на първото десетилетие от века.
Разбира се, племето осейдж държи всички права като колективен собственик на земята, а печалбите се разпределят поравно между всеки член на индианската общност. Смята се, че през 1926 година едно 5-членно семейство получава над 65 000 долара годишен приход - над 1,1 милиона в днешни пари.
Младата Моли Бъркхард е една от тези, които се радват на потока от пари. Само че в рамките на няколко години нейното семейство претърпява мистериозна поредица от трагедии. Почти всичките ѝ най-близки роднини са застреляни, взривени, отровени или умират от болест.
Човек лесно би могъл да си помисли, че има нещо гнило, особено при положение, че Моли е омъжена за племенника на Хейл - Ърнест, който би наследил нейното богатство в случай на "злополука".
Въпреки че във филма на режисьора Мартин Скорсезе доста бързо става ясно кой е мозъкът зад мистериозните убийства в окръг Осейдж, в действителност на властите им е нужно много време да разплетат случая, който се явява първият мащабен за новосъздаденото ФБР на Хувър.
През пролетта на 1923 година племенните лидери на осейдж се обръщат директно към федералните служби, виждайки, че на местно ниво няма кой да обърне внимание на всички смъртни случаи. Различни оценки от следващите десетилетия показват, че в периода до началото на 30-те са загинали десетки членове на племето в престъпления, провокирани от петрола в земите им.
Цели три години са необходими на ФБР, докато успее да събере доказателства за арест на Хейл.
Това става заради убийствата на Бил и Рита Смит, както и на това на Хенри Роуън. Първите двама загиват при експлозия в къщата им, докато Роуън е застрелян от човек, който е дължал 600 долара на Хейл и така е изплатил борча си.
След смъртта на Роуън бизнесменът приема парите от неговата застраховка живот на стойност 25 000 долара, твърдейки, че тя трябва да погаси дълг на загиналия.
Министерството на правосъдието иска Хейл да бъде изправен пред федерален, а не щатски съд заради влиянието на обвиняемия, но това искане е отхвърлено, тъй като престъпленията са извършени в рамките на правната юрисдикция на властите в Оклахома.
Следват цели четири съдебни процеса, които се точат с години и включват отменена смъртна присъда за Хейл и редица други обвинения срещу негови поддръжници за приемане на подкупи и лъжливи свидетелски показания.
В крайна сметка е осъден на доживотен затвор през 1929 година за убийството на Хенри Роуън, въпреки че се смята, че има пряка отговорност за смъртта на още най-малко 9 души с идеята да се добере до техните приходи от петрола.
Прекарва следващите близо две десетилетия в затвора Левънуърт в Канзас, където се показва като примерен затворник. Затова е и помилван през 1947 година.
Никога не признава престъпленията си, а въпреки реабилитацията му, ФБР продължава да го следи. Именно от записи на Бюрото разбираме, че Хейл в следващите години се занимава с различни неща.
Някогашният "Крал на Осейдж" преживява като работник в ранчо и мияч на чинии в ресторант.
Умира в старчески дом във Финикс на 87 години през 1962 г.
