Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Знаковите треньорски уволнения на годината

Те изхвърчаха от отборите си по доста неприятен начин и уволненията им бяха знакови за футбола в Европа (или в България) през изминалата година
Жозе Моуриньо (Манчестър Юнайтед)

Естествено, че на първо място стои уволнението на Специалния, въпреки че дойде в края на годината. Най-лошият старт на Юнайтед в първенството от сезон 1990-91 насам нямаше как да не доведе до реакция от Ед Удуърд. С Моуриньо начело клубът привлече общо 11 играчи за близо 400 млн. паунда, но почти всички те се оказаха разочарования, а "червените дяволи" останаха далеч от върха като игра и резултати. Всъщност краят на Моуриньо в Юнайтед изглеждаше много близо от месеци и феновете просто въздъхнаха с облекчение, когато португалецът най-сетне си тръгна. Снимка: Getty Images
Жозе Моуриньо (Манчестър Юнайтед)

Естествено, че на първо място стои уволнението на Специалния, въпреки че дойде в края на годината. Най-лошият старт на Юнайтед в първенството от сезон 1990-91 насам нямаше как да не доведе до реакция от Ед Удуърд. С Моуриньо начело клубът привлече общо 11 играчи за близо 400 млн. паунда, но почти всички те се оказаха разочарования, а "червените дяволи" останаха далеч от върха като игра и резултати. Всъщност краят на Моуриньо в Юнайтед изглеждаше много близо от месеци и феновете просто въздъхнаха с облекчение, когато португалецът най-сетне си тръгна.
Джулен Лопетеги (Испания и Реал Мадрид)

Никой друг треньор тази година не претърпя цели две знакови уволнения, и то в рамките на няколко месеца. Назначението на Лопетеги в Реал Мадрид, докато той още беше селекционер на Испания, разгневи президента на федерацията Луис Рубиалес и така Джулен беше уволнен само ден преди началото на Световното първенство. Така треньорът пропусна шанса си да изведе Испания до титлата, а после прекара само 138 дни на поста в Реал и беше изпъден от Флорентино Перес след срамното 1:5 от Барселона. Нещата нямаше как да се стекат по-зле за самия Лопетеги, за Испания и за Реал. Снимка: Getty Images
Джулен Лопетеги (Испания и Реал Мадрид)

Никой друг треньор тази година не претърпя цели две знакови уволнения, и то в рамките на няколко месеца. Назначението на Лопетеги в Реал Мадрид, докато той още беше селекционер на Испания, разгневи президента на федерацията Луис Рубиалес и така Джулен беше уволнен само ден преди началото на Световното първенство. Така треньорът пропусна шанса си да изведе Испания до титлата, а после прекара само 138 дни на поста в Реал и беше изпъден от Флорентино Перес след срамното 1:5 от Барселона. Нещата нямаше как да се стекат по-зле за самия Лопетеги, за Испания и за Реал.
Антонио Конте (Челси)

Беше официално уволнен през юли, но изходът беше ясен много преди това. През почти целия сезон италианецът се държеше като човек, който прави всичко възможно да убеди шефовете си да се отърват от него. Докато на терена Челси се мъчеше, мениджърът не спря да изразява недоволство от клубната йерархия и да предизвиква ръководството през медиите. В първия си сезон с Челси Конте спечели титлата и изглеждаше бетониран на поста, но лятната селекция го разочарова, след като самият той се отказа от Диего Коща с един прословут SMS. През ноември беше спряган за наследник на Лопетеги в Реал, но капитанът Серхио Рамос му даде да разбере, че е нежелан и сега Конте продължава да е без работа.
Маурицио Сари (Наполи)

Сари разказа, че разбрал от телевизията за уволнението си от Наполи. След три години в Неапол, през които се бореше за титлата с Ювентус, треньорът си тръгна през май, но не по начина, по който му се е искало. Той обядвал с асистента на спортния директор на клуба, когато включил телевизора и видял своя заместник Карло Анчетоли да пристига във филмовото студио на президента Аурелио Де Лаурентис. Съдбата му вече е била решена. Нещата обаче се стекоха добре за Сари, който пое Челси и много бързо навлезе с успех във Висшата лига. Снимка: Getty Images
Маурицио Сари (Наполи)

Сари разказа, че разбрал от телевизията за уволнението си от Наполи. След три години в Неапол, през които се бореше за титлата с Ювентус, треньорът си тръгна през май, но не по начина, по който му се е искало. Той обядвал с асистента на спортния директор на клуба, когато включил телевизора и видял своя заместник Карло Анчетоли да пристига във филмовото студио на президента Аурелио Де Лаурентис. Съдбата му вече е била решена. Нещата обаче се стекоха добре за Сари, който пое Челси и много бързо навлезе с успех във Висшата лига.
Леонардо Жардим (Монако)

Постигна изключителни неща за 4 г. във Франция, но през октомври беше изхвърлен от Монако след началото на най-трудната си кампания с отбора до момента. Кошмарен старт смъкна "монегаските" на 18-о място и в зоната на изпадащите, затова Жардим загуби работата си. Назначаването на легендата Тиери Анри не промени нещата и сега тимът се намира на 19-о място, на 4 т. от спасението. Докато беше начело, Жардим спечели титлата през 2017 г., изведе Монако до полуфинал в Шампионската лига и помогна за развитието на футболисти като Килиан Мбапе - почти всички най-добри играчи обаче бяха разпродадени.
Арсен Венгер (Арсенал)

Смяташе се, че напускането на Венгер е станало по взаимно съгласие с шефовете на Арсенал, но съществува и друга версия. Доскорошният играч на "артилеристите" Джак Уилшър разказа, че френският мениджър е бил принуден от ръководството да се оттегли след 22 години начело на Арсенал. "Всички бяха шокирани, беше странно и никой не очакваше това, но то промени всичко", разкри Уилшър, който взел решението също да си тръгне, защото Унай Емери му признал, че няма да е титуляр. Отстрани изглеждаше, че оттеглянето на Венгер е съгласувано, плавно и сравнително безболезнено, но може би истината е по-различна. Снимка: Getty Images
Арсен Венгер (Арсенал)

Смяташе се, че напускането на Венгер е станало по взаимно съгласие с шефовете на Арсенал, но съществува и друга версия. Доскорошният играч на "артилеристите" Джак Уилшър разказа, че френският мениджър е бил принуден от ръководството да се оттегли след 22 години начело на Арсенал. "Всички бяха шокирани, беше странно и никой не очакваше това, но то промени всичко", разкри Уилшър, който взел решението също да си тръгне, защото Унай Емери му признал, че няма да е титуляр. Отстрани изглеждаше, че оттеглянето на Венгер е съгласувано, плавно и сравнително безболезнено, но може би истината е по-различна.
Делио Роси (Левски)

В българския футбол най-значимото уволнение беше това на именития италианец, който беше посрещнат с големи надежди у нас. Роси трябваше да превърне мащабната селекция на Левски в завършен отбор, но въобще не успя да се адаптира към обстановката в България, не комуникираше добре нито с футболистите, нито с феновете и под негово ръководство Левски играеше отчайващо грозен и скучен футбол. Все пак Роси изведе тима до финал за Купата на България, но там яловата игра на "сините" отново ги закопа, Славия победи с дузпи и серията без трофей на "Герена" продължи. В евротурнирите Роси лепна ново срамно петно на клуба с отпадане от скромния Вадуц (Лихтенщайн) и след този позор нямаше кой в клуба да го търпи повече. Снимка: levski.bg
Делио Роси (Левски)

В българския футбол най-значимото уволнение беше това на именития италианец, който беше посрещнат с големи надежди у нас. Роси трябваше да превърне мащабната селекция на Левски в завършен отбор, но въобще не успя да се адаптира към обстановката в България, не комуникираше добре нито с футболистите, нито с феновете и под негово ръководство Левски играеше отчайващо грозен и скучен футбол. Все пак Роси изведе тима до финал за Купата на България, но там яловата игра на "сините" отново ги закопа, Славия победи с дузпи и серията без трофей на "Герена" продължи. В евротурнирите Роси лепна ново срамно петно на клуба с отпадане от скромния Вадуц (Лихтенщайн) и след този позор нямаше кой в клуба да го търпи повече.

Клишето гласи, че головете са солта на футбола, но понякога и те не са достатъчни да засолят манджата толкова, колкото ни се иска.

Понякога истинската драма и истинската развръзка настъпват едва с уволнението на треньора.

Освобождаването на човека от скамейката обикновено излиза солено на любимия ви клуб, но може и да е най-щастливият момент за привържениците. Друг път е шокиращо или отчайващо събитие, но емоции не липсват, защото рядко се оказваме безразлични към треньорите и техните съдби.

Затова в края на 2018-а си припомняме знаковите треньорски уволнения на тази година - едни жадувани, други нечестни, трети при все още не съвсем изяснени обстоятелства.

Вижте ги в нашата галерия.

 

Най-четените