Ню метъл експлозията от края на 90-те и началото на новия век беше различна от всичко, което тежката музика някога беше преживявала до онзи момент.
Това беше време на колоритни герои, които нямаха проблем както да се мелят в мошпита пред сцената, така и да се появят на червения килим на наградите на MTV и да се заиграват с големите поп звезди на деня (нека само си спомним заигравките на Фред Дърст с Бритни).
В първите години на новото хилядолетие банди като Linkin Park, Korn, Limp Bizkit, Disturbed и редица други бяха достигнали върховата си форма и спокойно можеше да ги определим като суперзвезди.
Но това бяха само част от имената в този нов музикален жанр. От редица други се очакваше да достигнат до техния ранг и имаха пълния потенциал да го направят, само че това така и не се случи.
Групи с по един голям хит или такива, които така и не успяват да създадат албума, който да ги изстреля в стратосферата на хитовата музика. Тук ви припомняме осем групи от ерата на ню метъла, които можеха да постигнат величие, но така и не успяха:
Drowning Pool
"Let the bodies hit the floor! Let the bodies hit the floor!" - да, всички си спомняме песента с нейния избухващ дух, който може да те изпрати директно в погото, независимо къде и кога.
С излизането на първия албум на групата - "Bodies" от 2001 г. - музикалните критици бяха категорични, че Drowning Pool имат целия потенциал за голямо бъдеще в музиката. И всичко сякаш вървеше по вода.
Бяха поканени да свирят на Ozzfest през 2001 г., където лично Шарън Озбърн им обърна внимание. Успяха да установят много добри и ползотворни отношения със Световната федерация по кеч, а феновете им се увеличаваха сякаш с всеки час.
И след това дойде трагедията - фронтменът Дейв Уилямс беше намерен мъртъв в автобуса на групата по време на турне през август 2002 г. малко преди ново участие на Ozzfest. И така Drowning Pool не успяха да изпълнят съдбата си на следващата голяма метъл банда.
Static-X
Добре, съгласни сме - за някои фенове Static-X са наистина голяма работа. И има защо - бандата от Калифорния си имаше всичко необходимо, за да се утвърди като едно от най-влиятелните имена в тежката музика: убийствени песни, невероятно присъствие, емблематичен фронтмен в лицето на Уейн Статик с неговата летяща нагоре коса.
Static-X успяха да си изградят много солидна кариера, но някак така и не успяха да покоряват върхове и да стигнат до следващата стъпка на голямо и легендарно име в музиката.
Самият Статик почина през 2014 г. на 48-годишна възраст, което вече сложи край на всичко.
Chimaira
Бандата от Кливлънд се появи в момент, когато пропастта между бума на ню метъла и възхода на новата вълна на американския хеви метъл ставаше все по-голяма. Chimaira сякаш зае мястото на мост между двата жанра на тежката музика.
След успеха на дебютния албум "Pass Out of Existence" се появи и опусът "The Impossibility of Reason" от 2003 г., който предвещаваше, че за бандата е отредено нещо голямо, редом до имена като греещите ярко към онзи момент Killswitch Engage и Lamb Of God.
Но след това нещо сякаш се счупи и Chimaira така и не успя да създаде нов, достатъчно добър албум, който да привлече феновете. През 2014 г. групата официално се разпадна, като оттогава се е събирала само няколко пъти по специални поводи.
American Head Charge
Подкрепени от архитекта на Slipknot - Клоуна, който дори участва в култовия клип на песента им "Just So You Know", American Head Charge имаха подписана сделка със звездния лейбъл на Рик Рубин - American Recordings и подгряваха на банди като Rammstein.
С други думи, в началото на новия век American Head Charge имаха зад себе си всичко необходимо, за да достигнат до милиони метъли от поколението на милениалите.
И до днес се смята, че техният втори албум - "The War Of Art", е един от най-недооценените албуми на своето време с грубо смесване на ню метъл груув и индъстриъл метъл.
За съжаление, сътресенията в състава, пристрастеност към наркотици и тежки кавги между членовете на групата спънаха тази инерция, лишавайки American Head Charge от успеха, който заслужаваха.
Kittie
Каквото и да си говорим за ню метъла, една от основните критики към този жанр е, че през годините беше обзет от сериозна мачовска и почти женомразка култура. Така че когато през 2000 г. на сцената се появи Kittie - група от четири момичета, пеещи за феминизъм, мнозина приеха добре дебютния им албум "Spit".
Kittie бяха различни от всичко друго в ню метъла до онзи момент, като притежаваха и онази искра, която те кара да се движиш в ритъма на музиката им.
Първоначалният успех обаче сварва момичетата неподготвени. Така в един момент те се оказват с проблеми със състава, влизат в постоянни битки срещу индустрията и хвърлят много сили в това да се опитват да променят целия свят, вместо да правят музика.
И така и не повториха успеха на първия си албум.
Mushroomhead
Доста преди Slipknot да се появят на сцената, Mushroomhead беше бандата, известна с това, че членовете ѝ носят маски. Това донякъде се оказа и големия им проблем - в един момент повече хора свързваха Mushroomhead с враждата им с метъл машините от Айова, отколкото със собствената им музика.
Въпреки че са на сцена още от средата на 90-те, успехът им идва едва през 2001 г., когато Universal Records преиздава част от парчетата им в албума "XX". Две години по-късно излиза и "XIII" - също силна стъпка в "правилната посока". Макар обаче албумът да е приет добре и да успява да продаде стотици хиляди копия, по някаква причина той не успя да придобие онзи "култов" статут.
А Mushroomhead някак останаха на заден план при възхода на ню метъла.
Spineshank
Днес си спомняме за Spineshank най-вече с техния меко казано странен кавър на "While My Guitar Gently Weeps" на Beatles и за няколко добри парчета като "New Disease" и "Synthetic", но в началото на новия век бандата изглеждаше като едно от най-обещаващите имена в изгряващия жанр на ню метъла.
През 2003 г. дори успяха да съберат номинация за "Грами" за сингъла си "Smothered".
Напускането на фронтмена на бандата Джони Сантос през следващата година сложи край на този поход към голямата слава, а до края на десетилетието Spineshank вече бяха забравени.
Snot
В същата година, когато Limp Bizkit се появиха на сцената и за тях се заговори като за младата надежда на ню метъла, Snot също издадоха своя дебютен албум "Get Some". В него те смесваха влияния от Korn, Pantera, Sublime и Deftones.
Вокалистът Лин Стрейт беше всичко това, което може да се очаква от фронтмена на такава млада и агресивна банда - надъхан, харизматичен и провокативен. Това, заедно с тяхната странна, наелектризираща музика, привлече вълна от верни последователи към Snot.
Приказката обаче приключи, още преди да е започнала. Лин умира в автомобилна катастрофа само година след издаването на "Get Some". През 2000 г. бандата издаде трибютния албум "Strait Up" с участието на множество известни имена като Фред Дърст, Кори Тейлър, Макс Кавалера и Серж Танкиан. Това може само да ни покаже с какво уважение се ползваха Snot по онова време.
