Дори при рутинирани композитори, понякога отнема дълго време една нова песен да се оформи и да добие завършен вид.
В доста случаи обаче музикантите ще признаят, че се случва обратното - и идеята сякаш пада от небето, а основните части от нея стават готови за секунди.
Последното особено силно важи за някои от най-прочутите и емблематични китарни рифове в рок музиката. Те често не са създадени, докато някой целенасочено е бил в процес на композиране, а са възникнали съвсем случайно.
Странно е да го осъзнаем, но част от най-запомнящите се китарни партии в музикалната история са стартирали като неволни грешки, като упражнения по разсвирване или като небрежно "подрънкване" без ясна цел и посока.
Величието на тези, които са ги измислили, е преди всичко в разпознаването на потенциала на новата идея, а после и в развитието ѝ до етап, в който около рифа се върти една цяла хитова песен.
Ето пет от най-знаковите китарни мотиви, възникнали по щастлива случайност:
Sweet Child O' Mine - Guns N' Roses
Митичният дебютен албум на Guns - Appetite for Destruction - е изграден изключително натурално в репетиционното студио, където музикантите измислят и изграждат песните си заедно.
Китаристът Слаш ражда всякакви рифове в движение, но този, който става може би най-популярен, се появява съвсем инцидентно.
Докато чака останалите от групата да се появят, Слаш се разсвирва заедно с барабаниста Стивън Адлър.
На шега той засвирва мелодия, която му напомня на мотив от пътуващ цирк, и изобщо не я възприема сериозно, но останалите го карат да я засвири отново и започват да измислят своите партии, базирани на този основен риф.
През това време вокалистът Аксел Роуз е на горния етаж и слушайки групата, се вдъхновява да напише текст за любовта си към своята тогавашна приятелка Ерин Евърли.
Крайният резултат е една от най-емблематичните рок песни, слушана непрестанно и до днес.
Highway Star - Deep Purple
Този химн на хард рока има наистина куриозна история.
През 1971 г. Deep Purple пътуват за Портсмут като част от своето турне и репортер им задава въпроса как пишат песните си.
На музикантите вече им е писнало да чуват този въпрос, така че китаристът Ричи Блекмор предпочита просто да грабне акустичната китара и да направи някаква подигравателна демонстрация, като започва да свири един-единствен тон.
Зарибяващият ритъм се оказва неочаквано вдъхновяващ за останалата група и певецът Иън Гилън подхваща на място да импровизира пеене върху зададения тон.
Текстът за удоволствието от пътуването с нова кола се оказва изключително подходящ, а общото вдъхновение кара групата да оформи песента и да я изпълни за първи път още същата вечер.
Така от намерението на Блекмор да се пошегува с журналистите възниква епична композиция с непреходен заряд.
Killing in the Name - Rage Against the Machine
Почти всеки китарист би признал, че е вдъхновяващо да работиш с различен стой на китарата, защото това ти позволява да откриеш нов тип рифове.
Като изключим стандартния строй на китарата, един от най-разпространените строеве е т.нар. "drop D", при който шестата струна се сваля с един тон надолу - от ми към ре.
Именно със свалена шеста струна се свири култовият риф в Killing in the Name на Rage Against the Machine.
Но начинът, по който китаристът Том Морело стига до идеята, е доста необикновен.
През 90-те Морело свързва двата края, като преподава китара и по време на един от уроците си представя на свой ученик алтернативния строй с по-ниската шеста струна.
Докато обяснява, Том измисля инцидентно един от най-великите рифове на 90-те години и прекъсва за малко урока, за да го запише.
Още на следващия ден бандата вече разработва песента, която се превръща в нейния най-популярен хит.
Everlong - Foo Fighters
Същият "drop D" китарен строй като в Killing in the Name вдъхновява и Дейв Грол за тази знакова за Foo Foghters песен.
Everlong възниква по грешка по време на сесиите за втория албум на Foo Fighters.
Докато Грол записва друга от композициите, Monkey Wrench, той без да иска удря грешен дисонантен акорд и мигом се влюбва в него.
Певецът и китарист на бандата осъзнава, че в акорда се съдържа необикновена емоция и от него развива цяла нова песен. В нея пее за жената, с която наскоро се е разделил и разказва как двамата са си общували чрез музика.
Everlong се превръща в една от най-успешните песни на Foo Fighters, а статутът ѝ на класика се заражда, след като Грол я изсвирва на акустична китара в шоуто на Хауърд Стърн.
Nothing Else Matters - Metallica
Китарното интро на тази песен е известно с това, че се свири само на свободни струни и може да бъде изсвирено с една ръка.
То няма нищо общо с тежките траш китари, с които са изпълнени първите албуми на Metallica, и се превръща в основа на една от най-обичаните рок балади.
Но както се оказва, фронтменът Джеймс Хетфийлд измисля мотива съвсем небрежно и изобщо не го счита за подходящ за бандата.
Една вечер Хетфийлд държи китарата и просто подрънква, докато говори по телефона, и така ражда основата на Nothing Else Matters.
Когато приключва разговора, той развива идеята в песен с текст за това колко му липсва съпругата, докато прекарва времето си в пътуване по турнета.
Хетфийлд смята да пази композицията за себе си и да не я превръща в песен на Metallica, но за щастие, барабанистът Ларс Улрих я чува и препоръчва да я направят заедно.
С оркестровия си аранжимент, Nothing Else Matters звучи необичайно нежно и отдалечава групата от нейните траш метъл корени - но именно това е в основата на нейния невероятен успех сред широка публика.
