Гръцкият премиер Лукас Пападимос се срещна с водещите си политически съюзници за набиране на подкрепа на новите кризисни мерки, които трябва да бъдат въведени, за да получи Атина втори спасителен заем от ЕС и МВФ.
Ако до 20 март, когато Гърция трябва да изплати голяма част от дълга си, не бъде постигнато споразумение, страната ще бъде тласната към неконтролиран фалит, а това ще увеличи рискът от излизането на Атина от еврозоната.
Става въпрос и за "доброволно" съкращаване на 100 млрд. евро дълг от страна на кредиторите на Гърция.
На срещата днес са били предшественикът на Пападимос - Георгиос Папандреу, ръководителят на дясноцентристката Нова демократическа партия Антонис Самарас, както и крайнодесният лидер Георгиос Карацаферис.
Преди това Атина и Европейската комисия се възпротивиха на предложението на Германия европейски комисар да контролира бюджета на Гърция. Идеята на Берлин е бъде назначен чуждестранен комисар по контрола на бюджета на Гърция за следващите 10 години, който ще взима решения без да се съобразява с политическата власт в Атина. Германското правителство вече е разпратило документа до останалите членки на ЕС и очаква той да бъде разгледан в понеделник.
Причина за необичайното предложение е резултатът от проверката на Европейската тройка в Гърция. Според преценката й, следващият транш помощи за Атина трябва да е не 130, а 145 млрд. евро. За да бъде одобрено повишаването на сумата в националните парламенти, германското правителство е предложило строг контрол над бюджета в бъдеще чрез специално назначен европейски комисар.
Отказ от суверенитет
Германското правителство поиска от Гърция да се откаже от суверенитета си що се отнася до решения, свързани с данъци и разходи, като даде правомощия на бюджетен комисар от еврозоната. В замяна на отстъпката Атина ще си осигури втори спасителен пакет от 130 милиарда евро.
Новият комисар ще има правомощия да налага вето върху бюджетните решения на гръцкото правителство, ако те не следват целите, поставени от международните кредитори. Той ще бъде назначен от финансовите министри на еврозоната и ще има отговорността да наблюдава всички основни разходни пера на гръцкото правителство.
"Бюджетната консолидация трябва да бъде поставена под строго управление и система за контрол, се казва в предложението на германското правителство. Предвид разочароващите резултати досега, Гърция трябва да приеме променлив бюджетен суверенитет на европейско ниво за известен период от време", пише още в текста.
Гърция не е във възторг от направеното предложение и е категорична, че гръцките власти сами трябва да контролират бюджета. Ако предложението се наложи, Атина ще бъде принудена да приеме закон, който трайно ще обвърже държавните приходи преди всичко с обслужването на дълга.
Идеята означава фактическо отнемане на суверенитета на Гърция и бе посрещната с остри реакции не само в Атина. Дори коалиционният партньор на германския канцлер Ангела Меркел - либералната Свободнодемократическа партия, отхвърли плана на правителството като неизпълним.
Либералите признават, че контрол в Атина е нужен, но той може да се извършва и в бъдеще от европейската тройка. Чуждестранен комисар да поеме изцяло решенията за бюджета на една суверенна държава обаче е идея, която няма как да бъде приета, защото нарушава всякакви демократични ценности. Според Европейската комисия администрацията и управлението на финансите трябва да останат в ръцете на гръцкия народ.
Сега дупката е още по-голяма
Гръцката икономика е в много по-лошо състояние отколкото през октомври, когато бяха зададени очертанията на споразумението, така че сега финансовата дупка е много по-голяма. Германия и останалите кредитори не искат да отпускат повече пари, тъй като гръцките политици нарушиха редица обещания за реформи. От своя страна, притежателите на гръцки облигации не искат да поемат по-голяма тежест, пише британското издание "Икономист".
Ако до 20 март, когато Гърция трябва да изплати голяма част от дълга си, не бъде постигнато споразумение, страната ще бъде тласната към неконтролиран фалит, а това ще увеличи риска от излизането на Атина от еврозоната. Перспективата е плашеща. Последвалият хаос и разпространяването на кризата биха могли да сринат еврото и то най-вече защото европейските правителства не отбелязаха голям напредък в изграждането на защитна стена около страни като Италия и Испания.
