Източноевропейските страни, голяма част от банковия сектор на които е във френски, австрийски и гръцки ръце, се тревожат, че новите правила за рекапитализация на банките ще доведат до изтегляне на пари от регионалните филиали и това ще постави в опасност икономиките на тези страни, пише EUObserver, цитиран от БГНЕС.
"Не можем да приемем рекапитализация чрез изтегляне на пари, например от румънския пазар, за да се устои на кризите в еврозоната", заяви румънският президент Траян Бъсеску в неделя, след първата част от срещата на върха на ЕС. Срещата, в която участват лидерите на страните-членки на ЕС, включително и българският премиер Бойко Борисов, продължава и утре, 26 октомври, за да определи условията за вливането на 100 милиарда евро в най-затруднените банки в Европа.
Половината от банковия сектор в Румъния е собственост на австрийски и гръцки банки като "Ерсте", "Райфайзен", "Алфа Банк" и "Еврокредит". В неделя австрийската банка "Ерсте", най-голямата в Румъния, съобщи, че ще регистрира чиста загуба от близо 1 милиард евро тази година заради дълговата криза в еврозоната.
Националната банка на Румъния призова чуждестранните филиали да увеличат капиталите си в Румъния, ако банките-майки изпитват трудности у дома заради инвестициите си в Гърция.
Унгария пък ще се опита да разшири регулацията на банковия си сектор, особено връзките между инвестициите и банковите операции на дребно, за да предотврати спасителната помощ от държавата за финансовите институции, заяви унгарският премиер Виктор Орбан. България също е изправена пред тежки времена, тъй като 30% от банките й се намират в гръцки ръце, пише в публикацията.
"Всяка рекапитализация трябва да е от полза за групата като цяло", заяви Йеромин Зетелмейер, заместник-главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Заради преструктурирането на дълга гръцките банки "ще изискват значителна рекапитализация", като ЕБВР има два сценария - единият, при който всичко се развива добре и клоновете могат да продължат напред, без да бъдат отделяни от банките-майки, и друг, когато преструктурирането "не се осъществява идеално" и националните правителства на България, Румъния и Сърбия ще трябва да се намесят, за да подкрепят клоновете.
Акциите на гръцките банки спаднаха в понеделник средно с 20%. Само за втората половина на октомври от гръцките банки бяха изтеглени около 5% от депозитите или 9.5 млрд. евро.
Важно е...
Утре в Брюксел ще е ясно какъв ще е вторият спасителен план за Атина, както и допълнителните мерки за европейския спасителен механизъм, тъй като дълговата криза засегна още няколко държави в еврозоната, сред които Италия и Испания.
Европа поиска от кредиторите на Гърция да приемат 60-процентно понижение на номиналната стойност на притежаваните от тях облигации. Така загубите им ще са много по-големи от по-рано договорените 21% отписан гръцки дълг между частните инвеститори и властите в еврозоната, коментира в. "Файненшъл таймс".
Позицията, представена през уикенда, когато се проведе среща на високо равнище на лидерите на 27-те страни членки на ЕС, пред консорциума на международните банки от италианския финансов министър Виторио Грили, е победа за водените от Германия северни страни кредитори. Те притискаха притежателите на гръцки облигации да поемат много по-голям дял от товара при втория спасителен план за Атина.
Агенция "Блумбърг" също съобщи, че лидерите на ЕС ще предложат на частните притежатели на гръцкия дълг "доброволен" обмен на облигации с намаление от 60%, което е с много повече от съгласуваните през юли 21%. Това се обяснява със стремително влошаващата се финансова ситуация в Гърция, която изцяло зависи от изплащането на 360-милиардния дълг към МВФ и ЕС.
В Брюксел разискванията продължават, но има граници на това, което може да бъде окачествено като доброволно опрощаване, подчертава Чарлз Далара, президент на организацията на големите световни банки в комюнике, публикувано във Вашингтон.
Частичното отписване на гръцкия дълг "се явява неизбежно, но не и положително решение", заяви вчера по атинската телевизия "Mega" гръцкият вицепремиер и финансов министър Теодорос Пангалос. "Гръцкото правителство трябва да постигне възможно най-малкото отписване", добави Пангалос.
Гръцката опозиция и деловите кръгове заявиха, че големите обезщетения за частните собственици на гръцки държавни облигации ще окажат изключително негативно въздействие върху гръцките банки, които се явяват най-големите му притежатели.
