Ако искаш да кажеш нещо хубаво за Бойко Борисов, ще ти се наложи да се приплъзваш внимателно, дори да си си навлякъл костюм от вазелин. Но няма как, щом е политик, всяка съпричастност с действията му е безкрайно подозрителна. Това, разбира се, е хубаво нещо - ако нямаше кой да критикува, от другата страна нямаше да има кой да се притеснява. Но ако отричаме и добрите неща на нещо заклеймено като ЗЛО, ще бъдем също толкова заблудени, колкото и ако се прехласвахме в сляпо обожание.
С право можем да наречем Бойко Борисов първият български попкултурен политик и премиер. Впечатляващото е, че от Освобождението насам никой не е бил носител на една популярна митология, която да е свързана с нуждата на българите от справедливост и законност. Той е идеалната опаковка за подобен фикционален персонаж, дори реалността и митът да се различават.
На България й липсваха супергерои, които да се борят за справедливостта, липсваше й един наш си български супермен.
Отдавна знаем как изглеждат законовите държави - тяхната култура навлиза при нас под всякаква форма и се е превърнала в споделено знание за всеки, който ползва интернет, гледа телевизия и пътува. Знаем как изглежда, но досега нямахме съда, в който да изсипем този концентрат - силата, лишена от самоирония, която бори злото и прави справедливостта да възтържествува. Липсваше ни символът на защитника точно на тази кауза.
Неговата поява е симптоматична, точно както появата на Супермен насред Голямата депресия или появата на Обама, след ерата на Бушовска любов към стратегическите игри. Оттук-нататък ще разглеждам всички тях като персонажи от определен социо-културен контекст, а не като реални политически личности, защото а) не разбирам от политика, б) защото за мен, както и за много други големите личности са герои от статии, книги, учебници и по един или друг начин са се превърнали в фикция.
Това е нормално - светът се скъсва да си прави шеги с Хитлер, което доказва неговият втори живот на герой от измислена реалност. По тази логика Чърчил спокойно може да се нареди до Крали Марко и Билбо Бегинс като герой от фикция и това ще се нарече рециклиране на историята в попкултура. Не, нищо не може да се направи по въпроса, а в САЩ Абрахам Линкълн вече бори вампири.
В този смисъл нашият Бойко Борисов е много адекватен. Той е истински характерен герой - силен и със сигурност „може да набие твоя баща". Не говори най-интелигентните неща на света, но е безкрайно разбираем. Той е истински българин, съчетал в себе си осанката на мутрата и простичките мъдрости на дядото, към когото всеки от селото се обръща за съвет. А когато казва, че се бори с престъпността, звучи безкрайно убедително. С визията на борец - здрав, силен мачо, който идеално се вписва представата ни за архетипа на българина и го прави близък до нас - можем да очакваме от него само да удари с юмрук по масата и да накара „лошите" да се смразят. Именно той е нашият първи попкултурен министър-председател.
Някои се подиграват на свойството му да бъде харесван. Просташко, глупаво и не знам какво още...Но да не би да имаме по-добро? Този образ ни трябва. Нищо преди него не е правило законите да изглеждат по-реални и по-достъпни. Прави доброто да изглежда като сила, която се бори активно със злото.
Ако се вгледаме в това ще разберем, че подобна опростена метафора не сме имали от османското владичество насам. А да опростиш метафора е ключът към вниманието на тълпите. Добро срещу зло, любов срещу омраза. Лесно и смилаемо от всеки стомах.
„Всеки, който е пипал в кацата с меда, ще си носи отговорността", казва той в интервю за Нова телевизия. Тази реплика, която смесва безмилостното хардкор отношение на Терминатор към абсолютно всичко с елементи на българското народно творчество, доказва ББ като истински съвременен супергерой. Наш , чисто наш! Без самоирония, без увъртане, точно ясно и по дяволите, по-добре залегнете, защото следващите сте вие!!
Бойко не носи стереотипното качество за един политик - чиновническото лицемерие. Не, той е от онези, които действат. Точно като екшън героите. При тях не можем да говорим за заобикалки. А и както казва сатирикът Джонатан Суифт, по-ценното качество за политика е морала, а не ума - моралният може да сгреши, но злият може да ни причини ужасни неща.
Така че Бойко Борисов ни е нужен. Първо, децата имат нужда от герои, имат нуждата да вярват в силата на доброто, което побеждава. Един Бойко Борисов е като приказка с действие в реално време. Той може да направи реалността да не изглежда като изливане на безсмислени усилия във вулкан, още преди животът да е превърнал по-малките ни сънародници в цинични социопати.
Второ, всички останали имат нуждата от подобна идея. Ясно е, че той не е идеален. Но ако сме имали възможност някога да се облегнем на нещо, дори само от сляпо желание - това е най-близкото и здраво, което сме получавали от 150 години насам.
Приказките, героите, легендите владеят света. Ако нямаш достъп до попкултурата, трудно ще се харесаш на обикновения човек, който е сам в своята фейсбук крепост и общува със своите фейсбук съседи по крепост. В същото време е и твоят гласоподавател. И Никола Саркози, и Обама, и Арни Шварценегер отдавна вече са наясно с това.
В момента хората имат достъп до всякаква информация и ако случайно нещо им се вижда скучно, то просто няма да бъде претуийтнато и префейсбукнато. И да, никой няма да го види. Това не е по-лошо или по-добро. Със сигурност обаче е различно и за политици ще бъдат избирани все по-често опростени метафори с цветно и вдъхновяващо минало. Още материал за попкултура.
А Бойко отдавна вече е затвърдил позициите си на това равнище. Участва в музикален клип. Има чалга песен за него. Има комикс за него.
Трябва да пазим бойкоборисовците. Дори не заради реалността. България страда от липса на символи на справедливостта. Липса на защитници на законността и на човешките права. Факт че, че ефектът на тези неща няма как да бъде измерен, но не помните ли и вие как от първи до десети клас в часовете сте обсъждали на кого се възхищавате и какво ви вдъхновява?
Концепцията за модел за подражание не е нещо, чиято важност можем да се подмине с лека ръка. Все пак, на куклите Барби им намалиха гърдите именно защото куклата, на която всички момиченца се възхищават, ги кара да се чувстват зле. Ако нямаше значение, сега сигурно щяха да ги продават с размери DD.
И за да не звучи цялата тази митичност около Бойко Борисов като една обща заблуда - щом общата заблуда е приета и подкрепена от ЕС, аз лично виждам малко поводи за притеснение. А и както чувам напоследък хората да казват, така и така е прекалено горд, за да не си свърши работата, можем да му имаме и поне някакво реално доверие.
